Общо показвания

вторник, 22 март 2016 г.

Алиса Паломбо-"Цигуларят от Венеция"/Либа Брей-"Ясновидците"

Здравейте,booklovers :)
Пролетта е вече тук,но Р-то все още е сгушено между буквите в месеца,така че одеялото и топлото какао в късите студени дни с книга в ръка още не са отминали,за да направят път на морския пясък между страниците.

Не съм писала от известно време и сега се чудя с кои заглавия да ви запозная по-напред.Ами естествено с най-добрите в списъка!Около осми март вниманието ми беше привлечено от Алиса Паломбо и нейната толкова нежна и италианска корица.
Това е ново попълнение в редиците на издателство"СофтПрес",което ме върна в така обичаната Венеция!Никога няма да се наситя да чета за този приказен град,пълен с толкова много противоречия.
За дебютният роман на авторката-"Цигуларят от Венеция"(Alyssa Palombo-"The Violinist of Venice: A Story of Vivaldi"), научих от едно любимо място: Аз чета -Милена Златарова .  Периодично си харесвам рецензирани заглавия от там и се доверявам на вкуса им.
Книгата наистина е много интересна,страшно увлекателна и напълно заслужаваща времето,което й отделих.Всъщност аз я приключих за два дни,понеже историята е умело написана и не те пуска до самият край.Харесва ми да проследявам поколения от живота на дадена фамилия,грешките които правят и от които се учат (или по-често повтарят).Няма как музиката на Вивалди да изпълва всеки ред и да не кажа,че нежност,романтика и може би лека меланхолия ме обзеха още от началото.Както признава и самата Паломбо,историята е в голямата си част плод на нейното въображение,но това съвсем не се усеща и всичко звучи изключително смислено и дори логично.Прекрасен роман,който идеално пасна на женския месец март.

"Годината е 1710.  Гениалният композитор и цигулар Антонио Вивалди е уволнен от поста на учител по музика в “Пиета” – сиропиталище за деца без родители или от извънбрачни връзки, дискретно подпомагано от щедри дарения на заможни персони. Предложението да преподава на частен ученик идва тъкмо навреме, но е доста необичайно – млада дама от богато семейство иска да взима тайно уроци по цигулка, нарушавайки забраната на баща си да се занимава с музика. И двамата съзнават рисковете на тази уговорка, но талантът на Адриана д’Амато и любовта й към цигулката изкушават Вивалди да я приеме.
Споделената музика прераства в споделена любов. Откраднатите часове, изпълнени с интензивно музициране и интимност, създават илюзията за вечност, но връзката им е обречена. Вивалди е свещеник, а на Адриана й предстои да сключи брак, уреден от баща й. Тя е готова да се откаже от бъдещето си като знатна съпруга на богат благородник и да избяга с любимия, но дали той е готов да жертва общественото си положение и музикална кариера?"
Azcheta.com
Някои от любимите ми цитати:

"А ако съм научила нещо от живота си във Венеция-този красив,несравним град на вода,музика,маски и измама,то е,че и удоволствието,и болката трябва да се изживяват докрай."

"-Като си помисля само ,че ако бяхте бедно сираче,щяхте да можете да учите и да свирите свободно,а и да изнасяте концерти.Но вие живеете в необразим лукс и ви липсва само това,което истински желаете.Подобни неща карат човек да се чуди кои са всъщност късметлиите в този свят,нали?"

"В един такъв мрачен ден осъзнах,че всички жени са същества,живеещи в сенките.Всички ние стоим в сянката на бащите си,братята си,на
съпрузите,синовете и любовниците си.Слънцето грее само за мъжете.А една жена,която иска да свири или да пише музика,е в най-дълбоката сянка,защото и самото й съществуване не е признато."

