Общо показвания

понеделник, 4 април 2016 г.

Последно прочетени книги :)

Здравейте,booklovers!
Тези седмици съм страшно разсеяна и единственото място,където ми е добре е между страниците на книгите.Понякога изпадам в такива състояния на отчужденост и умора от всичко и всички и само книгите ми помагат и зареждат.Book терапия-изпитана и безпогрешно действаща всеки път.
Както се казва,оставете ме да чета и не е занимавайте със света.
И поради периода и музата ми за писане изобщо я няма,но пък не мога да не споделя с вас няколко страхотни заглавия,които прочетох през последния месец.Някои са отдавна чакани,други случайно открити,а трети горещо препоръчани.
"Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас беше моята голяма надежда за месец март.Няма да крия,че "Красавицата и Звяра" е една от най-любимите ми приказки и много стисках палци книгата да не се окаже пълен провал,който да ме разочарова.А и все пак Лунните хроники от Мариса Мейър ми е една от най-любимите поредици,а тя е с елементи от така познатите ни приказки.Готино е,когато авторите вкарат въображението си на пълни обороти и се заиграят с нещо вече съществуващо и го направят добре.
Тази писателка е доста известна сред янг адълт читателите с поредицата си "Стъкленият трон",но понеже все още не съм стигнала до нея,това е първото ни запознанство.
Историята на Фейра и Тамлин вдигна доста шум и блоговете буквално се взривиха от ревюта,които хвалеха този нов поглед върху вече познатата история.
Започнах я с нетърпение и ми хареса.Действието се развиваше доста бързо,имаше напрежение и изненадващо неочаквани моменти.Боже,все по рядко попадам на герои,особено в този жанр,които да ме разтърсят,провокират или замислят,но тук останах доволна.Фейра,Тамлин и останалите бяха симпатични и интересни.Отдъхнах си,че не съм сбъркала в избора си.
Ето от където може да прочетете още за книгата :justonebooklover

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

Когато деветнадесетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Вълнуваща, увличаща нова поредица от авторката на бестселъри на "Ню Йорк Таймс" Сара Дж. Маас, съчетаваща любимата на поколения приказка за "Красавицата и Звяра" и вечното увлечение по вълшебството и магията.


Следващата готина книга е "Миг преди никога" от Джесика Редмерски.Случайно разглеждайки каталога на издателство Ciela по случай страхотното им намаление за трети март-50% off на всички техни заглавия,попаднах на изчистената корица,която страшно много ми напомни на Рапунцел.И викам си аз,като ще е приказен месец,нека е.
Оказа се,че няма такова нещо.
Това е еротично любовен роман,като още не мога да преглътна тази нечувана глупост,че е сравняван с 50-то нюанса.Ало,хора?!?Не може всяка книга,където има малко по-разкрепостени секс сцени да сравнявате с тази пумия,защото за мен нюансите си беше
точно това.Някаква нечувана глупост,която едвам дочетох (говоря само за първата книга).След време,когато излезе филма си казах,"Може пък"...но нееее.След първите 10 минути го спрях абсолютно отегчена.На някои неща просто не им е писано.
Та към темата.Да,наистина в "Миг преди никога"главните герои Камрин и Андрю се развихрят в леглото и става доста горещо и страстно,но по-доста възбуждащ и впечатляващ начин (книгата не се препоръчва за лица под 17 годишна възраст).Джесика Редмерски  със сигурнот знае как се пишат тези неща.
Въпреки,че историята и всичко в нея е доста предвидимо,ми подейства разсейващо,разтоварващо и добре дошло спрямо настроението.Хареса ми.

Двадесетгодишната Камрин Бенет винаги се е стремяла да мисли и живее отвъд очакванията. Тя знае, че иска нещо повече от живота от това да повтаря стъпките на хората преди нея до безкрай. И тя мисли, че животът є върви в правилната посока. До момента, в който всичко се разпада.
Въоръжена с раница и мобилен телефон, без посока или цел, Камрин се качва на автобуса и се отправя по пътя в търсене на себе си. Това, което намира обаче, е мъж на име Андрю Париш. Той не е много по-различен от нея, но крие своите тъмни тайни. Само че Камрин се е заклела никога вече да не сваля гарда. И със сигурност никога да не се влюбва. Но нещата, които прави с Андрю, са отвъд всичко, което Камрин някога е мислила, че може да направи. Той є показва какво означава да живее отвъд ограниченията, да се отдаде на най-дълбоките и най-мрачните си желания. Той се превръща в ядрото на вълнуващ и смел нов живот, в който се преплитат любов, страст и емоция по начини, които Камрин не е мислила за възможни. Но дали тъмната тайна от миналото на Андрю ще ги направи едно неразривно цяло или ще ги раздели завинаги?

