Общо показвания

вторник, 9 февруари 2016 г.

Кейт Мортън-"Отминали времена" / Kate Morton-"The Distant Hours"

"Първа част
Едно изгубено писмо пристига
1992г.
Всичко започна с едно писмо.Отдавна изгубено писмо,чакало половин век в забравен пощенски чувал в тъмния таван на една невзрачна къща в Бърмондзи.Понякога си мисля за този пощенски чувал:за стотиците любовни писма,сметки за бакалницата,поздравителни картички за рождени дни,бележки от деца до техните родители,които са били там,вътре,надували са се и са въздишали,докато вътрешните послания в тях са си шепнели в тъмното.И са чакали,чакали някой да разбере,че са там.Защото нали знаете какво казват:че писмото винаги търси някой да го прочете,че рано или късно,независимо дали ви харесва,думите излизат на бял свят и разкриват тайните си.Извинете,романтичка съм-добавих този навик през годините,прекарани в четене на романи от деветнайсети век на светлината на фенерче,докато родителите ми мислеха,че спя.Ама помислете си само колко е странно:ако Артър Тайре е бил малко по-отговорен,ако не е изпил толкова много пунш с ром онази Коледа през 1941 година,а после не се е прибрал у дома и не е потънал в пиянски сън,вместо да довърши разнасянето на пощата ,ако торбата не е била захвърлена някъде на тавана му и не е останала скрита до деня на смъртта му петдесетина години по-късно,когато една от дъщерите му я намерила и позвънила в "Дейли Мейл",всичко щеше да се развие по-различно.За майка ми,за мен и най-вече за Джунипър Блайд."



"Отминали времена" от Кейт Мортън е книга,която успя да омае душата ми.

Издателство : Colibri

Страници : 516

Историята се развива между 1941 и 1992 година,въвеждайки ни в живота на Еди Бърчил.Тя е главната героиня,която като детектив ще разнищва улики с цел разплитане на миналото на майка си,защото всеки родител пази тайни,които рано или късно попадат в полезрението на децата.

 Еди е вече млада жена,но едно писмо,което пристига с век закъснение за майка й отключва в нея въпроси,на които тя не получава отговор.Изведнъж се оказва,че жената,която я е родила и отгледала е почти като непозната за нея.
С времето Еди успява да разкрие че майка й,Мередит,е била качена на влак с много други деца от родителите си по време на Втората Световна война,който ги отвежда  в провинцията.Там биват настанени в отделни семейства за неопределено време за по-голяма сигурност.
Малката тогава Мередит се оказва в замъка 
 Милдърхърст в Кент,Англия.Това е едно мистериозно място,пропито с тайни,легенди и нестихващи гласове от миналото.В него живеят писателят Реймънд с двете си дъщери близначки от едната си починала съпруга,а от другата,също починала,момиче,приличащо по-скоро на фея,отколкото на реално същество.Точно тя,малката Джунипър,ще спаси Мередит от залата за разпределяне и ще я заведе в дома им.

Но странни неща се случват след това и цял един роман четях с настървение и затаен дъх какво ще се лучи нататък.

Защо вече възрастна жена,въпреки чудесния си престой в замъка,Мередит не обелва и дума пред вече изграденото си семейство.Нито съпругът,нито дъщеря й знаят какво се е случило преди толкова много години.
След толкова много време по стечение на обстоятелствата,защото тайните наистина рядко остават такива,Еди се озовава изгубена,а пътят я отвежда пред портите на замък.Да,същият този замък,където майка й е прекарала войната.Писмото и странното поведение на майка й след това ще я  накарат да се разрови в тази така пазена от нея история.Тя ще вземе решение да се запознае с обитателите на Милдърхърст,надявайки се да научи повече за миналото.
Но нищо не е вече същото.Младото,прекрасно създание Джунипър се оказва полудяла старица,изгубена в своята лудост и мъка по годеникът,който е трябвало да пристигне преди хиляди нощи,но останал неизвестен в бурята.
Сафи,милата и всеопрощаваща близначка,вместо следвайки мечтата си да живее и пише в Лондон,се оказва  все още заточена тук,все едно нещо тежко я тегли като камък в замъка,под абсолютно пълния контрол на мълчаливата си сестра Пърси.Тя пък от своя страна е абсолютна мистерия с нейното непроницаемо строго държание. 
Сестрите Блайд крият не една или две тайни,замръзнали във времето във вече рушащият им се дом под силата на едно завещание и дълг,който изважда на повърхността любовта и преданоста им една към друга,но и най-лошите им страхове.



А баща им се оказва не кой да е,а вдъхновилият преди много години по четенето Еди автор на не толкова детската книжка,превърнала се в класика- „Истинската история на Човека от калта“ .
Една история,вплела в себе си много повече истина,отколкото изглежда на пръв поглед.Тя е всъщност туптящото сърце на романа,около което се заформя всичко.

Тази книга толкова много ми напомни на "Брулени хълмове" и "Джейн Еър",че просто нямаше как да не се влюбя лудо в нея.Мрачни семейни истории,тайни,забулени в миналото,стар замък,мистериозна смърт и всичко това на фона на дъждовна Англия?!?Ооо,да!
Миналата година прочетох първата си книга на тази авторка,"Забравената градина" и бях меко казано очарована от стила й на писане.
Сигурна съм,че нейните герои са живи някъде.Просто е невъзможно да са измислени и само плод на въображението й.Бяха прекалено реални и истински.Дори второстепенните герои,като икономката на замъка беше толкова добре обрисувана,все едно е от плът и кръв.
Според мен без значение какъв жанр литература предпочитате по-принцип,тази книга би ви допаднала.
Мен ме държа до малките часове на нощта.

 



Лека вечер от мен 

Няма коментари :

Публикуване на коментар