Общо показвания

сряда, 3 февруари 2016 г.

Прелестно книжно начало на февруари ☕️

"-Разбира се-повтори Сара.-Винаги съм смятала,че има нещо неморално в това да съдиш за книги или хора,без да си ги проучил."
Здравейте,booklovers :)
Днес ще ви разкажа за две книги,които направиха началото на моя февруари уютен и приятен.Две книги,които не само,че ми харесаха страшно много,ами успяха и да ме държат до малките часове на нощта.
Първата е "Читателите от Броукън Уийл препоръчват" от   Катарина Бивалд.( Katarina Bivald-"Läsarna i Broken Wheel rekommenderar")

Издателство "Ера"са решили да издадат романа под невероятно сладка корица!Не е ли просто прекрасна?Но и оригиналната също не отстъпва по нищо.Свежи,книжни и напълно в тон с темата.
Ама че готино странно книжле!Сюжета е доста неочаквано...добър.Уж тъжен,но всъщност забавен,хумористичен и някак познато затоплящ.Стила ми напомни на историите,които четях,когато бях пети-шести клас.Ех,мили спомени.Всичко,що ме връща там е добре дошло.
И да,половината заглавия и автори,споменати в текста съм ги чела!"Слугинята"от Катрин Стокет,"Да убиеш присмехулник","Моят Свети Валентин"на Лорън Оливтър,Ерих Мария Ремарк и още...Беше ми приятно да видя заглавията им в текста.Като да срещнеш стар познат.Други пък си отбелязах за в бъдеще.
Цялата книга беше изпълнена с толкова прекрасно моменти,че успях да си извадя няколко страхотни цитата.Много успокояваща,топла и приканваща история.
Отношенията на хората в малкото градче,кръстено на счупено колело бяха толкова мили и лични,че на Сара определено й трябваше време да влезе в час с цялата работа услуга за услуга.Самото подценяване на парите ми подейства много вдъхновяващо.
История,вкусна като ябълково сладко,слънчева като лятото в Айова и грижовна както само Броукън Уийл може да бъде.Препоръчвам горещо!
С удоволствие поживях няколко часа в нея и съм напълно съгласна с мнението на Милена Ташева в Аз Чета :
"Обичам книги, които разказват за книги. Възмущавам се от насмешливото твърдение, че писателите влагат в героите си любов към книгите и четенето, за да станат те симпатични на читателя и той да се припознае в тях и да купи книгата им. Вярвам, че книгите имат способност да променят съдби и ужасно се забавлявам да чета за чуждите читателски навици и да ги сравнявам със своите. След успеха на „Книжарничката от острова“ на Габриел Зевин и продължаващия с години интерес към „Сянката на вятъра“ на Сафон и „Крадецът на книги“ на Зюсак, беше ясно, че издателите бързо ще се ориентират към такива книги. Толкова по-добре!"


Всичко започва с кореспонденцията между две много различни дами: шведката
Сара и американката от Броукън Уийл - Ейми. Две години след като си обменят книги, писма и размисли за литературата и живота, Сара решава да посети Ейми. Но когато пристига, тя разбира, че приятелката й вече я няма.
Объркана, Сара се озовава съвсем сама в провинциалното градче. Какво ще прави в това чуждо място, безумно далеч от дома й? Но пък има чувството, че познава хората, описани в писмата, макар да не се е срещала с тях.
Ексцентрични и своенравни, местните жители помагат на Сара да отвори книжарничка, заредена с книгите на Ейми. Заглавията са находчиво разпределени в непознати досега категории. „Без излишни думи“ за тези, които не обичат дебелите книги, „Секс, насилие и оръжия“ за любителите на кримки, очарователните романтични романи са с етикет „За петък вечер и мързеливи недели в леглото“.
Покрай книжарничката градът се събужда за нов живот, създават се нови и неочаквани приятелства, възраждат се отдавна забравени страсти.
Постепенно жителите на Броукън Уийл се отдават на непознато досега изкушение – книгите. А Сара осъзнава, че освен литература, в живота има и други неща. И точно тогава визата й за престой изтича...
„Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ е обаятелна, остроумна история за магията на приятелството, любовта към книгите и шанса да откриеш своето място в големия свят. Oще с появата си дебютът на Катарина Бивалд се превръща в световен хит. Писателката вече усилено работи по втората си книга.


Главната героиня Сара е една доста мила,затворена и...четяща дама.Целият й живот е минал между страниците на книгите от дните в гимназията та чак до работата й след това в книжарница.Стана ми страшно симпатична и мисля,че в живота бихме били истински приятелки.