ИСТОРИЧЕСКА БЕЛЕЖКА
"През XVIII век Антонио Вивалди е известен в Европа като виртуозен цигулар и композитор.Но в края на живота си съсипва своята репутация заради връзката си с младата оперна певица Ана Джиро.
Според разпространената мълва,както описвам и в романа.тя е била негова любовница-обвинение,което композиторът винаги яростно е отричал.В крайна сметка той умира разорен във Виена и е погребан в  безименен гроб като бедняк.
На няколко места (едно от които е феноменалният исторически роман на Барбара Куик "Девиците на Вивалди"за Ана-Мария дал Виолин от "Пиета")попаднах на теорията,че Ана Джиро може да е била дъщеря на Вивалди,а не негова  любовница.Идеята ме очарова,а също така повдига въпроса:"Ако това е истина,коя е ила майката на Ана?"
Вероятно никога няма да научим истината за връзката на Вивалди с Ана,но именно това "Какво ако?"породи идеята,която ме накара да напиша "Цигуларят от Венеция".
Адриана д'Амато е измислен герой,каквито са и семейството и приятелите й.Майката на Адриана,Лукреция,и най-добрата й приятелка и снаха Виктория не са основани на реални исторически личности,но се сблъскват  със същия избор,с който и много от истинските възппитанички на "Пиета"-да останат в отшелническо уединение и да продължават своята (често забележителна)музикална кариера или да сключат брак и да излязат във външния свят.ракът обаче е означавал да подпишат договор,според който никога вече няма да изнасят представления на обществени места.
Семемсйтво Фоскари са реални венециански партиции,притежавали значително богатство и власт,а дворецът на Фоскари все още стои на Канале Гранде и до днес.Томазо и семейството му обаче са плод на моята фантазия.
Всяка част от музиката на Вивалди,която съм описала тук,е реална;всеки концерт,който той и Адриана свирят заедно ,е внимателно подбран,за да съответства на настроението и целите в конкретната сцена.Надявам се,че след като прочетете тази книга,ще се позаинтересувате от музиката на Вивалди (ако вече не сте запознати с нея,естествено),независимо дали от описаната тук музика,или от други негови произведения.
Опитах се да пресъздам като фон чувствената Венеция от осемнайсети век възможно най-точно и най-живо.Барокова Венеция отдавна е изгубила икономическата и военната слава,която е имала през Ренесанса.По времето на Вивалди вече не е била най-богатата и влиятелна държава в Европа,а бавно,но неизбежно разпадащ се град.Богатството на великите патрициански семейства ,натрупано първоначално от търговия,бързо намалявало.И все пак,почти напук на този факт,Венеция от този период е по-декадентска и по-хедонистична от всякога.Каквито и пари да са били останали на заможните семейства,са давани за пищни балове,за костюми и дрехи,за храна и вино.Карнавалът (или Carnevale) е продължавал месеци наред,а когато един цял град е маскиран толкова дълго време,резултатите за точно толкова скандални,колкото може да се очаква.
Също както и съвременна Венеция,Венеция от XVIII век е била основна туристическа дестинация.Младите аристократи от цяла Европа идвали на обиколки,а известни личностни като Жан-Жак Русо и лорд Байрон са прекарвали много време в града.Туристите участвали в многото изкушения на града:наслаждавали се на архитектурата,на изкуството,на музикалните изпълнения(и в многобройните оперни театри,и в "Пиета",и в други подобни институции);возели се в гондоли  и се радвали на компанията на прочутите венециански куртизанки.
Венеция е чудесно място за посещения,вълнуващо е да се прочете за него или да си го представиш.Надявам се,че съм постигнала целта си да вдъхна живот на този град за вас и същевременно да ви предоставя един забавен и смислен разказ."


„Напълно завладяващ роман! Паломбо ни пренася в света на Вивалди с всепоглъщаща история за любовта във всичките й форми. Красива, затрогваща и пробождаща сърцето на моменти, тази книга ще оглави вашия списък с любими четива.“
Publishers Weekly 
Ако днес се намирах в този магнетичен град,щях да отида да чуя на живо магията на музиката на VIRTUOSI DI VENEZIA: VIVALDI'S FOUR SEASONS ,но понеже това няма как да се случи (или поне не сега),то да живее YouTube:

