Общо показвания

сряда, 16 септември 2015 г.

През септември 27=27

Септември вече е тук и този път ще бъде още по-специален поради факта,че на двадесети и седми ставам на двадесет и седем години ...магическо,нали ? :)
Дотук имам няколко страхотни открития,които изгарям от нетърпение да споделя с вас и съм сигурна,че още много се задават на хоризонта до края на годината.

  • Препоръчвам за душата:

Колкото и различни стилове музика да преоткривам и да се влюбвам,един си остава номер едно залегнал на сърцето ми.
Без думи,а направо споделям с вас Saxtone Ft. Catrinah -One Love (Original Mix),която е превзела музикалния ми плейър и тези дни ме влудява again and again!Клубната джазова музика може да ме хипнотизира напълно,а миксирана just blow my mind.




  • Препоръчвам за ума:

Може би едно от най-големите ми желания като читател е да бъда на "ти"с фентъзито.
Ето,признах си го!В моите очи хора,които се разхождат насам-натам с огромен том на Джордж Мартин под мишница са като полу-божества.(Особено ако е някоя мацка!Според мен само мъжки момичета могат да четат подобни неща.Не казвам,че съм права,а само какво
чувствам).Такива хора ме респектират и им се възхищавам.Та читателят,който може да вникне в дебрите на сложния свят,изграден от автора и да разшифрова скрития смисъл,плувайки в свои води,за мен е супер готин!Винаги съм искала да приличам на тях-хората,които коментирайки използват само фамилията на автора (ти си длъжен да знаеш кой е той)или споменават нещо от сорта на "Колелото на времето" и ти се усмихващ разбиращо,но всъщност изобщо не знаеш за какво по дяволите става въпрос и се чувстваш като нов ученик в клас.Ужасно е!Все едно са специално тайно общество с кодов език.Та мислех и премислях как да бъда и аз една от готините в този книжен свят,който не е за всеки.Ами ако се разочаровам ? Така,ама според моя близка приятелка трябва да правим точно това,от което се страхуваме най-много.И така леко и внимателно започнах да пристъпвам към огромните томове.И някъде между Патрик Ротфус,Роулинг и Толкин се почувствах малко по-уверена и си казах-това е.Няма за кога да отлагам.Разрових се аз из Goodreads и няколко блога,които посещавам и реших,че Брандън Сандерсън ще бъде човекът,който ще направи бойното ми читателско кръщение към непознатото.Може би си мислите,че колко по-голямо кръщение от Толкин?!?Да,ама него всеки го знае (може би главно заради филмите...за жалост).

"Стоманеното сърце" и "Ритматистът "бяха леко детски и напомнящи на Marvel,но това,което приключих преди минути ме остави горда и щастлива!Току що завърших "Елантрис" и не само ми хареса,тя ме разби!Господин Сандерсън,как ми кажете е възможно да създавате толкова много и различни пълнокръвни герои и то само в един единствен роман ?!?Аз съм изумена.Нека първо ви запозная със сюжета,взет назаем от две мои любими места,а след това ще ви споделя някои любими цитати и впечатления:

"Елантрис" е книгата, с която Брандън Сандерсън изгрява на литературната сцена и му донася първа награда за най-добро епично фентъзи.
Някога Елантрис е бил най-великия град, обитаван от богове, владеещи тайнствена магия. Всеки може да стане елантрисец, стига да го сполети шаод - странен процес, при който човек се променя физически и придобива странни способности - да лекува неизлечими болести, да измине огромно разстояние само за миг или да превърне нощта в ден и всичко това само изписвайки символи във въздуха. В Елантрис всичко е възможно и не случайно градът се превръща е център на познатия свят, докато не се случва немислимото. Магията си отива. Боговете се превръщат в прокълнати, градът става затвор за всички тях, последно убежище за душевно мъртвите.
Десет години по-късно крал Ядон властва в земите на някогашен Елантрис. Управленската му система е проста и жестока - колкото си по-богат, толкова по-голяма титла имаш. Синът му, принц Раоден, е един от основните му политически опоненти, докато не изчезва мистериозно. Бъдещата му съпруга, принцеса Сарене от кралство Теод, пристига за сватбата им като вдовица по волята на сключения предбрачен договор. Тя бързо се въвлича в местната политика и се сприятелява с някогашните съмишленици на Раоден, които търсят нов водач. Върховният жрец Хратен пристига в кралството с една цел - да го покръсти, било то чрез умели политически маневри или кръвопролития. Плановете му доста се объркват, когато се оказва, че Сарене е много по-сериозен противник отколкото е предполагал.
"Елантрис" е по-скоро юношеско фентъзи отколкото епично. Историята се развива в типичния стил на Сандерсън - на няколко нива, преплитащите се помежду си. Това сработваше доста добре в "Спиращият войната", но тук на моменти е очевадно какво ще се случи. Отново го има мотива за уговорения брак и макар този път инициаторът му да не е външен човек, препратките между двете книги са доста. Въпреки това намерих "Елантрис" за изключително интересно четиво, като най-вече отдавам това на политическата битка между Сарене и Хратен, както и на страхотна магическа система, която до самия край запазва своята мистериозност. Повествованието е на високо, типично за Сандерсън, ниво.
"Елантрис" крие в себе си всичко онова, което в последните години превърна Сандерсън в един от най-добрите фентъзи разказвачи - страхотна магическа система, изключително плътен свят, както и любопитни политически противопоставания. Отново смятам, че романтичният сюжет въобще не е силната му страна, така както беше в "Мъглороден", но всичко останало звучи правдиво и се чете леко.Florian Pekazh
   Движеща се на няколко нива, “Елантрис” е книга за изборите, които прави човек – дали пасивно да приема обкръжението си или да го променя според вижданията си. Сандерсън внушава еднозначно, че промяната е задължителна и произхожда от сборните действия на всички, особено ако са в една посока. Разбира се, в книгата има и чисто романтично-лигави моменти, но пък е толкова чаровна тази странна любов, която гори между грозният, разкапващ се принц и неговата бляскава годеница, която дори не знае кой е той всъщност. А мрачното присъствие на жреца, обрекъл се на своя бог и готов на всичко, за да наложи вярата си, е точно на място.Книголандия

