Общо показвания

понеделник, 22 август 2016 г.

Кош,пълен с щастие 💙





Джоджо Мойс е доказана авторка в моята лична библиотека.Чела съм "Един+един","Момичето,което бях","Последното писмо от любимия"и "Аз преди теб" и всички ми харесаха.
Така обсъжданата "След теб" (За книгата)пристигна точно навреме заедно с екранизацията на първата част "Аз преди теб".
Гледайки филма си припомних детайлите от историята на Уил и Луиза.Мъжката част около мен или твърдо отказа да се подложи на "тези мъки"според тях да гледат филма или останаха разочаровани от видяното.Възмутена съм но и малко изненадана.Мислех си,че
Link
книгата (или филма) е ок както за единия пол така и за другия,но както и да е.Аз лично съм фен на Джоджо Мойс и потривах ръце,мечтаейки за продължението.И ето,че "След теб"отново ме потопи в една добре разказана история,напълно в стила на авторката.Как продължава Луиза след загубата на любимият и успявали ли да прогони демоните на мъката,обсебили душата й откриваме между страниците.Истинска и трогваща история,която ми хареса дори прекалено много,та чак се надявам тайничко за трета част.
Link

Втората уникално,прекрасно,невероятно готина книга е "Лейди Полунощ"от неповторимата Касандра Клеър (За книгата).Тази жена ме кара да се влюбвам отново и отново в книгите й!От къде си ги мисли тези чудни истории само мога да гадая,но ми влизат под кожата и съм ненаситна стане ли въпрос за така любимите ми нефилими.Дори и да съм имала мъничко съмнение относно новата серия,която тя започва с тази първа книга за Ема Карстерс и Джулиан Блекторн,беше разсеяно още с първата страница.Една забранена и невъзможна любов се заформи тук,която ме остави без дъх.Тази писателка е магьосница,която си играе с думите.Реди ги по омайващ начин,карайки ме да въздишам неудържимо по нейните герои!Започвам да се чудя дали нейната сила не е в това,да омагьосва читателите си с начина по който описва любовта.Брилянтно!


А третата прекрасност,на която съм се спряла в момента е "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков (За книгата).След неговата първа книга "На изток от Запада"очаквах тази с много положителни чувства.Аз съм още на първите страници,но смело мога да кажа,че ми харесва.Впечатлително и обещаващо начало.



Visita Interiora Terrae Rectificando Invenies Occultum Lapidem
"Епиграфът към тази книга в свободен превод гласи:"Посети вътрешността на земята и като пречистиш онова,което завариш там,ще откриеш скрития камък."С първата си буква седемте думи в това алхимично мото изписват VITRIOL ,пречистващия и преобразуващ течен огън.Всяка една от тези седем думи отговаря на един от седемте етапа на вътрешна трансформация,през която преминава духът по пътя си към философския камък.Седемте части в тази книга до известна степен следват тези седем етапа на преобразование."


📷"Константин и на света Елена,нестинарите наклаждали буйни огньове.Три коли с дърва изгаряли,сетне грабвали невидимата и блага ръка на светеца и скачали босоноги в жаравата.Въртели се вътре,мяткали чудните икони.И нали ги пазил светията,хич не сещали болка.Седмица,две,че може и месец преди да се почнат игрите,свети Константин сам си избирал играчите.Припадали жените.Трепкали очите им като пуканки леблебия.Свещена треска втрисала мъжете.Челата им се цепели,устните им пръскали жупел и каквото докоснели,избухвало в огън.И уж треска ги горяла,а пък дълбок лед им сковавал костите.Нозете им стъпвали бързо,припряно.Мускулите се свивали,телата треперели и търсели свещения пламък.А от гърлата им се разливал вой като на кукумявка.Въх.Въх.Въх.И само танцът в жарта ги смирявал.Ала случело ли се да пуснат ръката,дето ги води,случело ли се да пропъдят светеца и танца,треската лумвала още по-страшна.На течен огън ставала кръвта им.Кокалите им изгаряла,сърцето им изпепелявала.И затова,като пукнела пролет,като дойдел празникът на свети Константин,на света Елена,нестинарите се сбирали да играят.И така било от хиляди и триста години,тук,в Странджа планина,и на никое друго място."
 "-Ех,сине-прошепна дядо и се вторачи в заключеното зад стъклото пламъче.-Умът на стареца е планина,а всеки спомен-чам,умит в сладко мляко.Вярно,Господът държи човешките бъднини,непредсказуеми и неясни.Нека си ги държи.С миналото обаче сам старецът се разполага.То,миналото,поне се знае.Него и богът не може да го пренареди.Старецът обаче може.Скита се той от баир на баира,звъни с чамовете,а в песента им се надигат отминалите дни-ден отпреди петдесет години,чист и ясен като друг отпреди две недели.И ей на ,боговете се гневят,завиждат.Пълнят чашата на забравата,а старецът,жаден,прималял,пие ли,пие.Застига го скоро умора.Отслабват му нозете.Куцука старецът по стръмните баири и хич вече няма сили да раззвъни звънците. -Твърде дълго живях в тишина,сине-каза дядо и затвори очи.-Искам сега да разлюлея дървената рамка.Та да звънне главата ми,от баир на баира,през цялата Странджа."

