Общо показвания

неделя, 26 юли 2015 г.

Рейнбоу Роуъл-"Елинор и Парк" / Rainbow Rowell-"Eleanor & Park"

Издателство :Егмонт
Страници : 344

Такаа,ще започна с малко самосъжаление.Защоооо не мога да чета на английски така свободно,както мога да говоря ??Преди няколко дни реших да опитам,за да видя все пак да не би нещо от някъде да се е променило случайно и се оказа,че нямах абсолютно никакви проблеми,но и книгата беше "Алиса в страната на чудесата" и ако случайно стила ми не се е насочил незабелязано  към детски книжки,това не ми върши кой знае колко работа.Та "Елинор и Парк"я засичам от много време в чуждите блогове и останах с впечатлението,че е голям хит и общо взето трябва да се прочете,ама първо трябва да се преведе.И така чаках си аз доста време и ето я най-накрая на български (Happy).Но какво съм гледала и аз не знам,щом бях сигурна,че става въпрос за някакъв Елинор парк в буквалния смисъл.То се оказа много мила книжка за Елинор (момиче)и Парк(момче)и техните две тийн вселени,които сблъсквайки се пораждат първата любов.
Има забъркан  един автобус,комикси и музикални касетки.
И не е като да е успяла да ме разплаче или нещо такова (понеже изчетох доста такива мнения),но пък ме накара да си спомня много мили моменти,които можеш да преживееш само на тази определена възраст.Защото колкото и да е скапан живота ти,има една искра на младостта (леле,това прозвуча все едно съм лелка,но все пак),която не може да бъде изгасена.При децата и включително до определен момент при тинейджърите го има този момент,че независимо какво се случва и колко лошо е всичко,те са what ever,живота е пред  нас и нищо никога не е чак толкова непоправимо.
И така живота на двамата главни герои изобщо не е розов,дори мога да кажа,че този на Елонор е многооооо гаден,но те намират начин да се открият,да запалят тази искра,този пламък и да го изживеят.
Има много странни хора по тази земя,но случва ли ни се често да се попитаме "Защо?"Какво ги прави различни,каква  е тяхната история,това техен избор ли е или стечение на обстоятелствата?Или хората не обичаме различните,страним от тях и дори успяваме да ги уязвим с обиди или лошо държание.Училището е като джунглата-оцеляват само най-силните.Другите са смачкани някъде на дъното на социалната стълбица и оцеляват како сметнат за добре (ако могат).
Тези хора по принцип са психически доста нестабилни,недоволни от живота и доста тъжни.Но ето я Елинор,която връхлита с цялото това огромно червено нещо на главата си наречено коса,все едно се е запалил пожар и ще изгори всеки койо я докосне,навлякла супер странните и откачени дрехи,винаги мълчалива но и горда,силна и непреклонна.Тя не търси своя герой,защото живота я е научил,че такъв няма.Осланя се само на себе си и стоически се справя с всяка ситуация.Но иска или не,нейният принц на бял кон пристига,но яхнал жълт ученически автобус.И не е като да го разпознава веднага.В модерните приказки,отразяващи сегашния живот се иска време да разбереш кой кой е.
А той е доброто момче,на което дори през ум не му е минавало,че ще срещне любовта.Той не си търси приятелка...е да,интересуват го момичета,но чак пък гадже...Открил е баланса между "готините"и "другите"и си живурка там в своето трудно извоювано място в стил "да не се набивам на очи".
И колкото той и семейството му са "нормални",толкова нейният живот е обърнат с главата на долу,но това не им пречи да изтрият огромната линия служеща между тях като граница и противно на всичко да се влюбят.Тук май не съм много права,защото и Парк си имаше своите странности,но успяваше да ги прикрива поради страх от баща си или заради мнението на околните...Абе всеки си е малко или много луд сам за себе си.Важното е да срещнеш някой,на който твоите лудости му харесват и да се влюби в теб въпреки тях или точно заради тях.
Всички онези първи неща...спомняте ли си ги?Когато дори не можете да затворите вратата на стаята си,когато сте заедно заради вашите родители?Е,наистина се почувствах малко старичка и това е общо взето единственото не толкова приятно от цялото четене.Аз лично го приех с умиление и много се изкефих на книжката!А и не знам дали някога ще се изтърка тази тема за любовта,която се разчепква от както свят светува и от както съществуват книгите се пише за нея и все още не е клише :)
Ето и няколко любими цитати,които си извадих на хартия :














Историята на двамата започва както в повечето американски сюжети на романтични комедии – в училищния автобус. Елинор е новата ученичка, която става абсолютен аутсайдер заради външния си вид, стила си на обличане и малко странно поведение. Парк пък е от този тип момчета, които не осъзнават колко са интересни за другите, които нямат достъп през защитните му бариери. Едно рижаво момиче и едно момче с азиатски произход са на път да ви преведат през бурните емоции на зараждащата се любов, която може да сложи в малкия си джоб доста от романите, чиито главни герои са доста по-възрастни от тях.


Романът „Елинор и Парк” успява да пропука клишетата на тинейджърската литература. Той не включва изпитанията на най-готиния пич в училището със смотлата, която се превръща във фея. В историята няма свръхестествен елемент, което я правиосезаемо истинска и още по-въздействаща. Романът е горещо препоръчан дори и отДжон Грийн. „Този роман ми припомни не само какво е да си млад и влюбен в момиче, но и какво е да си млад и влюбен в книга”, споделя писателят.

Няма коментари :

Публикуване на коментар