Общо показвания

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Брандън Сандерсън-"Пътят на кралете" (Т.1-2 "Летописите на Светлината на Бурята") /Brandon Sanderson-"The Way of Kings"

Издателство "Артлайн Студиос "
"Животът пред смъртта.
Силата пред слабостта.
Пътят пред целта."


"Трябва да намериш най-важните думи,които човек може да каже..."

Цитат от древния текст "Пътят на кралете"
Здравейте,booklovers!
Какъв разказвач,какъв талант,каква мащабност!Почти нямаше страница в този гигант,който Брандън Сандерсън е сътворил с душата си,от която да не почерпя някакви знания,поука,да не ми се запечата някой пасаж или просто да не потъна в размишления.Това безспорно е най-доброто фентъзи,което съм чела някога,макар че лично емоционално в сърцето ми е заело не по-голяма част от поредицата на Питър В. Брет-"Демонски цикъл".
Не е,като да не съм изчела "Елантрис","Стоманеното сърце" и "Ритматистът",но тук най-накрая станах свидетелка на мощта,с която Брандън разгръща сюжета,улавяйки ме в калейдоскоп от перфектно изграден фентъзи свят,пълнокръвни герои и история,която буквално усещах как диша между страниците,засмуквайки ме в света на легенди за Сияйните рицари,силата на Светлината на бурята и фабриалите.
Книгата започна малко странно.Може би имаше около 20-30 страници в които бях
Източник:Тук Каладин
неориантирана и доста заблудена какво точно се случва.Все едно бях пусната по средата и трябваше да знам кой е този или онзи герой,но слава богу,всичко е тактика на автора и след това сюжетната линия се следеше много лесно,без да се попада в онзи неловък момент,в който си изчел 1300 страници и все още има имена на герои,на които се чудиш при изникването им "Този пък кой беше?".

Светът,в който се развива действието е Рошар.Това е земя,изпълнена с легенди и приказки за Вълшебни мечове и Вълшебни брони,които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци.Истинска привилегия е да имаш подобна сила в ръцете си и за тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.
Това е и историята за някогашното величие на десетте свещени ордена на Сияйните рицари,които са се сражавали рамо до рамо с обикновенните хора,бранели са ги,докато един ден просто не са ги изоставили срещу мрака,който неминуемо присъства във всяка ера,във всеки век в човешката история.Какво е довело до тяхното падение и защо след тях са останали тайнствените мечове и брони?
Светът е разделен на много кралства,но ние ще се спрем на кралство Алеткар или по точно в  разрушената област на име Пустите равнини.От убийството на един крал от мистичен убиец в бяло с чудни и рядко виждани сили,историята се разтваря като цвете и всяко едно листенце държи в себе си по една сюжетна линия,следваща търпеливо,любопитно и майсторски живота на всеки отделен герой.Всеки един от тях ми стана скъп и интригуващ.И ако при други книги съм си имала любимци и съм си казвала "Най-накрая стигнах отново до частта с моят човек",то тук това липсваше.Всички до един бяха страхотни!


Източник:Тук Каладин
Каладин  от бъдещ лечител под крилото на баща си се озовава на фронта като копиеносец,за да брани малкият си брат Тиен.Но поради ужасно стечение на обстоятелствата той се оказва роб,с клеймо на челото,без надежда и без изход.Какви приключения ще го отведат до мостов отряд четири,кое е духчето Сил,ще успее ли да оцелее в тази безсмислена война,в която той губи ден след ден близки хора и заедно с това себе си?А каква ли е тайната,която е скрита дори от самият него?