(...След 5 дни )
Прочетох я!!!Леле,уникално добра книга.В момента не мога да се побера в кожата си,камо ли да пиша ревю.Умът ми е някъде из Странджа планина,вдишвайки чистият балкански въздух.Кожата ми усеща топлината от нестинарския огън,ушите ми чуват пляскането на щъркеловите крила,примесено с писъците на гайдата и думкането на тъпаните.Очите ми се опиват от тази чудна гледка как млади моми като магьосници кръстосват из жаравата със светите икони на ръце.Виждам се и аз там,примряла пред тази нереалност,почитайки свети Константин и света Елена.Но разбира се съм си в Лондон в моето топло легло и нощ,заключена навън,като нито звук не достига до мен от изолацията на къщата.Чак ми се иска да разтворя широко прозорците,ама се отказвам.Не е като да съм си в родния град,та да чуя шумът от реката,да усетя миризмата на тиня,песента на жабите и щурците и да ме нахапят комарите.Ей,бога ми,не съм и очаквала някога да ми залипсват тези гадини.
Та не ме търсете още за ревю на "Щъркелите и планината".Още ми е прекалено емоционално.Ще излезе тя една объркана изповед,нямаща нищо общо с книгата.Ама то така,като не съм се прибирала от три години,балкана само на сън и по книгите ще го мечтая.А догодина дай боже прибера ли се,от сега в главата си правя планове да не пропусна Странджа планина.До тук.Точка.Ще има продължение (по-смислено и по темата).

Други три чуднички книги,които прочетох между другото за разтоварване бяха "Съдбовно бягство"(За книгата),"Ваканция в Тоскана"(За книгата)от Сюзън Елизабет Филипс (супер сладките корици) и "Изгубеното езеро" от Сара Адисън Алън.Първите две няма какво да ги коментирам.Както винаги забавни и свежи.С.Е.Филипс е моя фаворитка и не пропускам нейна книга.Която и да започнете,няма да съжалявате.Виж,третата книга ме изненада много приятно.Много мила и нежна история(За книгата).Всяка една от историите,разказани от Адисън ме вдъхновяват и хранят душата ми.Много магия,легенди и нежност има в нейните книги.
Но точно тази ми се видя по-специална.Някак по-зареждаща от другите.
Когато някое заглавие ми допадне повече от другите,обичам да се разравям след прочитането му из интернет,за да гледам интересни клипчета,свързани с него,интервюта с автора,допълнителни материали.И така разбрах,че авторката е била диагностицирана с рак на гърдата,който в последствие е успяла да пребори."Изгубеното езеро" е първата след голямата битка,но тя самата подчертава,че това не е книга за рака.След въпроса дали би описала своя опит със страшната болест тя отговаря,че това надали ще се случи.
"Ракът е прекалено истински и прекалено ужасен и аз не мога да го направя добър или магически",казва тя.
Според мен се иска много сила да си автор,твоят живот да са думите и те да оживяват върху листа и въпреки всичко да успееш да опазиш този твой нежен свят от отровата на болестта,която току що си преборила.Да успееш да напишеш нещо толкова уютно и топло,без сянка,паднала от ужасът,от който току що си излязла е сила.Нямам друга дума!Това издигна книгата още повече в моите очи.
Това,което Адисън ми дава е вяра,че магията е жива и винаги ще бъде тук.Само трябва да я потърсим с очи и да вярваме,че накрая всичко ще се нареди.А приказките са тези,които са до нас дори и в най-тежките моменти.



5 коментара :

  1. Прекрасен пост! Прекрасна кошница с щастие! Бъди здрава и все така вдъхновена:)
    И нищо, че Еми е още мъничка-прекрасно е това, че й четеш. На моите прелестни дечица им чета от десетия ден след раждането и в момента обожават книжките!
    Иначе от изброените-не съм чела никоя от тях, гледах "Аз преди теб" и мноооого ми хареса и мисля да почна втората книга,както и тези на Сюзан Елизабет.
    Щастлив ден ти желая:)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей,Жани :)
    Благодаря за милите думи.Още като разбрах,че съм бременна едно от нещата,които си обещах беше,че моето дете ще израстне с книгите като мен и ще й дам възможност да се губи в техните светове.Много се надявам,че ще бъде страстен читател и съм убедена,че това се възпитава,така че имам мисия :)
    Дано ти харесат книгите на Д.Мойс и на С.Е.Филипс така,както и на мен.
    Приятно четене :)

    ОтговорИзтриване
  3. Честито щастие! От както каза, че чакаш бебче, всяка седмица влизах в блога на проверявам дали има нов пост. Аз чакам моето кошче да се напълни с това неописуемо щастие всеки момент и някак немога да се средоточа върху никоя книга, което е непривично за мен :( Явно съзнанието ми е изцяло погълнато от очакването :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря,Деница :)
    Колко познато ми звучи!Винаги съм си мислела,че по време на бременността ще чета много,но особено последният месец изобщо не можех да се съсредоточа.Първите месец-два също бяха хаотични и почти лишени от книги,но сега започвам да влизам в ритъм и да си наваксвам.Затова не се тревожи-дай си малко време.Скоро отново ще си на книжна вълна :)Стискам палци и ти пожелавам безпроблемно раждане.А знаеш ли пола на бебчо или ще бъде изненада?

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти! И аз чакам момиченце :) В началото ще е рано, но за Коледа ще искам да ми пратят книжки, които да й чета, тъй като аз живея в Германия. И немските книжки ще уважим, но държа на родното :) Ще се опитам да възпитам в нея любов към книгите, това ще е една от главните ми цели :)

    ОтговорИзтриване