Общо показвания

събота, 25 юли 2015 г.

Лорън Оливър-"Моят Свети Валентин" / Lauren Oliver -"Before I Fall"

Какво ще направиш, ако знаеш, че ти остава само един-единствен ден да живееш?

Кого ще целунеш?

И колко далеч можеш да стигнеш, за да спасиш собствения си живот? 


Издателство :Ентусиаст
Страници:384

Понякога ми се иска да имам списък с имената на книгите,които 100% ще ми харесат !Трудно понасям мисълта,че постоянно се разминавам със супер страхотните заглавия поради ред причини.Нещо такова щеше да се случи и с "Моят Свети Валентин" поради пълно несходство с корицата.Ужасна е!Извинявам се на хората,които са отговорни за нея и сигурно си я харесват много,но аз настръхвам само като я погледна.А и момичето ми е толкова антипатично.Знам колко повърхностно звучи да си избираш книгите по корицата,но истината е,че и това се случва.А и ако не бяха важни,изобщо нямаше да ги има и да се влагат толкова средства и усилия в тях..Като оставим настрана малкото инфо поместено на задната част,което е крайно недостатъчно  и понякога подвеждащо,в помощ може да ви бъде името на автора,ако сте го чували и можете да го свържете с други хубави негови заглавия.В случая Лорън Оливър я свързвам с "Делириум",която започнах и изобщо не ми хареса и така си я оставих недовършена,което означава,че и това може да бъде подвеждащо.Ако имате регистрация в Goodreads,харесали сте различни страници във Facebook,блогове или се доверявате на препоръка от приятел-тези фактори също могат да помогнат.Може би има още варианти,които да предопределят избора ви за книга,но нека не се залъгваме,че всеки един от тях е относителен.Та затова пак се връщам към така мечтания ми списък.Е така де,то е от ясно по-ясно,че ще бъде магически и по чудо ще си знае кое би ви харесало и кое не.Колко ли книги кръжат в нашата орбита,а ние оставаме слепи и глухи за тях?Колко пъти сме се спирали на някоя определена и сме се  рзубеждавали ,че тя сигурно няма да ни хареса,а всъщност е щяла да промени живота ни.Мислим си,че много добре подбираме четивото си,но всъщност първите няколко страници винаги са кризисни.
(Относно снимките:Научих се първо да пиша ревюто в хартиен вариант и след това да го прехвърлям тук в блога.Страхотно изживяване!)
"Моят Свети Валентин"както често се случва със страхотните разтърсващи истории дойде при мен в един скучен делничен ден.Тихо и без много шум навлезе в ежедневието ми и дори не претендираше за цялото ми внимание.
Но от първата страница (честна дума)ме покори.При мен е почти като химична реакция и или си пасваме веднага или "Довиждане".Много рядко правя изключение,а още по рядко то не ме разочарова.Та още от първата страница усетих така познатото гъделичкане под лъжичката,последвано от ентусиазъм,еуфория и нетърпение.Знам,че звучи малко като влюбването и не е далеч от истината.Ах,а само като си помисля как щяхме да се разминем!Това е точно моята кръвна група книга.Още повече,че на сбогуване осъзнах,че ме оставя малко по-добра,пораснала и помъдряла.

Главната героиня Саманта-Сам-е седемнайсет годишна тинейджърка,чийто главни проблеми са колко рози ще получи на Св.Валентин(те са определящи колко е популярна),ще успее ли да изгуби девствеността си довечера на купона с дългогодишния си приятел,ще запази ли мястото си в групата на елитните момичета (за което е готова на доста саможертви,понеже не винаги е била на това стъпало в социалната тийн стълбица)...и в този дух.Живота си тече,ден след ден тя избира да бъде повърхностна,кучка,лошото момиче и следвайки като кученце тарторката в компанията,да не използва сама ума си.
Но някъде там,дълбоко заровено и скрито от чужди очи се спотайва другата Сам,такава каквато е била преди.Момиче,което обича конете,което може да бъде герой вместо част от стадото,което  знае разликата между добро и зло и не се страхува да я приложи и никога не би нападнало някой по-слаб от нея.Тя може и сега да бъде това момиче,но в друг паралелен свят.
Ред от глупави ежедневни последици отвеждат Сам до нейната смърт и правят този Св.Валентин последен за нея.Но това не е съвсем краят,а старта на много нови начала.Тя ще има шанса да се връща многократно и да изживява 14 февруари докато не открие силата на пеперудените криле!


"Начертаеш ли кръг,винаги ще има вътре и вън"


"Ето  какво научих тази сутрин:ако прескочиш границата и не се случи нищо,значи границата губи значението си.Като в старата притча за дървото,което паднало в една гора,но нямало значение дали плаче,или не,защото няма кой да го чуе.И човек започва да очертава границите все по-далеч и по-далеч,като всеки път я  прекрачва.Ето как хората стигат до края на света."

Тази книга на първо място те кара да мислиш.Да-тъжна,силна и емоционална е,но измежду целия тон чувства,които те заливат,не спираш да претегляш и да сравняваш себе си със Сам.И със сигурност си задаваш въпроса "Ами ако това е и моят последен ден...?"
Дааа...ако знаеше че е,със сигурност щеше да си малко по-добър.Но всички ние си мислим,че имаме всичкото време на света!
Което ме подсеща за край освен да ви кажа "OMG,тази книга беше уникално добра!",да споделя и един надъхващ пост в този дух от много любим мой блог:
Солунска 16

И не правете моята грешка да подминавате книгата заради корицата!Ама че глупости правя понкога...

Няма коментари :

Публикуване на коментар