"Сара предположи,че повечето й познати вярват,че тя използва книгите,за да се скрие от живота.
И вероятно имаха право.Още в гимназията бе установила,че малцина забелязват някого,скрит зад книга.Понякога й се налагаше да вдигне поглед,за да се предпази от летяща линия или учебник,но като цяло не тя бе мишената и най-често дори не успяваше да загуби мястото,до което бе стигнала в книгата.Докато останалите й съученици се занимаваха с това да тормозят другите или да бъдат тормозени,да дълбаят безсмислени знаци по чиновете или да драскат разни неща по шкафчетата си,тя изживяваше бурни страсти,смърт,смях,чужди земи,отминали времена.Другите не бяха мърдали от остарялата гимназия в Ханинге,докато тя беше гейша в Япония,беше се разхождала с последната императрица на Китай в клаустрофобичните заключени стаи на Забранения град,бе расла заедно с Анне и останалите в Грьонкула,бе извършила своите убийства и бе обичала и губила заедно с класиците.
Книгите бяха защитна стена,да,но не само това.Те я предпазваха от обкръжаващия свят ,но и го преобразяваха в неясни кулиси за истинските приключения в живота й. "
"Ако животът й беше книга,тя никога не би била дори второстепенен герой в нея.А да бъде такъв беше всичко,което бе желала.За главния персонаж се изискваше прекалено много,но на нея й стигаха няколко реда,в които при редките й срещи с главния герой се описват накратко външността и чертите на характера й.Искаше й се поне да има име и няколко реплики."


"Как да си обясним другояче книги на Марк Твен в списъка с класиците?Освен ако това не е скрит опит за обида,но може ли да са толкова дребнави?Представи си само да си заявил "класическа е книга,която всеки хвали,но никой не чете",и после да видиш всичките си творби в подобен списък!" 


"Много хора участват в създаването на една книга,не само авторът,гласеше цитатът,като се започне с първия,на когото е хрумнала добрата идея да създаде писмеността,до създателя на печатарската преса и се стигне до дървосекачите,повалящи дърветата,които впоследствие се превръщат в хартия.Няма практика да се благодари на дърветата,завършва цитатът,въпреки че тяхната роля е основополагаща.
Сара бе избрала дъба заради Айова,разбира се,но подозираше,че това само ще влоши нещата.Заради книгите умираха дървета.И тя искаше да отдаде своята почит към тях.Също и към дъбовете." 


"Не мога,дори и животът ми да зависеше от това,да обясня лошия си вкус да предпочета хората.Ако гледаме чисто аритметически на нещата,книгите безапелационно печелят,като сравня десетките или стотици книги (в това число включвам само тези,които истински харесвам,които те радват само като ги видиш,и те карат да се усмихваш,независимо какво друго се случва в живота ти;тези,към които постоянно се връщаш  като при стар приятел и помниш точно къде "сте се срещнали" за първи път,знам,че разбираш за какво говоря).Но шепата хора,които обича човек...те значат повече от всичките тези книги."


 Шведката Катарина Бивалд се отдава на странно изкушение в дебютния си роман "Читателите от Броукън Уийл препоръчват" - изпраща своя сънародничка насред царевичака на щата Айова, САЩ, и в същото време от това не произтича очаквания културен сблъсък.
Дори напротив, създава се една чудесна история, в която прочутите шведски кюфтенца идеално пасват на американското хлебче, а резултатът е доста апетитен литературен "хамбургер".
Подобно кулинарно сравнение доста подхожда на книга, в която животът блика от всеки ред в цялата непредсказуемост на възможния сюжетен обрат.
Затова и препоръката е да се прочете "Читателите от Броукън Уийл препоръчват", най-малкото поради две причини. Защото в нея героите са нестандартни и съвършено истински, създадени от писател, доказващ, че в Швеция на почит е не само криминалето - когато имаш очи да виждаш, намираш и начин качествено да го изразиш с думи.
Въпрос на организация на емоциите и ума, какъвто в скандинавската страна, родина на привидно прибрани в емоциите си индивиди, перфектно владеят и скромно демонстрират, бележейки истински бум сред читателите в цял свят.
Novinar.bg

Цялата книга,от началото до края предразполага към сгушване на топличко и тихичко и целият свят на пауза.