Приключение на пътя....


Иии ето я книгата за която мечтая от декември и дори сънувах,че имам.Толкова много исках да я държа в ръцете си,но все нещо се случваше да не си я поръчам.
Най-накрая март месец успях да осъществя това желание и още с пристигането на поръчката ми от Хеликон започнах така обсъжданата и харесвана "Баба праща поздрави и се извинява".
Още книгата я нямаше официално на българския пазар,когато издателството започнаха да пускат елементи от корицата ,за която трябва да благодарим на Дамян Дамянов,който за пореден път се е справил блестящо.
Фредрик Бакман превзе сърцето ми с първата си книга преведена у нас,"Човек на име Уве".С мъка започна,но пък ако дори за секунда предполагах с какви фанфари ще продължи,изобщо нямаше и да се зачудя!Страшно интересна.От тогава все се ослушвах за нещо ново от него и като разбрах,че издателство Сиела ще издават втора негова книга,взех да търкам ръце с нетърпение.
С пристигането на пратката от всички останали книги започнах точно нея.Още дори не бях разопаковала целият багаж,а само(Разбира се!)кашона от книжарницата.Оставих всичко както си е с  главата надолу и си казах,че саааамо ще хвърля един поглед,за да знам заслужавало ли си цялото чакане и бленуване.След един час аз все още бях насред хаоса,потопена в супер странния свят,съграден от автора.
Леле,тази книга е много по-различна от първата!Превземаща вниманието ,караща те да мислиш,сам да откриваш отговорите и да фантазираш.Без въображение изобщо не я започвайте!Чувствайте се предупредени.
Доста е нестандартна,като веднага виждам как не би се харесало на определени познати,но пък на други точно това ще им се види очарователното в цялата история.
Сега ще ви кажа на мен книгата на коя друга ми напомни.На "Пипи Дългото чорапче"(любимата книга на мама).След това четох статия на Христо Блажев и видях,че не само аз съм направила тази асоциация.
И докато в Пипи на лудетината й се налагаше да "научи"своите приятелчета Томи и Аника как се живее този живот (един от най-ярките ми спомени,който ме е запленил е дървото с лимонадата и пастите),то тук на малката Елса правилата й ги разяснява баба й.Всъщност разясняването е в това,че правила няма.Всичко,което трябва да бъдеш,да постигнеш и за което да работиш е да си добър човек.Това е.Точка.Няма друго.Всичко останало е вятър и
мъгла.Глупости.Несъществуващи тъпотии,измислени от хората да обременят тях самите.
Бабата на Елса е извън кутийката,извън представите,калъпа или в каквото и друго там да се е опитало да я напъха обществото.А то обществото само по-себе си е като един цербер.То не обича различните,странните,лудите...И дали ще се сблъскаш с него в лицето на другите майки,колеги,шефа или съседите в блока, няма никакво значение.
Тъжното е,че дори и нашата Пипи остарява и идва време да си отиде,но не и без да остави наследство на своята седем годишна умна внучка.Писма,ето това завещава тя на малкото и свръх интелигентно момиченце.Писма,които тя трябва да раздаде на съседите в блока с по едно извинение.
И тук приключенията стават повече от фантастични.Приказния свят се преплита с този на "големите".Нещата понякога стават дори доста страшнички,но Елса има своя любим шал на Грифиндор да я пази.
Моментите на обърканост се редуваха с тези на яснота и точно заради вторите книгата е пристрастяваща.Тъкмо си казваш  "Абе какво е това ворш и как така живее в блока и изобщо за какво става въпрос?Изпуснах съвсем нишката!"и точно след минута вече си с насълзени очи,останал без думи със стиснато от мъка гърло,срязан от реалността,чийто ред е дошъл.
Книгата е пълна с чудновати магични същества като енфанти,съжаляваците,снежни ангели принцове,рицари и кралства.
Видове кралства :


  • Миревас-където се пазят сънищата
  • Миплорис-където се съхранява всичката тъга
  • Мимовас-от там идва всичката музика
  • Миаудакас-от там идва смелостта
  • Мибаталос-там са израснали най-храбрите войници,които се бият с ужасяващите сенки във Войната-Без-Край
  • Миамас-любимото кралствп на Елса и баба й,защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки.

За първи път видях снимка и на автора и бях доста изненадана.Питайте ме,защо си го представях старец,като героят от "Човек на име Уве"?!?Всъщност става въпрос за млад мъж.
Еми браво,господин Бакман!Отново ме разтърсихте и ме накарахте да мисля!Прекрасно!Книгата я препоръчвам на всички хора със сърца,които умеят да чувстват и да бъдат съпричастни.Толкова.Другото ще го откриете сами между страниците на "Баба праща поздрави и се извинява".