"-Ти не си Сияен,момко.
-Не разговаряхме ли току-що за...
-О,ти можеш да зареждаш.Можеш да пиеш от Светлината и да й заповядваш.Но да си Сияен е много повече от това.То е техния начин на живот,техните дела.Безсмъртните слова."
"-Видяното от теб принадлежи на теб.Една история не е жива,докато някой не си я е  представил.
-Тогава какъв е смисълът й?
-Означава това,което ти искаш да означава-отвърна Хоид.-Работата на разказвача не е да ти каже как да мислиш,а да ти даде въпроси,над които да размишляваш.Много често забравяме това."
Шалан  е млада девойка,която притисната от обстоятелствата се налага от дама да се превърне в крадец и лъжкиня.С молба да се обучава при прочутата еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар,тя крои планове да си присвои нещо нейно,което ще спаси семейството й от фалит и унижение.Но ще успеят ли желанието да учи и тайните,които се разкриват за Сияйните рицари и същинската причина за войната из Пустите равнини да променят целите й?


"Знаете ли каква е истинската разлика между мен и един вярващ,Шалан?
Шалан поклати глава.
-Намирам,че религията по същество се стреми да дава свръхестествени обяснения на естествени събития.Докато аз се стремя да намеря естественото обяснение за свръхестествените събития.Може би това е последната граница между науката и религията.Двете лица на една и съща карта."
Източник:Тук Шалан


"Не биваше да се държа така гневно с Вас,госпожице Давар-рече тя уморено.-Вие просто проявявахте постоянство,черта,която обикновено уважавам.В името на проблясващите бури,аз самата често съм виновна в упорството.Понякога се оказва най-трудно да приемем у другите онова,на което така държим във себе си."

"-Невежеството едва ли е нещо необичайно,госпожице Давар.Колкото повече живея,толкова повече осъзнавам,че то е естественото състояние на човешкия ум.Много са онези,които ще се борят да бранят неговата святост и да очакват от Вас да се впечатлявате от усилията им."
Източник:Тук Далинар Колин

Третият силен персонаж е Далинар Колин,който е командир на една от армиите,а също така и брат на покойният крал (същият убит от мъжа в бяло).Та горе долу той води войната в Пустите равнини срещу паршендите."Уж"диво племе,което е поело отговорността за смъртта на краля.Годините се точат неусетно,а войната се е превърнала във вътрешна битка за власт в самата армия.Като театър между самите принцове,изпълнен с фалш за богатство и разкош,забравяйки първоначалната цел на този поход на честта.И въпреки,че Далинар не е главата на държавата,неговият племенник,тоест сегашният крал,е едно разглезено,страхливо момче,което не е способно да опази себе си от собствените си страхове,камо ли цял народ.Нагърбил се с тежката задача да води,без да е истинският водач,да вдъхновява,макар да е глас в пустинята,да бъде справедлив и стълб на всичко,в което вярва,макар да е сам срещу всички,Далинар ден след ден повежда хората си на смърт,без близък шанс за цялостна победа.Нещата се влошават,когато мистериозни видения завладяват ума му по време на буря,показвайки му знамения и призоваввайки го към едно единствено нещо-обединение.Но всичко е толкова неясно,че вместо помощ,те служат като проклятие върху командира.Обсебен от виденията за древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Колко дълго можеш да останеш  почтен и добър в този отровен свят?
"Военният кодекс на алетите
Готовност:Офицерът винаги е готов за битка.Никога не се опива с вино,никога не е без оръжия.
Вдъхновение:Офицерът е с униформа на обществени места,за да изглежда готов за война и да вдъхва сили на своите войници.
Въздържаност:Офицерът се въздържа от ненужни дуели,спорове или разправии с други офицери в лагера,за да се предотврати раняването на мъже,които са необходими начели на войските.
Водачество:Офицерът не изисква никога от хората си действие,което не е готов да извърши сам.
Чест:Офицерът не изоставя съюзници на бойното поле и не търси изгода от загубите на съюзниците."
Източник:Тук Мост 4
 "-Смъртта е краят на всички хора!Как съдим човека,след като си е отишъл?По оставеното богатство,за което наследниците му да се карат?По спечелената слава,която ще премине при убийците му?По важните длъжности,заемани по волята на случая?Не.Ние се сражаваме тук,защото знаем.Краят е еднакъв,ала пътят отличава хората.Когато нашият край настъпи,ще го приемем с вдигната глава и с поглед към слънцето."

