Общо показвания

сряда, 1 юли 2015 г.

Нийл Геймън-"Океанът в края на пътя" / Neil Gaiman -"The Ocean at the End of the Lane"

Goodreads

Издателство : Бард
Страници : 208
Историята започва,  когато безименен мъж на средна възраст отива до родното си градче, някъде из забутаните части на Великобритания. Внезапно, дори без самият той да знае как, се озовава в малкото патешко вирче на края на селския път. И тогава спомените от времето, когато е бил на седем, започват да се връщат толкова ясно, че все едно са станали вчера. Спомня си как всичко започва със странни и необясними случки – сънищата се сбъдват, а пари започват да валят от никъде . А после идва самоубийството на копача на опали, който намират на края на селския път. Там нашият невръстен герой за пръв път се среща с единадесетгодишната Лети Хемпсток, един от тримата членове, наред с баба си и майка си, на нещо като всемогъщо, безсмъртно семейство от полу-богове-чародеи – и автора не знае точно какво. И тогава Лети решава да заведе новия си приятел на място, което едновременно е и не е нашият свят. При едно условие – че в никакъв случай няма да пуска ръката й. Но когато двамата срещат древното огромно и злонамерено платнено създание, отговорно за странните случки в градчето, нашият герой се стряска и пуска ръката на Лети. А това променя всичко.
Podmosta

Има няма преди година беше първата ми среща с Нийл Геймън.Помня,че исках нещо мрачно и  страшно,затова си избрах "Книга за гробището".Та май точно думата гробище ме подведе,въпреки,че изобщо не съжалявам.Тогава получих прекрасна история с красиви илюстрации.
Тази мила книга (която нямаше нищо общо с мрачно и страшно) повлия на избора ми сега.Очаквах си аз пак нещо толкова мило и готино,а този път получих със закъснение дозата ужас.Замислих се,дали пък и аз не помня нещо,което се е случило в моето детство?!?Нещо магическо и тайнствено,после забравено и погребано сред спомените на вече възрастен човек,натоварен да мисли за 1000 неща (подпомогнато с щипка магия).
Малка книжка,страхотна корица и спомен за нея,който ще ме кара да настръхвам дълго след прочитането й.Остави в мен усещането за нереалност...момента,в който се сблъсква деня с нощта и последната светлина,която отказва да си отиде и омекотява всичко.Това беше чувството през цялото време,докато четях "Океанът в края на пътя".Много има за четене между редовете и предполагам всеки ще види собствена история между тях.

"Океанът в края на пътя" е книга за детството, за магията, за магията на детството и за паралелните светове на възрастните и малчуганите.
Science Fiction

 ”Океанът в края на пътя” може да се чете и само като доста зловеща приказка, но по-добре е човек да се предаде на очарованието. Нийл Геймън изгражда майсторски и с много недомлъвки мрачна и острозъбата реалност, която пленява, а действието тече плавно от тръпка към тръпка, особено когато бащата се изправя срещу сина си в плен на пагубна страст. Този наистина потресаващ момент по-късно е умело изрязан от действителността, едно добро решение на Геймън, но само се питам как ли по-младите биха разбрали тези моменти – все пак по страниците има и самоубийство, и чудовище, което наистина страстно иска да ощастливи хората, погубвайки ги, има и винаги пълна луна, и цял океан в едно малко вирче – а този океан може да се сбере дори в кофа, ако трябва да спасиш нечий живот от нищотата. Мисля, че всеки би откривал различни неща, които да го привличат, или – обратното – да го отблъскват, въпрос по-скоро на читателския багаж, който всеки носи със себе си и отгласите от други книги, които се събуждат.
Книголандия


Няма коментари :

Публикуване на коментар