Total Pageviews

Мили книжни спомени !

Здравейте,booklovers!

Днес реших да ви отведа на едно пътешествие в миналото,и по-точно мои постове,към които се връщам с носталгия,любов и умиление.Започнах този блог,обръщайки се по-скоро към себе си,и доста по-късно открих удоволствието да имам читатели,които да следят това,което публикувам.
Обичам да разглеждам какво съм чела преди година-две.Не са важни само книгите,а и спомените,които оставят след себе си.


"Бях привлечена от самата идея за работа в библиотека, място, където хората са принудени да се говори тихо и само когато е необходимо."




 Случи ли се да мина през нов град първото нещо което правя е да се огледам за книжарница или библиотека.Компанията се мушва в мола или някой магазин за дрехи а аз бързам да открия поредната перла.Колекционирам визията и аромата на всеки book shop пренебрегвайки всички останали забележителности докато не се наситя докрай на очарованието на магията. След това спокойна отварям очи за всичко останало.Днес вятъра ме отвя в малките но курортни градчета Budo и Wadebridge в провинцията на Англия-Cornowall.И този път не останах разочарована тръгвайки на експедиция за съкровища.Дори попаднах на втора ръка книги.И от няколкото книжарници точно тази плени сърцето ми с атмосферата,която предразполага да попаднеш на някоя стара забравена книга изпълнена с магия :)





Първата ми дестинация беше THE BRITISH LIBRARY .Не мога да преглътна факта,че съм близо от година тук,а още не бях посетила този храм на книгите.И така след час път се озовах пред огромната и модерна сграда,побрала в себе си толкова знание.Като събота и почивен ден,в библиотеката имаше много хора,решили да я посетят заради уютната книжарничка на първия етаж,да се насладят на Magna Carta: Law, Liberty, Legacy изложението на стари документи или просто заради самата атмосфера като туристи.Имаше кътчета,в които хората се хранеха,пиеха кафе,учеха или просто се разхождаха,нарамили фотоапаратите.Но това,което ме порази беше абсолютната тишина.Mомента в който прекрачих вратите и бях проверена от охраната,шума и лудницата на Лондон останаха зад гърба ми!Изненадах се,понеже сградата е доста нов стил,далеч от архитектурата,която очаквах и на която бяха станала свидетел в библиотеката във Виена,но иначе беше доста разчупена и интересна.
И дааа това всичко е книги:






Лате,интересна книга,тишина и аромат на книжарница ❤ Трябва по-често да си подарявам такива моменти !
Усамотила съм се с Керстин Гир-"Рубиненочервено" в Richmond Waterstones Bookshop.А гледката от прозорчето до масата е точно като за сюжета.


Сега кажете в такова дъждовно и тъжно време имах ли избор,освен да сляза от автобуса и да се скрия на уютно в книжарницата с чаша горещ шоколад и Лондон през очите на Касандра Клеър в "Ангел с часовников механизъм"...И въпреки,че тук има много книжарници,незнайно как винаги се оказвам в Waterstones.
Преди да дойда в Лондон никога не ми се беше случвало да стоя сама в кафе.Но тук открих удоволствието  да съм само аз,моята книга и аромата на още стотици други.Озова ли се на такова място и не ми се тръгва.След тази book терапия се чувствам презаредена и отпочинала.И все по често спонтанно търся  тази магия :)Ама си е и друго,когато вън вали ...❤




