Total Pageviews

Giveaway


Здравейте,книжни душички!


Дойде най-хубавото време от годината,изпълнено с празнично настроение и много подаръци.В духа на Коледа реших и аз да направя първият си Giveaway за вас,защото сте страхотни и какво по-хубаво от това да споделя с вас не само мнения за прочетеното от мен,а и прекрасна книга,която да ви зарадва.Дълго се чудих кое заглавие е най-подходящо и реших това да бъде Майк Викинг-"Малък наръчник по хюга".Тази малка книжка е побрала толкова уют и спокойствие,че според мен е напълно в духа на декември.

За целта:
Напишете ми по-долу в коментарите коя е книгата,която най-много ви е харесала,променила или впечатлила през изминалата 2017 година и мейл за връзка,за да се свържа с победителят.
Ще очаквам с нетърпение отговорите ви и ще изтегля победителят на Коледа (25.12.2017г.)
Успех!

Ще получите само книгата,без бисквитките 😊



Goodreads Challenge 2017

Здравейте,книжни сродни душички!

Ако знаете само как ми липсвахте!
Знам,знам!То станало време за следващия Коледен пост и къде се губя?!?Ами понякога се зареждат и месеци на липса на вдъхновение за писане и споделяне,макар че новите заглавия не стихната и четенето вървеше с пълна пара доколкото е възможно.

Темата,която ме мотивира отново да седна пред клавиатурата е Goodreads предизвикателството,което успях да приключа и тази година (йеее).Реших и този път да съм реалистична и добавих само пет повече от миналата година и съм страшно щастлива да кажа,че шейсет и пет заглавия бяха излапани и то само до началото на декември.
И отново също като 2016г. ще ви споделя моите фаворити за годината.
Издателствата се надпреварваха да пускат интересни,вълнуващи и променящи ни истории,а аз като читател не само че не се оплаквах,а и се чудих от къде по-напред да захвана.Много добри попадения!
Няма да номерирам книгите от първата до последната,а просто ще изброя любимите ми,като номер едно е случайност,а не най-харесваната.Просто не мога да си избера коя е НАЙ-хубавата,за да бъде истинска класация.Знам,че ще ме разберете и че не съм единствената,на която й е трудно да отговаря на въпроса "Коя е най-любимата ти книга?"или "Коя ти хареса най-много за последните месеци?".Ами не са една или две.Ако щракнете на заглавията,ще ви отведат директно към Goodreads.





































Това са моите любими книги през изминалата година.
Надявам се от тук насетне да съм по-активна и да намирам време да пиша за любимите ми заглавия,за да ги споделям с вас.
Очаквам Коледа с нетърпение,защото знаете какво ще има за мен под елхата,нали?Книгииии.
Декември ще прекарам в следене на така любимата ми влогърка Миленка от MyBoxofBeauty ,която отново се включи във Влогмас и всеки ден качва видео с нейното прекрасно семейство.Ако не сте ги гледали,хвърлете по един поглед.Големи са сладури.💗💗💗

Ние в нашата къща отдавна украсихме,затова тази задача е отметната от списъка,но тепърва предстои да избирам подаръци и най-се затруднявам какво да взема на моята дъщеря,която на края на месеца прави годинка и половина.Защо ли все клоня към книжки...Тя вече си има собствена библиотека и над четиридесет интересни заглавия,които като ритуал всеки ден след закуска разглеждаме заедно с голям интерес,та никога не са достатъчни.Най-любими са й с повдигащи картинки и котета :) :) Изключително щастлива съм,че тя проявява такъв огромен интерес към книжките.Още от раждането й я обградих с тях и всеки ден четяхме,дори и тя в началото изобщо да не разбираше какво се случва,но в един момент започна сама да си ги
търси и сега си има собствено мнение коя след коя идва.Разбира се,имаше една-две скъсани (малко ми се разби сърцето),но нямаше как и без жертви.Докато се научат малките й ръчички да отгръщат по-нежно и внимателно,скъса няколко страници и заля едната книжка със сок,но сега е много внимателна и знае,че трябва да ги пази.
Преди няколко седмици й купихме нейна собствена библиотека,където да ги наредим,за да не са просто нахвърляни из къщата и да не се хабят,защото знаете,че така по-лесно се мачкат и мърсят.Сега на ден по сто пъти ги вадим и връщаме обратно,но важното е,че и тя като мама си има собствено книжно кътче.
За мен е голяма чест и отговорност да отглеждам читател и тепърва ще ми бъде интересно да следя какъв вкус ще развие.
Обещавам скоро да направя пост с любимите ни детски книжки и препоръки,ако тук има и други мами,които четат със своите деца и търсят нови интригуващи заглавия за малките човечета.
За последно ще ви споделя и кои са книгите,които искам да открия под елхата (Е,не всичките,че са малко множко и ще понатежат на дядо Коледа в чувала,но поне някои от тях,pleaseeee).Толкова хубави неща излязоха последните дни и още толкова се очакват до края на годината!





