Total Pageviews

Лара Ейвъри-"За да си спомня" / Lara Avery -"The memory book"

Ей, пак ли забрави нещо? Погледни този списък: (всекидневно се обновява)
● Името ти е Саманта Агата Маккой. Или Сами за приятели и близки. Всъщност за един приятел – Мади, партньора ти по дебати. Не се възгордявай!
● Адски си падаш по Стюарт Шах. Той може и да се интересува от теб, но може и да не се интересува. Опитай да не се фокусираш твърде много върху това.
● Страдаш от рядка болест, наречена Нимън-Пик тип С, или просто НПС, която обърква доста неща (двигателните функции, съзнанието, каквото се сетиш друго). Най-лошото нещо на НПС, освен че е нелечима, е, че губиш паметта си.
● Тук си записваш всичко, защото, дори да има дни, които искаш да забравиш, ще имаш нужда да си спомниш. Никой не може да ти предскаже бъдещето ти, Сами. Само ти си способна на това.
Ти си аз!

* * *


Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.

Goodreads






Проглеждаме за света само веднъж,в детството.Всичко останало е памет.
Луиз Глюк

Издателство : Егмонт България

Страници:392

Сам,ах,Сам!Какво да ви кажа за нея?Тази мацка ме разби!

Сигурно сте забелязали как всички ние порим дните на живота,всеки ясно устремен към нещо,някого и на някъде,абсолютно убедени,че рано или късно ще стигнем там,забравяйки всъщност колко сме мънички,уязвими и чупливи.Изтласкваме на многооо заден план неоспоримия факт,че не сме безсмъртни и недостижими,защото не ни се иска да бъде така.
Но много често,някъде по пътя нещата се объркват жестоко и се налага да застанем очи в очи с грозната истина.Ако сме късметлии ще имаме години пълноценно изживян живот,който ще стопли последните ни дни с хубави и топли спомени.
За съжаление главната героиня в този роман е тотално
прецакана.Сериозно ви казвам.
Обикновена тинейджърка от малко градче в Америка,невзрачна,без кой знае какви приятели,външен вид или социален живот,силата на Саманта е нейният ум.Веднъж установила потенциала му,тя яко заляга над ученето,воденето на дебати и планирането на бъдеще,в което задължително учи в Нюйоркския университет,докато в своите ужасни нокти не я хваща безмилостната деменция.
За първи път в тази книга установих,че под тази на пръв поглед кратка и безобидна думичка не се крие само бавната и неминуема загуба на паметта,а и още куп страшни симптоми,които на края може да те оставят като "зеленчук",карайки тялото ти тотално да те предаде.
И вместо да бъде съсипана от факта,че паметта е най-силният й коз,а ще я изгуби постепенно,а в последствие най-вероятно и живота си,нейните притеснения са,че ще се загроби в университет,който не иска,ще се окаже на работа в ски курорта (в нейната уста това звучи като ада),ще пуши трева,ще ходи на църква и ще завъди цяло стадо кози и деца!Боже,ако беше някой друг,сигурно щеше да бъде целият самосъжаление и развалина,но не!Това момиче се бори,дори без да осъзнава силата си,като просто пренастройва живота си към новото положение,без кой знае какви драми и истерии.Тя просто не е drama queen,което страшно много ми допадна.Възхищавам се на героини,които са тотално различни от мен,давайки ми пример,на който бих могла да подражавам.Ако аз бях героиня в книга,щях да бъда от доста емоционалните.Сигурно първата половина на историята щях да се колебая между едно решение или друго,а в другата веднъж взела го,щях всячески да не го спазвам.Знам си се аз.


Превръщайки дните си в списък,който е адресиран до нейното бъдещо "Аз",Сам започва да си записва всеки ден и то не говорим за малки бележчици,а за цял роман.

Повярвайте ми,доста си я бива в това!


"Какво пречи и аз като Стивън Хокинг да вехна бавно ,блуждаейки наоколо в автоматична инвалидна количка,ръсейки гениални мисли с помощта на говорен синтезатор.
Ъфффф.Само мисълта за това ме кара да..."
Ето и един от тези луди списък/планове/роман:


Бъдещата Сам
*Подвизава се под името "Сам" или "Саманта";
*яде само ядки и горски плодове;
*носи очила с рамки по последен писък на модата(или може би лещи?);
*облича се с вталени костюми само в основни неутрални цветове,синьо или черно;
смее се рядко и винаги в ниския регистър;
*среща се всяка седмица на коктейли с група духовити и професионално издигнати жени;
*в леглото чете вестник "Ню Йорк таймс",облечена в мек бял халат;
*хората я разпознават по улиците и й казват,че нейната вестникарска колонка по въпросите на международното право е променила живота им.
Всеки има подобни лист планове за себе си,разликата е обаче,че Сам най-вероятно няма да може да ги изпълни.
Ох,това момиче е изключително целенасочено.Тя се бори винаги за победа,иска да бъде най-добрата.Иска да бъде изключителна.
Ами това беше поредния хубав роман за тази година,който излапах с кориците за отрицателно време.Надъхващ,емоционален (независимо какво твърди Сам),силен и много увлекателен.Малко ми напомни на Everything,everything от Nicola Yoon (Всичко, всичко - Никола Юн).Дори не искам да си представям какво ли би било,ако знаех,че някой ден ще изгубя всичките си спомени.Та това съм аз!Без тях бих била нищо.И колкото и да ми се искаше да се абстрахирам от героинята и да не се вкарвам в този адски сюжет,нямаше как да не се "пъхна в нейните обувки".Може би това прави книгата толкова силна.Кара ни да се замислим и да оценим повече това,което имаме-здравето.
И понеже едни от най-любимите ми филми и книги са тези,които са успели да ме разплачат и колкото повече са сълзите и бодването в сърцето,толкова по-доволна съм,тази книга ме остави емоционално разтърсена,но и доволна от прочитането й.

Специални благодарности на издателство Егмонт България за възможността да имаме тази книга на български и за предоставеното ми копие.

Това беше heartbreaking изживяване!



No comments