Обичам книгите страстно.Вкусът ми е разнообразен,обхващайки всички жанрове и стотици писатели.Започвайки да изреждам Нора Робъртс,Чарлс Дикенс,Оскар Уайлд,Агата Кристи,Джон Гришам,Стивън Кинг ... и в един момент на прозрение с мъка осъзнах,че сред тях няма нито едно българско име ! Една единствена бе книгата,която бях прочела от български автор и това бе "Железният светилник" от Димитър Талев.Та нали това бе идеята на книгите-да избягаш малко от твоя свят в друг.А той трябваше да бъде шарен,пъстър,различен и невиждан до сега.Защо ми бе да чета българска литература,като ден след ден се сблъсквах малко или много със сивотата у нас.Така разсъждаваше вътрешното ми аз преди години и неусетно това убеждение се бе затвърдило в мен.Сега реших да променя това-да дам шанс.Убедено започнах да преравям библиотеката на баща ми,която е и първият ми допир с книгите и си остана като първата любов,най-близка до сърцето ми.Още детски,пръстите ми бяха обхождали неговите книги с любопитството на бъдещо книжно червейче.Та започнах да прехвърлям българската литература,докато не попаднах на "Тютюн"от Димитър Димов.Небрежно разгърнах първата страница с леко подозрение,очаквайки след първите няколко изречения да я затворя решително отегчена от сивотата,която ще ме залее и да продължа издирването си.Очите ми преминаха през първите редове,а след 10 минути неусетно приседнах на дивана,погълната от книгата..





Това което ме привлече в книгата беше последното изречение от задната корица:

"Имало някога едно момче,което загубило зрението си,но чувало ритъма на сърцата..."

Когато прочетох и последната страница и затворих книгата бях изпълнена с емоции.Винаги съм се възхищавала на мъже автори,които пишат за любовта.А Ян Филип Зендкер те омагьосва.Толкова много чувства,емоции и надежди се преплитат в този роман.Героите са затворени всеки в собствения си труден свят,опитвайки се да преборят страховете си.Книгата ме караше на моменти да затворя очи и да се опитам да доловя всеки звук.Да се опитам в шума на ежедневието да чуя ритъма на собственото си сърце.С истинско възхищение проследявах съдбите на Тин Уин и Ми Ми.Всеки един от тях загубен сред изпитанията с които се сблъскват,докато не опознаят любовта в нейната най-чистата й форма.



Когато прочетох откъс от „На Изток от Запада”-Професия:Читател,той ме заплени.Затова, когато си приготвях списъкът с книги,които да си взема от библиотеката,реших да вместя и нея.
Библиотекарката се изгуби между редовете и след малко се появи само с една книга в ръката.Каза,че всичко било в момента заето,освен книгата на Мирослав Пенков.Нищо,казах си.Пак се зарадвах.Ако знаех само какво съкровище отнасям към в къщи,сигурно щях да подтичвам в нетърпението си да разгърна страниците й.
Невероятна !Много съм щастлива,че послушах инстинкта си и я прочетох.Хем ми се струваше до болка позната,хем на моменти се изгубвах в една реалност,далечна от мен.Неща,които съм чувала само от родителите си,та даже и от баби и дядовци.Едно време,една действителност,която е била преди мен,но отеква през поколенията,белязвайки ни по начин,който ни прави такива каквито сме-българи.
Зачудих се,дали тези осем разказа биха повлияли толкова силно на някой чужденец.Дали ако не си българин ще успееш да вникнеш напълно и да изживееш всеки момент със сърцето си.
"Дядо-питах го понякога по телефона,-какво ядеш?-Диня със сирене.-Дядо,какво пиеш?-Айрян.-Хубав ли е?-Най-хубавият.-Дядо,какво виждаш-ей сега,точно в този миг?-Баира над къщата.Липите са побелели.Вятърът им е обърнал листата.Ще вали.Знаех,че нарочно ме дразни,че нарочно сипва сол в раните,но все така не спирах да разпитвам.Само за миг да можех да му взема очите,само за миг да можех да му открадна езика-щях да се натъпча с хляб и сирене,да пресуша шест кратунки с кладенчова вода,да се напълня с баири,с поля и реки."



Първата й книга "Аз преди теб" беше твърда и остра.Това са първите думи,които ми идват на ум когато си спомня за нея.Емоциите те прерязват хирургически изчистено и точно.Но сякаш си страничен зрител на историята.Ти си просто свидетел на случващото се в романа.
Затова очакванията ми за "Момичето,което бях"се оказаха неоправдани.Новият й роман сега след прочитането му предизвикват в мен асоциация с дълбок,а емоциите се трупат малко по малко,докато накрая не заседнат в гърлото ти преди сълзите.Двете героини Софи и Лив придобиха плътен образ в съзнанието ми,а тяхната болка струеше от страниците.


