Общо показвания

събота, 26 септември 2015 г.

Reading is my super power !

Здравейте,booklovers!
Уикенда е вече тук,а аз имам две предложения към тези от вас,които не са сигурни какво да четат през почивните дни.
От много време книга не ми е пълнила душата така,както го направи "Миниатюристът".Обичам да чета майсторски написани трагедии.Всяко нещо има своето очарование,но книга,която може да бръкне в теб,да завърти стомаха ти на топка и да раздумка сърцето ти не е за изпускане.Цялата история е изградена върху човешките взаимоотношения и самоотричащите се желания,страсти и копнежи на нас,хората.Героите бяха толкова многопластови,изградени деликатно в детайлите също както миниатюрите,около които се върти сюжетът.Романът е вдъхновен от къща за кукли, която авторката видяла в Рийксмузеум в Амстердам и връща читателя в холандската столица през XVII век.
Link
Объркана,сложна,драматична,тази книга ще повдигне за малко завесата,за да може да надникнете в личния живот на едно не толкова обикновеното семейство в Амстердам през далечната 1686 г
Нела Оортман е момиче от село,наивна,изпълнена с надежди за един бляскав живот на задомена и щастлива жена,домакиня и бъдеща майка.Представете си каква е изненадата й,когато попада в града,венчана за човек,който не само,че няма никакво намерение да я топли в дългите нощи,ами на всичкото отгоре я поверява изцяло под опеката на студената си и странна сестра,която върви в комплект с двама слуги.Вечно подслушващата Конелия и чернокожия Ото,който буди демоните където и да се появи с цвета си.Героинята претърпява толкова голяма метаморфоза от началото до края,че няма как на последната страница да не се гордеете поне малко с нея.
Йоханес Бранд е заможен,работен,но за съжаление до там се изчерпват неговите плюсове що се  отнася за спомагане по-някакъв начин на семейния живот.Всичко останало му е чуждо,и Нела много скоро осъзнава каква самота я очаква от тук насетне.Приемана по-скоро като красива добавка към вече  подредения му живот,с нея се отнасят като дете,а не както се полага на домакинята на дома.Ама тя и разликата в годините им е доста голяма.Странният подарък,който тя получава от съпругът си още повече засилва това чувство.Нейният сватбен подарък от Йоханес е не  какво да е,а копие на дома им с размера на стъклена витрина.Наранена и огорчена,в момент на слабост Нела решава да потърси  услугите на миниатюрист,който да изпълни няколко поръчки за нея с цел обзавеждане на странната копие къща.Ако не е щастлива на живо,поне в измисления свят на тази къща да бъде.Нещата се заплитат още повече,когато момичето започва да получава странни не искани пратки с перфектни и майсторки изработени миниатюри,които отразяват реалният живот,нахлувайки неканено и в най-скритите кътчета на душата й!Дали миниатюристът е ключът към нейното спасение… или е архитектът на унищожението й?
Марин (мрачната и строга сестра на Йоханес)ми беше най-интересна от всички.Толкова противоречива като характер,абсолютно неуловима,тя олицетворяваше това,в което съм се убедила сама отдавна.Че често хората заплюваме и отричаме най-пламенно и демонстративно на глас точно това,към което имаме най-голяма слабост било като лични качества,вяра или различни аспекти от живота.Както онази поговорка,че точно нашите слабости понасяме най-малко в другите...
Мистерия и магия се преплитат в този роман,избран от книжарници Waterstones  за Книга на годината.От невинното и леко начало до зашеметяващия край,който е нестандартен,но някак горд и силен.Хареса ми !Хареса ми много!Но някак не беше само това.Цялата амосфера на града,която Джеси Бъртън е успяла да улови е толкова реална,все едно самата тя е присъствала и станала свидетел на цялата история.
След трудно вървящият щиглец на Дона Тарт,"Миниатюристът" направо летеше.Свърших книгата за отрицателно време.


Прекрасна книга,която достига до българския читател благодарение на  издателство Сиела.


Джеси Бъртън, чийто дебют надмина по продажби Дж. К. Роулинг, говори за вдъхновението, подтикнало я да напише „Миниатюристът“. Класациите предвещават, че скоро ще задмине Е. Л. Джеймс по скорост на продажбите. Джеси Бъртън, разорена актриса, която едва свързвала двата края в Лондон като личен асистент, прекарвала вечерите си в това да пише и редактира „Миниатюристът“ – книга, която ѝ печели слава на най-бързо продавания автор след „50 нюанса сиво“. Никой не е по-изненадан от успеха, колкото самата Бъртън, която казва: „За мен това някой издател да хареса книгата достатъчно, за да я издаде, винаги е било голямата ми мечта. Даже не си и представях какво ще стане след това. А след това книгата стана бестселър… През ум не ми е минавало. Бях се научила да си занижавам очакванията и да не се надявам толкова – това, което се случи, е просто приказка.“Дейли Мейл

http://www.jessieburton.co.uk/


Другото ми неустоимо откритие е Кристина Бейкър Клайн-"Влакът на сираците" (Christina Baker Kline-"Orphan Train").Това е историята на седемнадесет годишната Моли и на възрастната вдовица Вивиан,при която поради лоши стечения на обстоятелствата тя трябва да работи по часово.Сюжетната линия протича съсредоточайки се върху трудния живот и на двете,носейки тежкото бреме да си сирак.Досега не бях попадала на подобна история и информацията,която беше поместена в книгата ми беше нова.Ужасът,който Вивиан е трябвало да изживее след смъртта на родителите й в пожар и последствията след това.Качена с още стотици деца във влак,който обикаля с тях от щат на щат,търсейки приемни родители на които да ги даде.Неуместно,казвате ?Лудост?Това не може да бъде?Ами и аз така си помислих,но явно,че може!Без  оглед на хората,на които ще бъдат поверени,децата са рададени като стока,като добитък.А семейството при което ще попадне малката Вив е  мистерия.Още във влака тя се запознава с Дъчи.Малък хитрец,който й дава безценното си приятелство.Но разделени от дадените обстоятелства,двамата ще трява да посрещнат своите битки сами.
И ето,че след толкова години,вече остаряла и останала вдовица,Вивиан ще приюти в живота си едно момиче,което има отчайваща нужда от помощ,неосъзнавайки,че всъщност помага и на себе си.
Не съм изненадана от факта,че книгата ми хареса много.Издателство Хермес не за първи път издават толкова сърцераздирателна история ("Изгубената съпруга","Последното писмо от любимия" и др.) и общо взето къде си ги изпросвам като подарък,къде сама си ги купувам,но държа да ги имам в личната ми библиотека.
А сега се потапям в света на книгите с чашката,която си направих преди няколко дни,пълна разбира се с ароматен чай :)





Няма коментари :

Публикуване на коментар