Общо показвания

четвъртък, 17 декември 2015 г.

Декемврийско забързано,но книжно ❄

Здравейте,booklovers!

Този месец трябваше да бъде най-спокойният откъм работа и най-натоварен откъм забавления и удоволствия,но уви,понякога нещата не стават така както сме си ги мислели.Tова се отрази доста върху четенето на книги,но все пак успях да си открадна няколко безценни часа,с които да наваксам малко.
Първата книга,която грабна вниманието ми беше така обсъжданата “Ета, Ото, Ръсел и Джеймс".
Тук може да се насладите на 
Откъс от романа.

„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е една много, много лека книга. Чисто физически е много лека и приятна за пипане, ефирна като спомените, от които е изградена. Тя е от четивата за моментите, в които имаш нужда да се отдалечиш от себе си и да се усмихваш блажено на нечия чужда история.
Това е история за приятелства, любов, война и спокойствие; за умората на старостта и нуждата да намериш отново себе си. Ета – мила и спокойна старица тръгва на пътешествие до океана, Ото, съпругът й, пък се завръща в спомените си с Ета, докато майстори книжни фигури, които да й покаже щом се завърне. Ръсел, семейният приятел, заминава на своето усамотено търсене на елени, а Джеймс… Джеймс пази Ета. Междувременно цялата страна следи развитието на историята на Ета – ежедневниците публикуват докъде е стигнала, хората я пресрещат по пътя й, за да й дадат по нещо, което да пренесе за тях до океана, радват й се и оставят надеждите си да полетят по стъпките й.
Препоръчвам „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ на всички, които имат нужда от малко спокойствие в забързаното си ежедневие – малко бавна и малко сантиментална, това е книгата, която ще ви позволи да се завърнете в себе си. Тя е от тези, които наистина преживяваш докато четеш и доказано може да ви даде лежерен уикенд, който да запомните. И може би, само може би, да намерите и да запишете собствената си история.

Книгата е интересна минимум заради припокриването и наслагването на образите на Ета и Ото – настоящото пътуване се преплита със спомени от Втората световна война, в която победите се търгуват за загуби, а човешкият живот е като пробита разменна монета.
Knigozavar
Преди няколко седмици един познат дойде на гости и от дума на дума стана на въпрос,че е живял в Швеция.Развълнувана започнах да го запознавам и открехвам за тяхната литература и особено за последните книги,които ме бяха докоснали страшно много,като "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" или "Човек на име Уве".И в хода на разговора заговорихме за “Ета, Ото, Ръсел и Джеймс"и как тя отлежава на шкафчето ми и че храня надежди да бъде следващият роман,който да ме очарова.Чак след започването на историята осъзнах,че нито авторката,нито действието имат нещо общо с Швеция,но бях познала в едно.Атмосферата,която витаеше между страниците беше подобна.Бавна,лека,меланхолична,с доблестни,силни и запомнящи се персонажи.
Въпреки объркването ми,книгата ми даде точно това,което очаквах.Не може да се опише с думи,а трябва да се преживее.Колкото повече се забавя действието,толкова повече емоции нахлуват и ти се иска да спреш за миг,без да затваряш книгата и просто да постоиш така миг-два и да вкусиш буквите.Да ги завъртиш в устата си,да ги глътнеш и да усетиш как се настаняват там,където ще си стоят до края,че и много след това.
И ако думите се леят като мелодия и навлизат във вас като ноти не се изненадвайте,защото освен всичко Ема Хупър е и музикант.Тук може да се насладите на едно страхотно видео със самата нея.На мен лично ми се видя много приятна и магнетична личност.
А от това второ видео може да разберем от самата нея кой й е послужил като пример за написването на тази история.Нейните собствени баба и дядо,които са изживели целият си живот заедно са били нейното ярко вдъхновение,което е изключително романтично!

А краят ... той е изключително личен за отделният читател.Всеки може да го интерпретира както го почувства.
Оригинална в същността си,не помня да съм чела подобна история,което я прави изключително безценна за мен.Обичам да колекционирам неповторими сюжети в сърцето си и след време да се завръщам към тях през погледа на по зрял човек,търсеща нова гледна точка.
Изключително много се радвам,че си закупих хартиеното издание,защото е толкова нежно и красиво!Браво на издателство Millenium!
ТУК може да се  насладите на всички корици в различните страни.
Не пропускайте да си подарите тази мила и прекрасна история за вечната и силна любов!
Очаквайте скоро ревюто на не по-малко емоционалната "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz.Нямам търпение да ви разкажа за нея !
До скоро ! :)

Няма коментари :

Публикуване на коментар