Общо показвания

понеделник, 5 септември 2016 г.

Дейвид Еберсхоф-"Момичето от Дания" / David Ebershoff-"The Danish Girl"

Link
Издателство: Intense
Страници: 318


Вдъхновена от истинска история, тази книга рисува задълбочен портрет на един брак и задава въпроса: Как да постъпиш, когато човека, когото обичаш, трябва да се промени? Романът започва с въпрос. Жена моли съпруга си за простичка услуга, докато двамата рисуват в ателието си, и това поставя началото на неочаквана трансформация. „Момичето от Дания“ преплита действителни събития с художествена измислица, представя по неповторим интимността на брака и разказва забележителната история на Лили Елбе − първият мъж, подложил се на операция за смяна на пола, и жена, разкъсвана между семейството и собствените си амбиции и желания.
„Момичето от Дания“ е изящен и затрогващ дебютен роман за една от най-страстните и необикновени любовни истории на ХХ в.

Миналата година (2015) излезе филм,който нашумя с нестандартния си сюжет и привлече вниманието ми с актьорски състав.Eddie Redmayne ми е добре познат от друга негова роля в"Теорията на всичко",превъплащавайки се в Stephen Hawking,като това му носи Оскар за "най-добра мъжка роля",награда БАФТА за "най-добър британски филм","най-добър актьор в главна роля",Златен глобус за "най-добър актьор в драматичен филм",Сатурн за "най-добър международен филм" и куп номинации.Нямаше как да остане незабелязан в следващата роля,която избере да играе.
"Момичето от Дания"превзе кината а от там и книгата набра голяма популярност,призовавайки любителите на добрата литература да хвърлят по едно око на тази така любопитна история.
Умишлено отлагах филма,решена,че ще прочета романа на Дейвид Еберсхоф в подходящият момент.Ето,че дойде и неговото време.
Признавам,че ако не беше екранизацията,надали щях някога да обърна внимание на тази книга.Не е точно сред нещата,които харесвам.
И все пак всички тези награди надали са за нищо.Избрана от „Ню Йорк Таймс“ за „Забележителна книга на годината“; печели литературната наградата „Ламбда“ за роман, разглеждащ проблемите на транссексуалните хора; печели наградата на Фондация „Розентал“, връчвана от Американската академия за изкуства и литература; финалист за наградата „Млади лъвове“ на Нюйоркската обществена библиотека; финалист за наградата „Стоунуол“ на Американската библиотечна асоциация.

Това е историята на една на пръв поглед нормална семейна двойка.Айнар и Грета са две пълни противоположности,обитаващи необезпокоявано света на брака безоблачно и безпроблемно.И двамата са художници,нямащи парични проблеми,нямащи и огромни сътресения.Техните дни минават неусетно между стените на апартамента с четка в ръка а нощите с приятели по заведения.В миналото неин професор,Грета доста освободено за времето си (а и не само за тогава според мен)решава,че той ще бъде неин и преднамерено го прелъстява.Докато той е добър художник,тя е описвана като посредствена,докато не открива своята муза.
Под тихите води на привидно спокойното им съжителство се таи нещо плашещо,на което и двамата отказват да дадат гласност.Една идея,която бива заобикаляна внимателно и оглеждана от далеч като нещо чупливо и опасно.
В тяхната връзка се крие трети човек и това е Лили.Всъщност тя е скрита вътре в тялото и ума на Айнар.Това е всъщност историята на Лили Елбе -първият мъж,подложил се на операция за смяна на пола.Самата муза на Грета.

Още в началото книгата ме изненада с различният и странен тон,който авторът налага.Хем ми беше интересно,хем думите ми се струваха някак остри и не на място,гонейки се в ума ми.Хем ме глождеше любопитство и не можех да спра да чета,хем се чудих защо продължавам.Имаше нещо нередно,което ме притесняваше в думите и сравненията.Едно неприятно чувство засядаше с стомаха ми след подобни прочетени думи:
"В главата му се зароди някаква мисъл,подобна на лисица,преследваща полска мишка:риеше с острия си червен нос в пръстта."

Дори описанието на главните герои,което не беше побрано в няколко реда още в началото,а малко по-малко разгърнато с напредването на редовете ми се виждаше зловещо.

"Той нямаше и грам тлъстина по тялото си освен по малките меки гърди."
"Айнар бе мъж  с необичайна физика.Тази мисъл минаваше на Грета,когато ризата му се отвореше още по-надолу и всички на масата виждаха гърдите му-все едно надничаха в пазвата на момиче,навлязло наскоро в пубертета."
Боже,това звучи толкова странно,че чак настръхнах.