"Ти срещу мен" е едно много добре подбрано заглавие.Фокусира се вниманието на въпроса за изнасилването с внимание и чувствителност в цялата му сложност.Джени Даунам ни показва,че семействата и на жертвата и на нападателя са засегнати от престъплението.Чела съм и други книги,които се занимават със сексуално нападение,където историята е съсредоточена около емоционалното и психическото състояние на героят,който е бил нападнат,но за първи път се обръща внимание на всички образи.


Нека да започна с това,че "Любов по време на холера" се нарежда в раздел любими.Страхотна книга,която ще помня винаги.Въпреки,че нямам навика да препрочитам (освен "Брулени хълмове"),бих се завърнала към нея след години.За мен тя е от този тип книги,на които времето дава нов поглед над сюжета,предизвиквайки всеки път различни емоции според вече натрупаният опит.

Когато за първи път попаднах на тази книга,скептично отсъдих,че няма как да ми хареса!Аз съм израснала с приказките за Пепеляшка,Спящата красавица и всички други истории,които ме вълнуваха като дете (а и все още) и са ме карали да развихрям въображението си.Тази нова серия за принцеси киборги ми се стори абсурдна!След моето решение да подмина "Синдер" няколко познати отвориха дума за нея с невероятни и ентусиазирани препоръки.Реших,че ще й дам шанс,колкото да им натрия носовете,че съм си била права от началото.Не твърдя,че съм прочела много книги,но за мен са достатъчни,за да мога още от първите 20-30 страници да преценя жанра и дали ще ми хареса.А сега с радост признавам,че моите първи очаквания за книгата бяха разбити на пух и прах!"Синдер"се оказа прекрасно написана книга.Дълбоки и истински герои,много действие и цял един нов свят.Четях със страх да не би в един момент авторката да обърка нещата и да се изчерпи,но тя се е справила блестящо до самият край.Буквално подскачах от напрежение заедно със Синдер(в превод пепел-много оригинално).Имаше толкова емоционални моменти,което ми повлияха и ме разтърсиха!А сега за сюжета,който се опитах да обясня на приятели,но безуспешно.Книгата просто трябва да се прочете.


"Кал, пот и сълзи" е може би една от най-въздействащите книги,които съм прочела тази година.Емоционална и напрегната,това е историята на Беър Грилс.Аз все още не мога да
повярвам напълно,че този човек съществува и че всичко описано в книгата е реалност.Неговите лични битки и победи са не една и две.Със силата на духа,с помощта на семейството си,с огромната вяра в Бог и силният си вътрешен глас и инстинкт той успява да покори непревземаеми върхове.Една малка част от приключенията му са изкачването на Еверест (уау!),успява да си извоюва място в Британските специални части(отново уау!),става най-младият Главен скаут на Английската асоциация на скаутите, което го прави лидер на 28 милиона скаути по целия свят и прекосява Северния Атлантически океан с твърда надуваема 11-метрова лодка.През 2005 Грилс води първия екип, който се опитва да прелети с парапланер над водопада Анхел във Венецуела, най-високият водопад в света.През 2005 заедно с въздухоплавателя и алпиниста Дейвид Хемпълмен-Адамс (David Hempleman-Adams) и капитана на парашутистите от военноморските сили Алън Вийл (Alan Veal), Грилс поставя световен рекорд за официална вечеря на най-високото място.През 2007 Грилс поставя нов световен рекорд за прелитане с парапланер над Хималаите, по-високо от Еверест. Грилс, заедно с двойно ампутирания Ал Ходгсън (Al Hodgson) и швейцареца Фреди МакДоналд (Freddy MacDonald), поставят рекорд в книгата на Гинес през 2008 за най-продължително свободно падане на закрито.


"Имало едно време"...