Благодарение на моето бомбастично пазарене на книги преди няколко седмици,при мен пристигна съвсем новата и ухаеща на мастило красота-"Ясновидците".Нека започна от края към началото и да се оплача,че нямаше бележка от авторката.Изпитах истинско разочарование.Такъв прекрасен и завладяващ роман и нито ред драснат от нея как,защо и какво я е вдъхновило за нещо толкова добро.Единственото,което успях да открия беше едно интервю,в което на въпроса от къде черпи идеите си,тя отговаря "From Ideaworld!":
 Q: Where do your ideas come from?
A: From Ideaworld! It’s the big mega-idea mart on the edge of town. I take my cart and roll down the aisles picking up plot, metaphor, simile, character, theme, whatever I need. Sadly, they are almost always out of stock on everything except the Enormo-Box of 100% Suck, which I already have plenty of. So then I am forced to pull ideas from everywhere—my iPod, books/newspapers/magazines/cereal boxes, urban and/or nature walks, people watching, the cats, art museums, everyday human interaction, everyday alien interaction, etc. Then I dust off the old imagination and work my bum off to try to make it into palatable story bits.
http://libbabray.com/faq
Това е първата част от поредица от четири книги,като чувството е ,че наистина всичко тепърва започва и според обещанието на авторката тепърва ни очакват кошмари.Еми наистина си имаше доста страшни и напрегнати моменти.Ех,ако имах втората част ("Lair of Dreams"), но все още не е преведена на български.Всъщност аз не знаех абсолютно нищо за нея преди да я поръчам и започна.Бях чувала само,че е много добре приета и харесвана и че се води янг адълт (което в последствие малко ме учуди,защото не останах кой знае колко с такова впечатление.)
Между другото е страшно готино да започнеш книга по този начин,защото дори не знаеш кой от всички ще бъде главния герой и за какво става въпрос изобщо.


"Джон Немирни ,Джон Немирни,/вечно със престилка,ножа остър вирнал,/Мигом гърлото ти ще пререже,кокали ще събере,/и за няколко жълтици на пазар ще продаде"

Е,разбира се,според името ми стана ясно,че ще има паранормални елементи и хора,които виждат в бъдещето.
Според красивата корица,дело на Златина Зарева и издателство ЕМАС имах усещането,че за втори път разгръщам страниците на "Великият Гетсби,а"съвпадението"на фамилията на една от героините с тази на автора Франсис Скот Фицджералд още повече разбуди любопитвството ми.
Книгата започна малко като небезисвестният филм "Джуманджи" с участието на Робин Уилямс.
Годината е 1926 и група млади,богати и разглезени младежи на частно парти по случай рожден ден решават да викат духове чрез антична дъска.Идеята е на самата домакиня,която навършва 18 години и е готова на всичко тази вечер да е незабравима.Но скоро става ясно,че вместо малко страшно забавление,тази невинна шега приключва с пробуждане на нещо мрачно,зло и съвсем съвсем истинско-Н-Е-М-И-Р-Н-И-Я Д-Ж-О-Н,който им дава обещание.Дъската предава страшните му намерения,и те са,че ще ги научи да се страхуват.
И тъкмо си помислих,че съм усетила главната артерия,по която ще се движи сюжета и по-
който ще тече предвидимо историята и писателката Либа Брей започна нова глава,посветена на Ийви О'Нийл.Тя е младо момиче,от заможно семейство,което се задушава в малкият град Зенит,щата Охайо и винаги се оказва забъркана в поредния скандал.
След снощното парти обаче нещата наистина излизат извън контрол и нейните родители се оказват принудени да я изпратят при нейния вуйчо Уил в Ню Йорк,докато скандалът поутихне.Но това,което другите не знаят е,че освен дивият и непреклонен дух,който вкарва Ийви в неприятности е виновна и нейната странна "малка"дарба да вижда разни неща за хора,държейки в ръка техни предмети.Разбира се,това е пълна тайна,още повече,че и самото време на развитие и подем смята тези неща за безумие и абсолютно нереални.
Историята продължава със следващата глава,запознавайки ни с новата героиня Мемфис Кембъл от Ню Йорк,която реших,че ще се окаже новата приятелка на Ийви и двете ще бъдат със сходни дарби и така нататък,докато не разбрах грешката си.Защото Мемфис всъщност е момче.И реших логически,че веднага ще се сблъскат,ще се влюбят и бла бла бла.
Но...
Да,нещата изобщо не станаха така както си ги мислех,затова не издържах и прочетох какво пише на задната корица на книгата.Макар,че там умело е предоставена информация без да издава тайни от сюжета,поне разбрах,че Ийви е главната героиня.Попадайки в Музея на американския фолклор,суеверията и окулното на 68-а улица встрани от западната част на Сентръл парк,управляван от вуйчо й (а не,чичо й,както е посочено на задната корица),изпратена там от семейството си заради белите,в които се забърква,тя се оказва в разследване на тайнствени серийни убийства.