А вие очаквате ли някое любимо заглавие в коледната нощ?А ще подарите ли такова и ако да,кое?Давайте идеи,че в моят to-read списък има саааамо 418 книги :) 
Уютен декември,приятели.
До скоро.






Коледен пост :)


Здравейте,четящи хора!

Това сигурно е сто хилядният пост който започвам и вече дълбоко се съмнявам да успея да стигна някога да заветният край.Най-тежкото е,че всеки път запаметявам,но когато се завърна към дописването след седмица или две,вече съм в коренно различно настроение и написаното не ми се връзва много-много и започвам почти отначало.Не мога да повярвам,че толкова време ми отне да се докопам до малко свободно време,за да седна и споделя какво ново се случва в моят книжен живот.Сега с умиление си спомням за първите седмици след като се роди дъщеря ми и как кротичко си спинкаше,а мама успяваше все пак между всички задължения да излапа някоя и друга книга с корицата (или крайчето на калъфа на Киндъла)...както дойде,че даже и ревю да скалъпя криво-ляво.Но тогава и ергономичната раница ми беше голямо спасение.Тя се сгушваше вътре и сладко сладко си похъркваше на уютничко.Както забелязвате,когато отворите моето местенце последните месеци (ако е останал изобщо някой,който все още го прави след това мое трайно отсъствие) от тук излитат молци.
Та сега вече единадесет месечна,малката е истински пълзяща фурия,дремваща за около 30 минутки да не би да изпусне нещо интересно и изискваща вниманието ми на 100%.За дълго време единственото ми четиво бяха детски книжки и приказки с всякакви издаващи звуци,добавени мелодии и места за допир с различна повърхност.
Затова представете си лудото щастие и удовлетворение в края на деня между 20:30 и 22:00 часа,когато детето е приспано,мъжът нахранен,къщата къде изчистена къде не и идва моят ред.Разбира се,почти винаги предпочитам да прекарам времето с книга.Че как иначе?Толкова да ми липсва едно например пет часово непрекъснато четене.Златен маратон!Но ето защо сега повече от всякога не правя компромиси с изборът ми на книги.Тъпо начало,леко скучновати герои?Да чакам за да дам шанс...мммм НЕ.Нямам време за подобни глезотии.Или ме грабва или следващата.

Та затова реших сега да ви препоръчвам първите две книги от трилогията на Симона Арнщед.Не,че третата не е добра,просто още не съм стигнала до нея.И да,наистина съм я чела около Коледа,както виждате и от снимките,но чак сега успявам да ви кажа за нея.
Моята половинка ми е обърнал внимание с почуда как разбира кога чета нещо много интересно и не трябва да ме закача.Под негово наблюдение се констатира,че главата ми се мести буквално заедно с думите по редовете и не спира да се изумява как не ме заболява вратът така :) Та мятах си аз главата наляво и надясно,поглъщайки страстните моменти между Наталия и Дейвид Хамар и си умирах от кеф.

Искам да подчертая,че не си падам по всички любовни романи.Грам не обичам груби и просташки описания на това как двама герои правят любов,секс или каквато и да е интимност.Направо може да ме заболи главата понякога от тъпотията на някои автори,които успяват да опропастят ситуацията.
Но тук,охооо,тук беше толкова готино!!!С чувство,страст и желание!Ето на това викам аз спиращ дъха роман.