"-Любопитството предизвикват логически загадки.Математическите изчисления могат да предизвикат любопитството.Политическите ходове привличат вниманието.Но жените...те трябва да са просто смайващи."

Освен всички други персонажи,като Садеас,Тиен,Лопен,Дабид,Картите,Адолин,Ренарин,Навани,Ясна,Елокар,Сет,
Нохадон,имаше един,който остави трайна следа в съзнанието ми и това е шутът.Мистериозен и тайнствен,той се появяваше от време на време,колкото да изостри още повече любопиството ми!Ето и една от неговите истории:
Източник:Тук Едно от изображенията в книгата


-Хайде да си поговорим,та да ни минава времето.Кажете ми.Какво е това,което хората ценят у другите?
Музиката се понесе към слушателите-тихи сгради и стари калдъръмени улици.Стражите не отговориха.Като че не знаеха какво да мислят за облечения в черно светлоок,който влезе в града току преди да падне мракът,после седна върху сандъците до портите и засвири.-Е?-настоя шутът и спря да свири.-Какво мислите?Ако един мъж или една жена има дарба,коя ще е най-тачената,най-добре приетата,смятаната за най-достойна?-Хммм...музиката?-най-сетне рече един от войниците.-Да,често срещан отговор-рече шутът и подръпна струните.-Веднъж зададох този въпрос на едни много мъдри учени.Кое хората смятат за най-ценната дарба?Единият спомена артистичните способности ,както и ти проницателно отгатна.Друг избра интелигентността.Последният посочи способността да се измислят и сътворяват чудесни устройства.Той не свиреше определена мелодия,само подръпваше струните в гама или квита.Като бърборене.-Естетически гений-продължи той-изобретателност,проницателност,творчество.Наистина благородни идеали.Ако имаха избор,повечето хора биха предпочели някоя от тези дарби и биха я определили като най-великата.Колко красиво лъжем.Стражите се спогледаха.Забитите в стената факли обагряха лицата им в оранжева светлина.-Мислите,че съм циничен.Мислите,че ще ви кажа как хората твърдят,че ценят тези идеали,ала тайно предпочитат по-низки таланти.Умението на трупаш парри или да очароваш жените.Е,аз съм циничен,но в случая смятам,че учените бли искрени.Думите им говориха за човешката душа.В сърцата си ние искаме да вярваме във великите подвизи и добродетели и бихме избрали тях.Затова нашите лъжи,особено когато лъжем себе си,са толкова красиви.Започна да свири истинска песен.В началото мелодията беше проста,мека,приглушена.Песен за една тиха нощ,когато целият свят се променил.Един от войниците се прокашля и попита:-Та каква е най-ценната дарба за човека?-любопитството му беше искрено.-Нямам и най-бегла представа.За щастие,не това беше въпросът.Не попитах коя е най-ценната,попитах коя хората ценят най-много.Разликата между двата въпроса е едновременно мъничка и огромна колкото целия свят.Продължи да подръпва струните.На ентир не се дрънка.Това просто не се прави,поне от хората с някакво чувство за приличие.
Източник:Тук Сет