Честно,как да устоя на такова начало? Е,просто няма как!Това ми подейства като примамка,която нашепва "Аз съм като всички други книги за паднали ангели,химери и магия ,но ти  все пак ела и провери."И ето тук Лейни Тейлър просто ме зашемети!Тази книга е в детайлите и ярките персонажи-
ядеца,дюкянчето на Бримстоун,Исса,Туига,Ясри,Кишмиш,скупитата,гавриели,тайната на зъбите,Акива,Тиаго,Мадригал,кандилницата...цената на магията.
Всеки миг бе изпълнен с въздействаща емоция.
Историята на Кару започва в Прага.Един град-столица,приютил в себе си над 1 241 273 души.
На такива места обичайно се сливаш с тълпата,ставаш един от цялото и в потока от хора за миг губиш идентичността си и ставаш един от всички.И точно в този град едно момиче няма как да остане незабелязано със своята синя коса,потайна усмивка и скицник,пълен с чудати рисунки.

Вълнуваща,различна и доста реалистична,"Петата вълна" ни изправя пред нова опасност,която пробужда и най-забравените ни и скрити инстинкти.Борба и оцеляване в свят,който  се
променя драстично с цел унищожаване на човешкия вид.Опасността е навсякъде и изглежда точно както нас.Хареса ми главната героиня.Сега си мисля,че ако утре ни нападнат извънземните,между мен и Каси ще има доста общи неща в мисленето.През цялото време книгата ме държа в напрежение и от нищо не ми спести.

Влюбих се в "Тайна с цвят на праскова" заради нейната простота,преплетена с магия.Тя ме накара след завършването й в един часът вечерта да постоя заслушана в дъжда вън и да улавям аромата на капките,които танцуваха по асфалта.Усещах различни нюанси,които се преплитаха умело,разкривайки ми една прекрасна история за приятелството и цената,която заплащаш,когато забравиш колко ценно е то.

"Съдбата никога не обещава да ти разкрие всичко от самото начало.Не винаги ти показва житейската пътека,по която ще поемеш.Ала през последните няколко седмици бе научила,че понякога,ако извадиш истински късмет,се случва да срещнеш човек с компас."



Страхотна история,повлияла ми по няколко начина.Не зная до колко мога да бъда обективна,понеже си имаше конкретни лични причини да се влюбя в тази книга,която ме сгряваше като горещ английски чай.Да,това е едната причина.Докато мистър Страйк обикаляше Лондонските улици в издирване на маниакален и брутален убиец,извършил престъпление като по книга,аз също прекосявах тази огромна европейска столица,порейки мъгливия въздух със сутрешното метро.А докато се возех на една от линиите и срещнах същата упомената в романа вече нямах избор,освен да кокоря очи във вагона,въодушевена дали няма да видя рошавата глава на Корморан през няколко седалки пред мен да стърчи над другите глави.Всичко е до въображението,а моето както забелязвате работи на пълни обороти. 







Истинско Deja Vu ! Тази история ме плени.Четях с жажда да узная още,а сякаш вече бях минавала през тези страници някъде,някога...Ето това ми се случва за първи път с книга.Това ще е първото,което ще си спомням за "Момчешки живот".Много емоция,много сълзи на историята с кучето Ребъл,много смях,а историята с трицератопсът...абе като цяло си беше страхотно изживяване (нищо,че съм момиче и би трябвало да не ги разбирам тези момчешки работи :) )Първо прочетох тази книга,след това Стивън Кинг-"То"и между двете книги има толкова общо!(което е хубаво).




"Виждате ли,аз смятам така:първоначално всички владеем магията.При раждането носим в себе си вихри,горски пожари и комети.Раждаме се способни да пеем на птиците и да четем облаците,и да виждаме съдбата си в песъчинките.Но след това ни училищосват магията направо от дън душите.Църквосват ни я,нашляпват я,изпират я и я изресват.Слагат ни на правия и тесен път и ни нареждат да бъдем отговорни хора.Казват ни да се държим спрямо годините си.Казват ни да пораснем,Бога ми!И знаете ли защо ни го казват?Понеже онези,които го изричат,се боят от дивото и от младостта и понеже магията,която знаем,ги кара да се срамуват и да се натъжават,че са й позволили да увехне у тях.
След като се отдалечиш много от нея обаче,не можеш да си я върнеш."
 Други заглавия,които същщо ми носят прекрасни спомени :



Спирам до тук,понеже списъкът е безкраен :)

Приятно четене през уикенда,който е почти тук!







No comments