Да те накара да се изчервиш,но да продължаваш да четеш.

Последно време съм влюбена в шведската литература и начина по който ми действа.И не,не говоря за криминалните им романи,въпреки че те първи достигнаха до мен.Дори не става на въпрос за уникалният Фредрик Бакман или Юнас Юнасон.Оригинален,свеж и различен,стилът на Симона Арнщед ми дойде като глътка въздух.Наистина и двете книги са далеч от клишето за романтична история и това ме накара още повече да харесам героите и сюжета 🤗.Ако искате нещо различно,интересно и надминаващо очакванията,то според мен се гмуркайте в шведската аристокрация без да му мислите много.Ще останете приятно изненадани 📖📖

Имам навика когато си харесам много някоя книга да се разравям малко по-обстойно за автора.Така например последно се бях зарибила страшно много по Сара Дж. Маас,която има дадени и няколко интервюта за влогъри ю тюбъри и не можех да спра да гледам.Толкова забавна !Паднах си от смях с нея.Много симпатична и приятна.Абе 100% готина мацка.
Тук също не направих изключение и попаднах на сайта на авторката чрез Goodreads.Тя и нейното семейство имат интересна история,която може да прочетете ТУК.
Повече за двете книги може да надникнете в Goodreads:
Само една нощ
Само една тайна

И двете книги ми бяха предоставени с любезното съдействие на издателство Егмонт за честно мнение и ревю.Много съм им благодарна,понеже те ми препоръчаха и двете заглавия.Голямо попадение!


Препрочитам написаното до тук и си мисля колко ми беше залипсвало да съм в моят свят,но не мисля,че скоро ще успея отново да седна и да напиша толкова думи накуп.Затова ще се възползвам докрай и ще ви препоръчам още няколко заглавия,които ми грабнаха вниманието и в последствие страшно много ми харесаха.Както споменах и по-горе,вече нямам време за компромиси,което всъщност се оказа хубаво нещо.

Може би най-голямата изненада за тази година беше "Пасажер"от Александра Бракен.Преди време бях започнала първа книга от друга нейна поредица и въпреки страхотните мнения на хората в Goodreads и на българските блогъри,които следя,историята изобщо не ме грабна и останах разочарована.Мисля,че книгата се казваше "Тъмна дарба".Прекалено мрачна и подтискаща ми дойде (ехоо,ако не съм се сетила от заглавието си е мой проблем).Нещо не ми допадна да съм в главата на героинята.Ако трябва да съм честна,когато започнах "Пасажер",изобщо не осъзнах коя всъщност е авторката и слава богу,защото книгата е толкова готина,а аз щях да я изпусна заради предишният ми неприятен опит.
То не бяха пирати,то не беше пътуване във времето,готини герои,увлекателен сюжет и изобщо всичко,което аз лино искам от една хубава история беше налице.Много приключения изживяха героите,че и аз с тях :)
Може би и факта,че гледахме наскоро "Карибски пирати:Отмъщението на Салазар" на киното също ме беше настроило на такава вълна.Това е най-добрият филм за мен от поредицата.Не знам дали защото е първият от тях който гледам на IMAX или наистина са се постарали с история и ефекти,но най-ми хареса.
 Затова препоръчвам горещо и очаквам следващата част с нетърпение.
Повече за книгата ТУК


А сега в другата крайност."Градината на пеперудите"ме плени с корица,хора! (Живко Петров)!Страшна!Понеже аз обичам историите за Ханибал Лектър,а книгата на Дот Хъчисън ми напомни по един мрачен начин за тях,веднага я налазих и до края не можах да я пусна.
Осъзнавате ли какво означава за мен това?!?Детето ми се буди в 5 сутринта готова за нови подвизи,а аз си позволих да стоя до малките часове с тази красота.На сутринта се чудих с какъв акъл четох вместо да спя,но нямах
избор.А и трябваше да разбера какво ще се случи.Аз не съм като майка ми.Тя например ако много  иска да знае какво ще се случи и не издържа,защото е примерно два часа вечерта а тя е на работа на другия ден,хооооп отваря поседните страници,прочита ги и след това спокойна и доволна се завръща там,до където е стигнала дочитайки си главата.След това разбира се  оставя книгата на една страна и заспива сладко-сладко сънувайки блажени сънища.Еми да,нали вече знае кой е убиецът.За какво да си създава стрес.Това направо ме съсипва.Аз живея за края.И ако някой,който е чел книгата преди мен дори само леко ми загатне какво ще се сучи се сърдя като малко дете.Та този мрачен роман е достоен за моята класация на наистина добрите истории.А
и после прочетох,че е финалист в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016г. в категория "Хорър".Ами има защо бих казала аз.
Повече за книгата ТУК