-И тук,както винаги,делата ни издават.Ако една художничка създаде произведение с великолепна красота,като използва нови техники,ще бъде приветствана като майстор и ще основе ново течение в естетиката.Ала ако друга някоя работи независимо от нея,но също толкова умело,и постигне същия резултат след един месец?Ще бъде ли поздравена така?Не.Ще я нарекат последователка.Интелект.Ако велик мислител развие нова теория в математиката,природните науки,философията,ще го наречем мъдрец,Ще седим в краката му и ще се учим,ще запишем името му в историята,та да го тачат хиляди и хиляди.Но какво ако друг човек сам изведе същата теория,ала оповести резултатите седмица по-късно?Ще го запомним ли за неговото величие?Не.Ще го забравим.Изобретателност.Една жена създава устройството с огромна стойност-фабриал или пък някакво чудо на инженерната мисъл.Ще я знаят като новаторка.А ако друга,също толкова надарена,създаде същото след година,без да знае,че то вече е направено?Ще бъде ли тя наградена за своето творчество?Не.Ще я нарекат подражателка,измамница.Пак подръпна струните и остави мелодията да се лее,да се вие,да следва,при това с една тъничка подигравателна нотка.-И така,кое трябва да определим накрая?Интелекта на гения ли почитаме?Ако почитахме артистичността,красотата на ума,нямаше ли да ги приветстваме,въпреки че сме виждали творенията им и по-рано?Не.Ако имаме две творения с еднаква прелест,ще ценим повече онези,който е създалл своето произведение първи.Няма значение какво твориш.Има значение какво творим преди другите.Значи не се възхищаваме на самата красота.На самата сила на ума.На самата изобретателност,естетичност,способност.Най-великата дарба,която според нас човек може да притежава ли?-подръпна струните за последен път.-Струва ми се,че не може да е нещо повече от новото."

"Той по една случайност имаше сини очи и  затова всички неприятности му се разминаваха.Шутът би трябвало да се притесни от значението,което тези хора придават на нещо тъй просто като цвета на очите,но той беше обходил много страни и беше видял много системи на управление.Тукашната не беше по-нелепа от повечето други."

Още  за книгата :Книголандия

Дано съм успяла да предам поне малко от емоцията,която ме владее в момента,понеже веднага след прочитането на "Пътят на кралете" ,продължих с неотстъпващата й по мащаб и майсторство  втора част-"Сияйни слова" и не мога да спя,да ям и общо взето да правя каквото и да е друго,освен да чета.Искам да ви кажа четете,не я пропускайте тази велика поредица.Дори самият Брандън Сандерсън намира затруднение,когато му се налага сам да поговори върху това,което е създал.Може да надникнете и да прочетете неговите думи в официалната му страница :Brandonsanderson.com.Самият той признава,че великата книга за него не е за магията,а за хората,на която тя влияе.
 But a great book for me isn’t about a magic, it’s about the people that the magic affects.  

Много неща не успях да поместя тук,като например невероятните рисунки,изобразени в книгата,фантастичната корица,идеята на книгата "Пътят на кралете"в историята,от която идва и самото заглавие...Но ако си мислите,че това гиганстко чудо може да се опише,то дълбоко се заблуждавате.Та аз дори не съм сигурна,че успях да вникна навсякъде.Че успях да уловя всички нюанси на историята,да извлека всички поуки.Толкова много е казал Сандерсън,че от първото прочитане според мен е невъзможно да вземете всичко!Просто няма как!Но опитайте...четете бавно...ако можете :)Аз не успях.
Източник:Тук Една от  битките в книгата

Спечелени награди:


  • David Gemmell Legend Award for Best Fantasy Novel (2011),
  • Whitney Award for Best Novel (2010),
  • Goodreads Choice Award Nominee for Goodreads Author
  •  Favorite Book, Fantasy (2010)


Във връзка с кннигата и фантастичният свят в който живея напоследък (и който не бързам да напусна),искам да ви се похваля на какъв сериал попаднах.Преди години обичах много да си почивам по този начин и следях "Heroes","Supernatural","One tree hill","Lost","Prison Break" и т.н. И не че сега моята половинка не следи "Arrow","Walking Dead","Teen Wolf" и всякакви всевъзможни,но аз продължавам да гледам само и единствено "Grey's anatomy",просто защото е THE BEST.Но преди дни попаднахме на първите четири серии на "The Shannara Chronicles",който "О,чудо!"ме грабна страшно много.Най-накрая да излезе нещо добро,което да си заслужава отделеното време.Искрено се надявам да си остане така интересен и грабващ и за напред.Личи си,че са вложени доста пари в него и е направен с внимание.
А и както пише още в началото,сериалът е по книгата на Terry Brooks,които може да видите ТУК в Goodreads и на които ще обърна внимание по късно.

Няма коментари :

Публикуване на коментар