Общо показвания

вторник, 11 август 2015 г.

Патрик Нес-"Часът на чудовището" / Patrick Ness-"A Monster Calls"

Издателство : Студио Арт Лайн
Страници :216

Една от най-хубавите книги в библиотеката ми!Момента,в който я взех в ръце,вече знаех,че ще заобичам "Часът на чудовището".Дебели корици,луксозна хартия,перфектен шрифт подбран с внимание,уникалните илюстрации на Джим Кей...а самата история е чудовищно добра!
О-БИ-ЧАМ истории,разказани през погледа на дете.Казвала съм го много пъти,повтарям го и сега.Има нещо омагьосващо.Всичко е възможно в тях и тук не е изключение.Усеща се грижа към историята,което я прави още по специална.Ето малко предистория и от къде всъщност знам за нея:
Патрик Нес написва „Часът на чудовището” по записки на Шавон Доуд – английска писателка, починала от рак преди да пресъздаде идеята си на белия лист. Кой би могъл да сложи този роман в някакви рамки – за деца, за възрастни…? Това е книга за живота, за най-мрачните му и мъчителни моменти – тогава, когато губим всичко, когато сме слаби, когато маските ни пречат най-много и когато трябва да бъдем болезнено откровени със себе си, ако не искаме завинаги да останем в мрака. Чудовищата от легендите се превръщат в съюзници срещу чудовищата от реалността. Битката обаче трябва да водим сами, защото никой друг не би могъл да изрече собствените ни истини вместо нас.Аз чета-Габриела Кожухарова

 Тук бродят чудовища и всички те са живи и реални, макар да приемат различни очертания в главите и душите ни. Страховита болест броди из тялото на майката на Конър, отнемайки неумолимо диханията й живот. Момчето сбира в себе си болката, но не може да я изрази и не може да се справи с нея – тогава, точно седем минути след полунощ, в двора му се възправя древно чудовище, приело формата на тисово дърво. То не иска да го нарани, а да го излекува – но за това ще трябва да го разтърси, да обрули живота му, да промени изцяло разбиранията му за света. Три истории иска да разкаже тисовото дърво, всяка от които е един тласък – тласък към разбирането на това, което се случва с майка му и хората около него. А накрая Конър трябва да разкаже своята история, но истинската, не маската, която е надянал пред света…Книголандия

 По -принцип хвърлям по един поглед на бележката от автора,но почти винаги е доста скучна и е от сорта на благодаря на агента ми,майка ми,баща ми,жена ми,кучето ми бла бла  т.н. Но тук нещата стоят по различен начин.Ето думите и на самият Патрик,които са много лични и не те оставят безразличен:

Бележка от автора
Така и никога не срещнах Шавон Доуд лично.Познавам я само така,както я познават повечето от вас-чрез великолепните й книги.Четири романа за тинейджъри,от които човек може да настръхне.Два от тях са публикувани приживе на авторката,а другите два-едва след ненавременната й кончина.Ако не сте ги чели,коригирайте този пропуск незабавно.
Това щеше да бъде нейната пета книга.Беше очертала героите и мястото на действието,беше набелязала и началото.Единственото,което не к достигна,беше време,за да довърши започнатото.
Когато ме попитаха дали бих помислил върху възможността да превърна бележките й в цялостна книга,аз се поколебах.Онова,което не бих сторил,което просто не можех да сторя -беше да имитирам автентичния глас на писателката.Това щеше да е лоша услуга към нея,към читателите и най-вече към разказаната история.Не смятам,че доброто словесно изкуство изобщо може да се създава чрез имитация.
Работата обаче е там,че дорите идеи обикновено генерират още и още идеи.Преди дори да се усетя,идеите на Шавон породиха у мен мои собствени образи и аз усетих онзи непреодолим порив,за който всеки писател копнее:поривът да започне да изписва думите,поривът да разкаже история.
Почувствах се-и до днес се чувствам-така,сякаш ми предават щафетата,сякаш един особено талантлив автор поставя в ръцете ми своята история и казва:"Давай.Тичай напред с нея.Създавай тревога."Това и се опитах да сторя.Докато работех,ме ръководеше една-едничка мисъл :да напиша книга,която самата Шавон и харесала.Никакви други фактори нямаха значение.
А сега е време да предам щафетата на вас.Историите не остават при писателите,макар че често писателят е началото на пътя за една история.Ето историята,която създадохме Шавон и аз.А сега давайте.Тичайте напред с нея.
Създайте тревога.

Патрик Нес
Лондон,февруари 2011г.


Признания за „Часът на чудовището“

- Медалът Карнеги (Carnegie), 2012 година
- награда Kate Greenaway, 2012 година
- награда Deutscher Jugendliteraturpreis, 2012 година
- награда Kitschies Red Tentacle Award за най-добър роман, 2011 година
- номиниран за наградата Тhe Red House Children’s Book Award, 2011 година
- номиниран за наградата Тhe Galaxy National Book Award, 2011 година
Independent, Chicago Sun Times, Wall Street Journal включват „Часът на чудовището“ в списъците си „Най-доброто през годината“.
„Часът на чудовището“ е единствената книга, която печели Медала Карнеги и наградата Kate Greenaway в една и съща година.
Патрик Нес печели Медала Карнеги в две поредни години – през 2011 година с „Чудовищата на войната“, третата част от трилогията „Живият хаос“, и през 2012 година с „Часът на чудовището“.
Artline Studios Ltd 

Няма коментари :

Публикуване на коментар