Моето откритие сред криминалните романи стил Агата Кристи пък беше поредицата на Луиз Пени за детектив Арман Гамаш.Разбира се тя е изключително известна и както се вика хората са открили отдавна топлата вода,но аз разбрах за тях на скоро и останах очарована.Имаше нещо толкова ретро мило и стоплящо в тези три книги ,защото нали аз ги прочетох и трите една след друга.Имах късмет,че бяха излезли на български и можех да потъна изцяло в света на Трите бора-малкото селце,където се случват трагедиите,изискващи вниманието на детектива.Тези книги просто трябва да се четат през зимата,хора.Много уютни и интересни.Ако харесвате този стар и така любим стил на детективските романи,              напомнящи Поаро,значи ще останете много доволни от тази поредица.
Повече за книгите :
Убийството на художника
Убийствено студена
Жестокият месец
И тук кориците много ми харесаха.На място и свързани със сюжета.Така най-обичам.
А най-хубавото е,че има още две,които ме очакват и доволно потривам ръце.











Може би най-човешката и разчустваща история обаче си остава тази на Нарине Абгарян.
"Три ябълки падната от небето" е истинска,затрогваща и много лесно четяща се.Никаква идея защо,но все едно отново държах в ръце "Железният светилник".Имаше нещо така мило познато и нашенско в стила на авторката.Много ми хареса и горещо винаги препоръчвам на познати и приятели,които си търсят история написана с душа и сърце.
Повече за книгата ТУК

По между другото ще вметна и двете книги на моята вечна любимка Сюзън Елизабет Филипс "Сияйна звезда" и "Героите са моята слабост".Има ли изобщо какво да коментирам за тях.Съшият страхотен стил.Няма книга от тази авторка,която аз да не заобичам.Искам да съм някоя от нейните героини.Съвсем сериозно!

И още има четящи приятели,но за тях ще си говорим друг път.Божее дано не е отново след половин година :)
А за сега се моля само да успявам да открадна време за четене

Набързо само ще ви спомена какво съм си запланувала за лятото.
Мартин Колев и неговите "Софийски магьосници".Да,българска е.Да,става въпрос за магьосници.Да,има размазваща корица.Да,приключенска е.И огромно ДА,защото ще се чете задължително!



Хайде и другите изкушения:









Reading challenge 2016 completed

Здравейте,booklovers!
Тази година моето Goodreads предизвикателство вместо 100-те задължитени заглавия,беше вместено само в 60.Още януари месец бях сигурна,че трябва да посвия малко очакванията,защото повечето време ще бъде отделено не на четене,а на памперси :)
Изненадващо обаче още днес,началото на ноември,гордо мога да заявя,че мисията е приключена!
Това е годината на препрочитането.За първи път ми се случва да изпитвам такова желание отново да се потопя в познатите светове.
Но нека ви споделя кои са моите фаворити от ново-прочетени заглавия от отминалите месеци в една мини класацийка,макар че всички от първото до шейсетото си заслужаваха!


