Общо показвания

петък, 27 май 2016 г.

Мойра Фоули-Дойл-"Сезонът на злополуките" / Moïra Fowley-Doyle-"The Accident Season"



"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките,
 за реката под нас, в която потъват нашите души,
 за раните и тайните, за призраците на тавана,
 да пием пак за пътя на реката."

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...
Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.

Ако някога искам да пиша за тази книга,то сега е моментът.Точно след приключването й,докато всичко е още живо и ярко в съзнанието ми.Знам,че ако изчакам малко,след това няма да мога да пресъздам усещанията,които тя предизвика в мен.
Мрачна,дива и абсолютно различна,"Сезонът на злополуките"("The Accident Season") е третата подобна книга,на която попадам последните месеци.И ако "Ясновидците" на Либа Брей е горе долу нещо подобно,то с "Ние,Лъжците"от Е.Локхарт си бяха лика прилика.Даже по някое време сериозно се замислих дали авторката не е същата...Много подобен стил на писане,само че тук краят не ме халоса с непредвидимостта си чак толкова силно,а и "Ние,Лъжците" ми хареса много повече.
Издателство ЕГМОНТ са се постарали доста по оформлението.Книгата хваща окото още с прекрасната си корица,която е повече от очарователна с цветове,идея и детайли.Влюбена съм в нея...но то кой ли не е ?
Историята започва изключително интригуващо.Става въпрос за едно нетипично и доста странно семейство,които живеят в UK,обичат да пият чай,да се забавляват и да щуреят,но един месец в годината това е практически невъзможно.Чайникът се скрива,всеки ъгъл в къщата се обезопасява а щурите идеи са пуснати да излетят през прозореца.Веднъж в годината настава сезонът на злополуките.Това е едно зловещо време за майката,двете сестри и доведеният бивш брат,защото опасностите дебнат отвсякъде и се залепят за тях като пчели на мед.Я счупена ръка,я глава...Няма ден в който нещо лошо да не се случи,а сериозността на ситуацията е доста често дори смъртоносна.Нещата не са на шега,защото вече има няколко смъртни случая в семейството и майката е напълно обсебена от мисълта да не допусне това да се случи отново.
Но опасно или не,времето за тинейджърите тече по различен начин и те не са съвсем готови да пасуват цял месец.Склонни към глупости и често престъпване на правилата,главната героиня Кара с нейната най- добра приятелка Беа,сестра й Алис и доведеният й бивш брат Сам решават да се впуснат в опасно и щуро планиране на парти по случай Хелоуин.
Нещата обаче не се развиват точно по план,а нищо не остава в тайна за дълго,особено ако от всяка снимка те гледа все едно и също познато лице.
Доста шантаво пише Мойра Фоули-Дойл.Чак малко страшничко да ти стане в живота какви ли мишки се въртят в главата на тази жена,която успя да ме хване в историята против волята ми.Искрено исках да оставя книгата не веднъж поради мрачния и настръхващ сюжет,но това така и не ми се отдаде.След няколко часа без почивка четене взех че я свърших и с дилемата ми беше приключено.
И въпреки нестандартият начин на писане,имаше доста красота в начина,по който авторката е решила да изрази себе си.Много богато въображение,цветни и ярко обрисувани сцени,митове и легенди изпълнени с феи,русалки и вълци.Досега да си призная бях свикнала с красивата и нежна страна на ирландската митология.Не знаех,че може също така да бъде толкова жестока и студена.Постоянно отнякъде се мятаха карти таро;тайни,изписани на лист хартия,съкровено запазени в специална кутия;тайнствен магазин за маски;метален човек;къща на духовете;шепнеща река и капани за сънища в гората...И въпреки,че ме остави разколебана,мисля,че се насладих достатъчно на тази книга,за да ви я препоръчам.
Е,не останах кой знае колко очарована от героите.Бяха ми доста странни и натоварващи,но добре че историята и мистерията бяха това,на което се наслаждавах и търсих.Нестандартното и разчупеното са винаги добре дошли.А и щипката магия беше на място.



"Отпиваме вино от чашите бурканчета и се вслушваме в този вой,а Беа ни разказва за ирландските вълци:как не чак толкова отдавна цялата ирландска земя била покрита с лесове,из които волно бродели вълци.Те скитали от бряг до бряг и понякога се превръщали в красиви,високи и снажни човешки същества,които слизали по селата да прелъстяват мелничарските синове и ковашките дъщери.Синовете и дъщерите прекарвали една-единствена нощ с вълците и се влюбвали в тях до гроб,а когато вълкът си тръгвал на следващото утро-пристъпвайки меко и безшумно на четири лапи обратно към леса-мелничарският син или ковашката дъщеря цели три години бродели из горите босоноги и треперещи да ги търсят,докато накрая не издъхвали от изтощение в коренищата на някое дърво.Тогава вълкът се връщал и си устройвал пир с тяхната плът."

Ето и едно кратко обяснение за противоречивата природа на авторката:
"Мойра Фоули-Дойл е наполовина французойка,наполовина ирландка и живее в Дъблин заедно със съпруга си,двете им дъщерички и старата котка.Френската половина на Мойра обича червено вино и мрачни книги,където всички умират.
Ирландската й половина обича щастливия край."Сезонът на злополуките" е нейната първа книга."
Награди :




  • North East Teenage Book Award Nominee (2015),
  • YALSA's Best Books for Young Adults (2016) 


Този месец беше един от най-слабите ми откъм четене от не помня кога.
Лийла Мийчам-"Тръни в пустошта"
Робърт Галбрейт-"В служба на злото"
Мойра Фоули-Дойл-"Сезонът на злополуките"
В процес на четене : Моника Пец-"Седем дни сами"


И въпреки,че съм тооолкова далеч от Панаира на книгата,на който не съм присъствала нито веднъж и всяка година ме боли сърцето от този факт,активно следя в медиите,facebook и сайтовете на издателствата какво се случва.Много,много интригуващи и нови заглавия се появиха на небосклона,които ще оставят трайна следа в 2016 година и ще я направят пълна с предизвикателства.Може би най-голямата изненада за мен е интересът ми към българските автори,а пък да не говорим как потривам ръце за "Щъркелите и планината“ от Мирослав Пенков.Още за книгата ТУК (+откъс от нея).Нямам търпение да я имам!Първата му книга,която прочетох-"На Изток от Запада",беше уникална.Но сега говорим за роман,а не за разкази.Ех,колко вълнуващо.
Другото чудо,което хвана погледа ми е "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров.Още за книгата ТУК.Доста препоръки изчетох за нея и не мисля да я подмина.

Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета”. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав... И този финал, този шокиращ финал!Христо Карастоянов



Юнас Юнасон също се завърна на българския пазар с "Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)".Сериозно,от къде си ги мисли тези готини заглавия и аз не знам!Но знам,че  „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна"ме забавлява безкрайно,а и филма,който гледах след това не остана по-назад.
Но за това какво искам да прочета мога да пиша безкрайно,затова приключвам до тук и ако имам муза,скоро мога да ви разкажа за "В служба на злото" от Робърт Галбрейт.Една много добра криминална загадка.
Приятно четене,booklovers :)

Специален поздрав със Zara и нейната настръхваща песен,която вече месеци подред не може да ми омръзне:




Няма коментари :

Публикуване на коментар