"Грета не каза нищо.Имаше чувството,че в момента й обясняват правилата на игра:слушаше и кимаше,но в същото време се надяваше,че ще ги разбере по-ясно,когато започнат да играят."

В началото се чувствах също като героинята.Знаех,че Дейвид Еберсхоф иска да ми покаже нещо значимо,нещо грандиозно,но още не осъзнавах какво точно.За да продължиш да четеш ,без да си сигурен дали това е твоето нещо,означава да се довериш на автора,че има какво да ти разкаже и че то ще си заслужава.В такива моменти наградите,ревютата и чуждото мнение губят смисъл.Няма значение колко очаровани са всички от дадена книга.Не ти ли върви четенето,зацикляш и само можеш да се чудиш и маеш какво ли намират другите в това.Но в никакъв случай не се насилвам да продължавам само защото всички са харесали опреден роман.Случва се на теб пък грам да не ти допадне и няма нищо лошо в това.Я настроението ти не е подходящо,може пък и да не си достатъчно узрял за подобен тип четиво;стилът на автора може да не ти допадне или да не успееш да вникнеш в историята;героите може да те дразнят или да ти се преспива от скука...Има безброй причини да оставиш една книга настрани,понякога залъгвайки се дори,че ще я дочетеш,но по късно.Е,това никога не се случва при мен.Оставеното си стои оставено и скоро забравено.
Но аз продължих да чета.Имах онова лекичко усещане под лъжичката,че всеки момент ще ги разбера правилата на играта,която автора играе и тогава нещата ще се променят.Така и стана,донякъде.


"Искаше да го остави сам да реши как да живее,но в същото време я изпълваше непреодолимо желание да го прегърне и да му каже как д постъпи с  Лили.Двамата стояха в смрачаващия се мансарден апартамент във Вдовичи дом,Грета прегърнала скования Айнар.
Накрая й хрумна как да отговори:
-Нека оставим Лили да реши."

Авторът успя да ме закачи като на кукичка и ме придърпваше през цялата история,карайки ме да си задавам въпроси."Момичето от Дания"за мен беше все едно да наблюдавам тайно нечий коренно различен живот от моя,карайки ме да разнищвам подбудите на героите.
И въпреки,че книгата е за Лили,моето внимание беше насочено върху Грета.Съпругата,която неотменно е там,до своят различен съпруг,готова да го подкрепи,лоялна до край.Винаги там да му помогне и да иска да бъде щастлив.Поставяше го не веднъж на преден план пред себе си.Искрено будеше възхищението ми но и куп въпросителни.Изключителни отношения
между двама души!
Книгата е разделена на няколко части,проследяващи различни периоди от живота на Айнар (Лили),като за първи път го виждаме вече женен в Копенхаген през далечната 1920.Има и моменти,които показват детството на двамата,което помага да разберем защо определени неща са се случили така или поне да си мислим,че това дава малко светлина върху някои моменти.
Признавам си,че досега не бях чувала за историята на Лили и на помощ се притече Уикипедия.Исках да знам кое от нея е истина и кое авторова измислица.