  1. Сара Дж. Маас -Цялата поредица "Стъкленият трон"
  2. Мирослав Пенков-"Щъркелите и планината"
  3. Касандра Клеър-"Лейди Полунощ"
  4. Дж. К. Роулинг-"Хари Потър и Прокълнатото дете"
  5. Джени Колган -"Книжарница на колела"
  6. Фредрик Бакман -"Брит-Мари"
  7. Либа Брей-"Ясновидците"
  8. Сара Адисън Алън -"Изгубеното езеро"
  9. Дженифър Донъли-"Тези плитки гробове"
  10. Лия Флеминг -"Пощенската картичка"
















J.K. Rowling-"Harry Potter and the Cursed Child" / Дж. К. Роулинг-"Хари Потър и Прокълнатото дете"



За някои хора Хари Потър е религия,за други история,но за мен е детство.Моето.Вълнувам се като дете,че имам това продължение в ръцете си и YES,YES,YES,корицата е непроменена и изглежда изумително!!!Хубаво е да си припомня старите мечти да надяна разпределителната шапка и да чуя Hufflepuff.


Книгата дойде при мен в много подходящ момент.Самата аз дете,когато излязоха първите части,сега съм вече майка и няма как да не отбележа главната тема,около която се върти сюжета,а именно отношенията родител-дете.
Започнах да чета абсолютно на чисто,с изключение на едно ревю,на което хвърлих лек поглед.Не можах да се стърпя.Толкова ми е готино,че имам възможността вече като възрастен човек отново да се потопя в света на магията.Неусетно с мен са пораснали и така любимите ни герои,което ме накара да се почувствам комфортно и уютно.
И понеже то си е цяло изживяване,реших да го споделя с вас.

Моето приключение започна там,където и на Хари-гара Кингс Крос,но за мое огромно щастие не бях сама.Сутринта се събудих нахъсана,че книгата трябва да се разходи до това тематично място и това е.Нарамих пет месечната си дъщеря в слинга (разходка с бебе и количка из лондонския транспорт не е добра комбинация),опаковах огромната раница на гърба,пъхнах "Хари Потър и Прокълнатото дете" под мишница и потеглих с Пикадили лайн към въпросната магическа гара.Разбира се за компания забрах и моята майка,която нямаше търпение да види магическия пирон,магазин и изобщо така известното от книгите и филмите място.

В последствие озовали се в магазина на разочароващият отрицателен отговор дали имат случайно пръчки,които да накарат малката Еми да заспива на секундата,поне й купихме билет за Хогуортс,та като порасне,ако не й хареса в света на мъгълите със спокойно сърце да отпраши с влака към магията.

Въпреки огромното количество туристи и фенове на Хари,успяхме да се потопим в атмосферата и да разгледаме всичко прилежно.По рафтовете буквално можеш да откриеш от пиле мляко.Пръчки,бонбонки,шоколади,книги,талисмани,шах,книгоразделители,пуловери,плюшени играчки,плакати,бижута и още и още.Всичко,което се сетите за света на магията го има там.

И ние не се стърпяхме и нали сме си чревоугодници налетяхме на шоколадите и си тръгнахме с една торба от тях :)



Наистина е изживяваше и си заслужава посещението.Да не говорим,че често има някакви новости (понеже това не е първото ми посещение там).Този път беше наблегнато върху новият филм Fantastic Beasts and Where to Find Them,който излиза скоро.




А сега за книгата.
Първите две страници бяха странни.Бях толкова изненадана,че чак се страхувах да отгърна напред.Някакви безсмислени думи се подхвърляха на пред назад и бях изумена какво точно се случва.Но след точно една минута всичко се завъртя на 180 градуса и аз вече бях тотално влюбена в историята и буквално вдишвах страниците.Не знам дали има смисъл за вас и дали ви се е случвало,но е факт.Чудих се дали да го споделя изобщо,но мисля,че ако и на други читатели първите изречения им се видят малко не на място да не се отказват.НЕДЕЙТЕ!След това става страхотно.Сега си обяснявам тази аномалия с факта,че това не е обикновена книга,което между другото можеше да се очаква от Хари Потър!Кое ли при него е обикновено?Това е сценарии,а на мен за първи път ми се случва да чета подобно нещо.
Базирана на оригинална нова история от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн, Хари Потър и Прокълнатото дете е пиеса на Джак Торн. Това е и осмата история за „момчето магьосник“ и първата, представена официално на сцена. Това специално предварително издание на сценария прави продължението на приключенията на Хари Потър, неговото семейство и приятели достъпно за читателите навсякъде веднага след световната премиера на пиесата в лондонския театър „Уест Енд“ на 30 юли 2016 г.