Източник
 2.
"-Тези съставки са дарове от Господа.Те са инструментите на нашия занаят.Никога не забравяй това-те са просто инструменти.Могат да излекуват,могат да причинят и смърт.Изборът никога не е самият инструмент.Той е в ръцете-и в сърцето-на онзи,който борави с него.От всичко,на което ще те науча,Кристофър,няма по-важен урок от това."


SO. MUCH. FUN. 
Втората книга,за която искам да ви споделя е доста по-различен жанр,но не по-малко интересна. "Ключът на Блекторн" от Кевин Сендс (Kevin Sands-"The Blackthorn Key") е поредното откритие на издателство Егмонт България,което ми достави истинско удоволствие.Тук се влюбих в умението на автора да описва-герои,сгради,характери,ситуации.Много често имах усещането,че съм се гмурнала в приказка.Цялата тази работа с кодове в кодовете и разшифроване на шифри,скрити в други шифри ми допадна супер много.Това всъщност е роман за деца,но изобщо не ми попречи да му се насладя до край.Ето,че добрата книга се харесва на всички,независимо към каква аудитория е насочена.Щом снощи ме държа цяла вечер и я завърших към малките часове.
Анотацията на самата книга е доста кратка и читателят наистина не може да придобие представа за какво става въпрос,докато не отгърне първата страница и не бива завладян.Сега само ми е малко тъжно,че свърши толкова бързо,

Прочетете от кои книжни местенца научих за това приключение.


Действието на романа се развива 1665-ната година в Лондон - един от любимите ми моменти в историята на Великобритания. Интригата на лорд-протектора Оливър Кромуел с Чарлз Първи и в последствие - Чарлс Втори, винаги ми е била страшно любопитна. Тук Сендс представя изключително кратък период от царуването на Чарлз Втори, представено през очите на Кристофър и от страна на Гилдията на Аптекарите, които намаляват с всеки изминал ден заради нападения на мистериозен култ, чиито следи водят до магазина на Блекторн.
Приключението на чирака се базира на мотото "Колко тъпа идея. Да го направим" и именно това прави история динамична и интригуваща.
Stormy garden
Кристофър Роу е сирак и като всеки сирак, той в един момент от живота си ще напусне сиропиталището. Затова от сиропиталището започват да му търсят работа, или по-точно, занаят, който да чиракува при някой майстор. И след поредица от процедури Кристофър е чирак на аптекаря Бенедикт Блекторн.
В сиропиталището животът е тежък. Учителките са строги и страшни, а децата са далеч от безгрижни и добродушни. Всеки е сам и се бори, за да преживее и този ден. Всичко се решава чрез бой и шепа подигравки. Сиропиталището е символ на онова, което измъчва Кристофър, и това, към което не иска да се връща.
Живота в аптеката на майстор Бенедикт е като мечта за Кристофър, той получава своя добър и справедлив баща, който никога не е имал. Там се среща със своя верен приятел Том, с който участва в редица приключения. И едно от най-интересните неща, които му се случват е, че той се запознава с невероятната и безкрайна наука на аптекарите.
Brianaknows


Преди да получи това мистериозно предупреждение, Кристофър Роу бе щастлив, учейки се да разгадава сложни кодове и загадки, да създава мощни лекарства, отвари и оръжия като чирак на майстор Бенедикт Блекторн – е, с по една-две експлозии по време на процеса.
Но когато мистериозен култ започва да гони лондонските аптекари, следите на убийствата водят все по-близо до магазина на Блекторн. Докато времето му изтича, Кристофър трябва да използва всяко умение, което е придобил там, за да открие ключа към ужасяваща тайна, таяща силата да разруши света.
Goodreads

Нека приключа днешният пост със споделянето на един зареждащ ,вдъхновяващ и доста интересен за мен влог,който следя от скоро.До момента,в който не попаднах случайно на You Tube Irina Tencheva,не бях чувала за нея,но това може би се дължи на факта,че от много години аз телевизия не гледам.Моята връзка със света е интернет и всичко е избираемо от мен.
Оказа се,че тя е съпруга на Иван от екранната двойка Иван и Андрей,журналист,водеща на някакво предаване,което не съм гледала и много харизматична личност.
Влога,който е решила да води с цел да се самопредизвика е нещо различно и се отнася за нещата,които вълнуват Ирини (така я наричат приятелите й) и се оказа,че тези теми вълнуват и мен.Ако и вие искате да хвърлите едно око на "Неделя без етикети",то може да го направите тук:
Линк към всички видеа (ЦЪК)
А това е и първото видео:

Няма коментари :

Публикуване на коментар