Ейнар е роден на 28 декември 1882 г. във Вайле, Дания, като мъж. В началото той е много талантлив художник пейзажист. Известно е, че докато е студент в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген, се среща с Герда Готлиб и през 1904 г. те се женят. Семейството им е необичайно – въпреки че Ейнар официално е мъж, те изглеждат повече като лесбийска двойка.
Ейнар и Герда пътуват много и през 1912 г. се преселват в Париж, където художникът започва открито да се показва в женски дрехи и да се представя за измислената Лили Елбе. Лили става най-добрият и любим модел на Герда, която през същото време е и изключително влиятелен моден фотограф. Тя води двоен живот около две десетилетия – по документи е мъж, а в обществото – жена. Изключително активна е и обича развлеченията, а и има много ухажори, които даже и не подозират, че е мъж. Според някои сегашни източници Лили всъщност е била интерсекс, но е невъзможно да се потвърди това.
През 1930 г. Лили отива в Германия, решена да си направи операция по смяна на пола. Тогава този клон на хирургията е още на експериментално ниво и подобна операция е невероятен риск, но все пак Лили решава да поправи грешката, която допуска природата. Първата операция по отстраняването на тестисите минава
успешно. Добре минават и следващите няколко операции, но петата и последна по трансплантиране на матка, която би ѝ позволила да има деца, не дава положителни резултати. Отхвърлянето на органа е причината за смъртта на Лили на 13 септември 1931 година. Известно е, че към момента на операцията Лили е била интимна с няколко мъже, чиито личности остават неразкрити.
През 1930 г. Лили вече е сензация по вестниците, а кралят на Дания сам анулира брака ѝ с Герда Готлиб. По това време такива операции граничат с научната фантастика. След смъртта си Лили Елбе и историята ѝ стават сюжет на няколко книги, а освен това случаят ѝ е уникален за сексологията[1]. Все пак операцията ѝ и дневниците на лекарите позволяват хирургията да се развива в тази насока, докато не се извършва първата успешна операция по смяна на пола 23 години по-късно – на Джордж Йоргенсен.
Докато четях,не спирах да си представям Eddie Redmayne,който за моя изненада изобщо не съвпада с образа от книгата.Прекалено е висок,а и цвета на очите...Но киноиндустрията честичко прави изключения.Реших докато напредвам с редовете да гледам филма малко по малко докъдето съм стигнала.Получи се сполучливо и интересно.Първо в главата ми,а после и на екрана и така до самия край.
Като обобщение мога да кажа,че това не е мой тип четиво,защото ми действаше подтискащо и депресиращо,но книгата сама по себе си беше доста добра.
Хареса ми с това,че беше различна,караща ме да мисля,да се чудя и да задавам въпроси.Например щеше ли Грета да е толкова supportive,ако благодарение на Лили не беше изстреляна към своя успех.Ако другата личност,живееща в тялото на съпруга й не й действаше вдъхновяващо да рисува,щеше ли така да приветства желанията на Айнар?
Хареса ми и че е по истински случай,въпреки доста несъвпадащия с истината образ на дадени герои.Основната информация и идея беше спазена що годе.
Може би като друг минус само мога да изтъкна начина по който автора представя дадени моменти.Все едно се опитва умишлено да отблъсне читателя със сравнения и описания.
На няколко места попаднах на хора,които описват "Момичето от Дания"като елегантен и деликатен.Е,аз не го усетих така.По скоро мрачен,тъжен и меланхоличен.Предполагам,че ако не си преживял нещо подобно няма как да вникнеш изцяло в духа на романа.Трябва да те владеят подобни емоции,мисли и чувства,за да го почувстваш наистина близък.
Сигурна съм,че не успях да разбера изцяло сюжета и съм пропуснала нюанси,които биха могли да ме потопят още по дълбоко в тази история.но просто тематиката ми е малко далечна.
Като цяло "Момичето от Дания"ми хареса,а сега остава да си догледам и филма,който между другото е наистина много добре направен.Рядко препоръчвам и двете,но тук ще го направя.


Бележка на автора
Този роман е отчасти вдъхновен от историята на Айнар Вегенер и съпругата му.Написах романа,тъй като бях заинригуван от отношенията между двама души с толкова необичаен живот.На тези страници ще откриете действителни факти за трансформацията на Айнар,но самата история,местата и времето,по което се развиват събитията,както и чувствата и мислите на героите,са плод на въоравението ми.В началото на 1931 г. когато се разчула новината ,че мъж е сменил пола си,забележителната история на Айнар Вегенер била отразена във вестници по целия свят.(Интересно е,че самата Лили Елбе е изпратила историята на пресата.Освен това тя също е писала статии за себе си и е съставила собствения си некролог под псевдоним.)Голяма част от тези статии ми помогнаха много,докато пишех книгата,особено статиите Politiken и други датски вестници.Друг незаменим източник бяха дневниците и кореспонденцията на Лили Елбе ,редактирани и публикувани от Нилс Хойер в книгата "От мъж в жена".Дневниците и писмата съдържат основни факти за трасформацията на Айнар,особено първата поява на Лили в ателието му,загадъчното кървене и влошаването на здравето му,както и за пътуването му до Дрезден и престояму в Общинската женска клиника.За пасажите в романа,които описват тези събития,съм дълбоко признателен на Хойер и неговия сборник.Въпреки това съм променил толкова много елементи от историята на Айнар Вегенер,че героите в книгата ми са изцяло плод на художествена измислица.Читателите трябва да знаят,че този роман не е точна биографична справка за Айнар Вегенер,както и че всички останали герои нямат никаква връзка с действителни лица от настоящето или миналото.

Няма коментари :

Публикуване на коментар