"-Не се бори с чудовища,защото сам можеш да се превърнеш в такова.Ако се вгледаш в бездната твърде дълго,бездната ще се вгледа в теб."
-За какво говориш?-избухва Елса,но все пак харесва жената,задето не говори с нея като с дете.
Децата обикновено одобряват това качество.
-Извинявай,това е...това беше Ницше-казва жената смутено.
Пак се почесва по врата.
-Той е немски философ.Това е...ох,сигурно го цитирам грешно.Но мисля,че това може би означава,че ако изпитваш омраза към някого,който изпитва омраза,рискуваш да станеш като него."



Eлca e нa ceдeм и e paзличнa. Бaбa e нa ceдeмдeceт и ceдeм и e лyдa. Лyдa в cтил „cтoи-гoлa-нa-бaлкoнa-и-cтpeля-c-пeйнтбoл-пo-cъceдкaтa-кoятo-нe-xapecвa“. Ho ocвeн тoвa e нaй-дoбpaтa и eдинcтвeнa, пpиятeлкa нa Eлca.Tъкмo пpeди дa yмpe, бaбa пpaщa Eлca нa лoв зa пиcмa. B тяx бaбa мoли зa пpoшкa xopaтa, c кoитo нe ce e oтнecлa дoбpe. Лoвът ce пpeвpъщa в нaй-гoлямoтo пpиключeниe нa Eлca и я oтвeждa в блoк, пълeн c пияници, чyдoвищa, бoйни кyчeтa и нaй-oбикнoвeни вeщици. Ho я oтвeждa cъщo тaкa дo иcтинaтa зa eднa бaбa, кoятo нe пpиличa нa никoя дpyгa.Haпиcaнa c шиpoкo cъpцe тaзи книгa щe ви paзкaжe зa живoтa, cмъpттa, нo и зa eднo oт нaй-вaжнитe чoвeшки пpaвa: пpaвoтo дa бъдeш paзличeн. 



„Баба праща поздрави и се извинява“ е едновременно забавна и трагична. Потайна и открита. Вероятно се питате коя е тази баба. Е, името може и да не е споменато в текста, но пък какво значение има това. Все пак жената е супергерой. (*читателите на блога в този момент: „Я чакай малко! Супергерой!“) Да, такава е! Такава е за внучка ѝ, за пациентите ѝ дори за мен като читател. Тя е тайфун, същински хаос в обикновения живот. Истината обаче е, че именни този тип хора се справя в тежки и объркани сутуации. Различни сутуации. Различни като внучка ѝ.Елса е почти на осем. Обича да чете. Харесва Хари Потър и е прекарала повече време в Уикипедия отколкото който и да е от връстниците ѝ. Вегетарианка е. Общо взето схванахте – не е като съучениците си. Те не я харесват именно защото е различна, затова пък нея я бива в тичането. Хората като Елса умеят такива неща, разбира се, че умеят, аха, аха (ако прочетете книгата ще разберете и това последното) . Баба ѝ е единствената ѝ приятелка. Тъй като и двете не обичат реалността, си измислят въображаем свят, съставен от безброй много приказки. За жалост, бабата се разболява и скоро „Страната-на-почти-будните“ се оказва много по-реална, отколкото Елса си е мислела, че е възможно.Източник :simoreads


"Човек трябва да има вяра.Баба все повтаряше това.Човек трябва да вярва в нещо,за да разбира приказките."Не е толкова  важно в какво точно,но все в  нещо трябва да вярваш,иначе въобще няма смисъл да се мъчиш.:Може би в крайна сметка става въпрос именно за това."

Това е от мен за сега.И въпреки,че нощното ми шкафче е заредено с нови заглавия,аз вече имам цял куп други,които искам и планирам.
Ето някои от тях:

  • "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър





















  • "Ваканция в Тоскана" от Сюзън Елизабет Филипс





















  • "Сладко поражение" от Теса Деър





















  • "Ще се видим в Париж" от Мишел Гейбъл





















  • "В служба на злото" от Робърт Галбрейт 





















  • "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл




















  • „Тези плитки гробове“ от Дженифър Донъли





















  • "Пощенската картичка" от Лия Флеминг


3 коментара :

  1. Страхотна статия ❤ оооо, надявам се и аз скоро да имам възможност да се добера до "Лейди Полунощ" ❤

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна статия ❤ оооо, надявам се и аз скоро да имам възможност да се добера до "Лейди Полунощ" ❤

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря сърдечно :)
    А Касандра Клеър отдавна съм я признала за една от най-добрите!И аз нямам търпение:)

    ОтговорИзтриване