Сега и аз да си кажа колко заобичах героите в тази книга.Раоден заради чувството му за хумор.Начина,по-който показваше любовта си не само към Сарене,но и към приятелите си и вечният му оптимизъм.Ах,тази вяра,че всичко ще се нареди и че доброто ще възтържествува!


"Той не се имаше за крайно весела личност.Но в Елантрис бе открил,че реагира на отчаянието с упорит оптимизъм.Колкото по-лошо ставаше толкова по-уверен бе,че ще се оправи без оплаквания."

Сарене (или Ене на галено) заради острата си самокритика.Трудно й беше да види колко е невероятна и винаги намираше начин да се упрекне,но без това да стане прекалено очевидно за другите.Тя винаги намираше опора в себе си,за да се покаже пред света такава,каквато иска да бъде-уверена,силна и борбена.Но всъщност беше разкъсвана от своите си демони.Но нима не се бори всеки един от нас със свои собствени?

Може би най-изненадана останах от Хратен.Рядко попадам на толкова пълнокръвен и променящ се образ.Личеше си труда,който Брандън е вложил в задачата да вдъхне живот на точно този образ.
Влудяващо добра книга.Може да не съм най-добрият спец по фентъзи,но мисля,че и най-незапознатия може да разпознае хубавата книга,независимо към кой жанр спада тя.Снимките,които виждате са цитатите,които са ми направили най-силно впечатление,затова си ги извадих на хартия.По-специално ми е така :)
Властта не беше в богатството,а в контрола.Парите бяха безсилни пред човек,който отказваше да се продаде.
-Гледаш на всичко с очите на човек,млади господарю-бе отвърнал Йен с мъдрия си глас.-Виждаш ранг и различия.Подреждаш света,така че всичко да получи място под или над теб.За сеоните не съществува  горе или долу,за нас са важни хората,които обичаме.


Трудно е за обяснение,суле-въздъхна Галадон и се облегна на импровизирания плуг,който се състоеше от кол и няколко камъка.-Дор е невидимата енергия,която е във всичко,но не може да бъде докосната.Не влияе на нищо,но контролира всичко.Защо текат реките?-Защото водата се притегля надолу,както и всичко останало.Ледът в планините се топи и трябва да отиде някъде.
-Правилно-кимна Галадон.-Но въпросът е друг.Какво кара реките да искат да текат?
-Не знаех,че им е необходима причина.
-Но е така и дор е тяхната мотивация.Според джескер само хората имат способността или проклятието да не виждат дор.Знаеш ли,че ако отгледаш едно птиче без родителите му,в къщата си,то пак ще се научи да лети?
Раоден сви рамене.
-Как се учи,суле?Кой му обяснява?
-Дор ли?-попита колебливо Раоден.
-Точно така.
Нощем,когато всичко потънеше в мрак,Хратен почти виждаше величието на Елантрис.Под обсипаното със звезди небе порутените сгради скриваха отчаянието си и се превръщаха в спомени.Спомени за град,построен с грижовност и майсторство,където всеки камък бе произведение на изкуството.Спомени за кули,където се извисяваха,гъделичкайки звездите в небето,и за куполи,широки като хълмове.

Приятно четене,booklovers.Сандерсън няма да ви разочарова,обещавам !


  •  Препоръчвам за тялото:

Това е откритието на сезона (моето де).Лосион за тяло от серията Sanctuary spa (Цък).След толкова опити с различни видове,смело мога да заявя,че този се нарежда сред любимите ми.Попива в кожата за секунди,прави я нежна като коприна,с усещане за пълна мекота,като ароматът се усеща часове след нанасянето.Със сигурност ще разуча цялата серия.Знам,че прозвучах като абсолютна реклама,но истината си е истина.

Това е списък на книгите,които съм прочела последно и които тепърва очакват моето внимание да облека в думи за вас впечатленията ми:
Далеч от очите, далеч от ума (Книга 1 Дарба)
Усукани
Опитомени
Влакът на сираците
Въглен в пепелта

А това са заглавията,които тепърва ще чета.Днес изпратих поръчката си към Хеликон и сега ще пада голямото чакане.Никога досега не съм поръчвала толкова много книги и се чувствам супер ентусиазирана!Иии разбира се според закона на гадорията цяла седмица мисля и премислям внимателно като генерал преди сражение какво да включа в списъка ми и в момента,в който извърших поръчката попаднах на това - Когато искам да мълча.Прочетете ревюто на Izumen и ще разберете защо толкова много искам тази книга...








Няма коментари :

Публикуване на коментар