Театралната постановка Хари Потър и Прокълнатото дете е продуцирана от Sonia Friedman Productions, Colin Callender и Harry Potter Theatrical Productions.
Та всичко започва от там,откъдето свърши-гара Кингс Крос.Вече пораснали,Хари,Рон,Хърмаяни и старите знайни герои като Малфой изпращат на свой ред децата си към любимия Хогуортс,но нищо не е същото.
Ако сте очаквали сина на Хари и Джени-Албус (или на кратко Ал) да бъде най-търсеното,готино и популярно момче на випуска си (е,аз със сигурност го очаквах),то ще се изненадате,защото нищо такова не се случва.Той е просто едно затворено и леко плахо момче,което всячески се стреми да излезе от сянката на родителите си.А не сме ли всички ние така?Малцина са тези,които бленуват да приличат на родители си.Повечето от нас израстват със свой характер,съдба и желания,толкова различни от техните,което неминуемо води до не един или друг сблъсък.
"Какво искаш да направя?Да омагьосам себе си да стана популярен?Да се пренеса с магия в нов дом?Да се трансфигурирам в по-добър ученик?Просто направи магия ,татко,и ме превърни в такъв ,какъвто искаш да бъда.И за двама ни ще е по-добре.Трябва да тръгвам.Да хвана влака.И да намеря приятеля си."

О,забравих да ви кажа.Не само че Ал не прилича по нищо на баща си Хари,а и вместо в Грифиндор,разпределителната шапка го изпраща в Слидерин,а най-добър приятел му става сина на Драко Малфой-Скорпиус.Леле,че яко!
Цели деветнадесен години са минали от битката на Хари с Волдемор и толкова много неща са вече различни.Самият Потър вече се е превърнал в улегнал мъж с професия-"Охрана на магическия ред".Всеки един от познатите ни герои е вече голям човек,загърбил детството и необмислено опасните приключения.
Ще успее ли Хари да достигне до своя по-малък син или разривът между тях ще става все по голям и непреодолим?
Каквото има да става,ще стане тук,според Роулинг.



"Не, не", отвърна Роулинг, запитана дали това е началото на нова глава от историята за Хари Потър. "Той преминава през много премеждия в двете постановки и мисля, че това е краят. Идва време на новото поколение", каза писателката и допълни, че е въодушевена от реализацията на "Прокълнатото дете", но "това е краят за Хари".

Има нови герои,много екшън,пътуване във времето,неочаквано прекрасни обрати и всичко,което може да се иска от една наистина добре написана история.

Много се забавлявах и изпитах такова удоволствие от тази книга,та мисля,че след някой и друг месец ще я прочета отново.

Чудесен завършек на историята и невероятен подарък да се завърна отново там,където се чувствах толкова щастлива като дете,четейки поредицата-в света на магията.


Препоръчвам ви я и с ръка на сърцето и ви казвам-четете,но е задължително преди това да сте се запознали и с останалите книги.

Наскоро се отвори тема за книгата пред една позната,която с махване на ръка ме отряза,че тя не се занимавала с Хари Потъровци и властелини-мластелини и не можела да се подложи на това мъчение!Господи,има ли хора,които наистина не са чели Хари Потър или такива,на които да не им е харесала?!?Но явно...Затова няма да бъда крайна и да кажа,че на 100% ще се влюбите в историята,но за себе си знам-моето сърце винаги ще принадлежи на Hufflepuff.

Ето още няколко прелестни и магически снимки.


Не стига,че си заобиколен от магията и от всяко ъгълче и рафтче изкачат разни прекрасни джунджурийки като перо за писане и променяща се чаша,а и с вдигането на погледа тавана те заслепява с прекрасност!



На касата зад продавачите всичко е пръчки и техните кутийки.




Вече си хапнах малко от шоколада и очаквам нещо магическо да ми се случи всеки момент.Хм,я чакайте.Струва ми се,че чувам тежки стъпки и хлопане по вратата.Може би е Хагрид.До скороооо! :) 

Искрено благодаря на издателство Егмонт,които ме направиха горд собственик на това копие!Страхотни сте.