Книгата се оказа далееееч по-готина от колкото очаквах.Все пак е обявена за една от най-добрите тийн книги на годината от „Пъблишърс Уикли“, „Къркъс Ривюс“, „Скуул Лайбръри Джърнъл“, влиза в класацията „Топ 10“ за годината на „Амазон“.

Цялата тази работа с учебници по магьосничество,гадаене,вуду кукли,книги за медиуми,алхимия,астрология,нумерология и лечителство е страшно интересна!Включително става въпрос и за Соломоновата комета,която минава на всеки 50 години,като древните са вярвали,че преградата между този и отвъдния свят изтънява при такива събития.
Всичко опира до това,дали вярваме,че има свят извън нашия и същества,които да ни вредят или помагат?
Либа Брей успя да ме изненада по толкова много начини-непредвидимият сюжет,истинноста на героите и техните истории и живото описание на Ню Йорк.Повечето от характерите имаха своята минала история,която изчакваше най-подходящият момент да бъде разказана.Супер вълнуващо!
Кой всъщност е Джон?Истински дух ли е или не?
Авторката спечели признанието ми заради усещането,което оставя в читателя все едно  наистина е живяла през 1920 година и всичко е минало пред очите й!
Героите са от различни раси,обществени слоеве и разбирания.Един с един не си приличат,като разнообразието беше добре дошло.
За сега това е едно от най-добрите ми попадения за 2016 година и това го заявявам най-съзнателно.Толкова много загадки изникнаха покрай главната.Мистерии,легенди и чудесии,които могат да бъдат създадени само от някое наистина развинтено въображение.
Интересно съвпадение на мартеницата ми и знакът на книгата.Май сега е моментът да настръхна...

"Духовете са привлечени от сеизмични промени,хаос,разместване на политическите пластове,религиозни движения,войни и изобретения,промишленост и нововъведения.Казват,че има много свидетелства за поява на духове и за необясними явления по време на Американската революция и после по време на Гражданската война.Тази страна е създадена върху напрежение.На демокрацията е присъщ дуализъм-непрестанен сблъсък на две противостоящи си сили.Културни сблъсъци.Различни религиозни системи.И всичко това се смесва,за да се създаде тази страна.Но балансът отнема огромна енергия-и,както вече казах,енергията привлича духовете."

Наистина останах запленена от "Ясновидците" и я препоръчвам на всички,които се чудят какво да е следващото заглавие,което да започнат.


Та ето в кои светове бях потопена февруари и по-голямата част от март.Без оплаквания-всички бяха страхотни,освен Кристин Кашор-"Огнена".Това е втората част на така отнеслата ме със страхотността си "Даровита".Не,твърдо отказвам да пиша ревю за тази книга,защото такова разочарование не помня да съм изпитвала скоро или поне не след Джулиана Багът-"Чисти" и Виктория Айвярд-"Алена кралица".Каква беше тази изцепка на авторката,какво беше това чудо и аз не знам.Читателите в Goodreads са я приели много добре,което ме навежда на мисълта,че аз имам личен проблем с книгата,но и такива неща се случват.В крайна сметка надеждата ме крепеше до края и я прочетох,макар и страшно бавно.Еми,така и не ми хареса до края,а героинята все намираше с какво да ме подразни.Мъка.Но иначе всички останали книжки бяха чудни попадения.


А и днес в полезрението  ми попадна нещо,което бях писала Януари и се оказа,че съм изпълнила всяка подточка,само "Границата"стои още на шкафчето ми,но все пак тя пристигна при мен скоро и се надявам след няколко дни да бъде прочетена :)

До скоро booklovers,а вие не спирайте преоткривате хубави книги ❤

Няма коментари :

Публикуване на коментар