Total Pageviews

Дженифър Нивън-„Всички наши места“ / Jennifer Niven -"All the Bright Places"





"Може окото ти да отиде при слънцето,а душата да литне с вятъра или да се слее с водата,ако туй е нейният стремеж...Ти си всички цветове в едно в целия им блясък."
Издателство : Enthusiast Teen's Books
Страници : 368

Здравейте отново,booklovers :)

Днес ще ви запозная с една книга,която знаех,че ще ми хареса.Никакви предрасъдъци,никакви очаквания,просто усещането,че ще  е страхотна!
Преди минути затворих и последната страница на "Всички наши места" и се чувствам освободена.През доста етапа преминах,докато четях и много и различни емоции ме обземаха и затова съм доволна,че това е последното чувство,което остана в мен.
Първо беше корицата-нежна,запазена в оригинал и приканваща.(Поздравления на екипа на Enthusiast Teen's Books-страхотна работа).
След това бяха Финч и Вайълет-главните герои.По долу ще дам линк към няколко ревюта,които много добре описват сюжета,но аз искам да кажа лично за себе си защо почувствах книгата на Дженифър Нивън като влакче...къде на ужасите,къде увеселително.
Когато започнах да чета бях "Сериозно ли?Защо всяка втора YA книга е за смърт,депресия,рак,желание за самоубийство и жестока драма?"Малко ми се видя преповторено и се почувствах разочарована.Вече бях чела не една или две подобни книги и не исках и тази да е една от многото.Исках да е специална.След това продължих да чета,защото видите ли аз наистина нямах избор,историята беше въпреки всичко много добра и увличаща те,и започнах доста да харесвам тези депресирани и склонни към самоубийство герои.Стана ми много мъчно и за единия и за другия,но въпреки всичко подтисках сълзите,но се реех наоколо умислена и тъжна.Но на 342 страница всичко,което беше заседнало в гърлото ми просто избухна.Неочаквано,ненадейно и чак стряскащо.Няма да лъжа,че краят беше непредвидим за мен.Понякога съм доста наивна в четенето и така и не успявам да предусетя какво се задава.
След като преминах през леко раздразнение (за което по-късно съжалих),обсебеност,пристрастяване към историята,тъга,болка и съчувствие,накрая дойде освобождението.Защото мисля,че това е и целта на целия роман.
Но най-силно впечатление ми направи бележката на автора на самия край,която ми се иска да бях прочела в началото.Мисля,че доста щеше да повлияе на мирогледа ми върху тези 357 страници.
Споделям я тук с вас,защото мисля,че е много важна и то е какво точно е накарало авторката да създаде историята.Това,което казва тя е истинско и затова съжалявам,че го видях чак накрая.


Бележки на автора

На всеки четирийсет секунди някой в света се самоубива.На всеки четирийсет секунди някой остава сам и се мъчи да преодолее загубата.

Много преди да се родя,моят прадядо се е застрелял.
Най-голямото му дете,моят дядо,тогава бил само на тринайсет години.Никой не разбрал дали е нарочно,или случайно.Дядо ми,сестрите му и тяхната майка живеели в малък южен град и предпочитали да не говорят за това.Но тази смърт оставила следи върху цели поколения в нашето семейство.
Преди няколко години едно момче,което познавах и обичах,се самоуби.Аз бях тази,която го откри.Тогава не исках да говоря за случилото се дори и с най близките си хора.Семейството ми и до днес не знае какво точно се случи тогава.Дълго време изпитвах болка само при мисълта за него,не можех да си представя,че ще говоря с някого за тези неща.
Във "Всички наши места"Финч се тревожи прекалено много за етикетите.За жалост наистина над самоубийствата и психичните заболявания тегне някаква стигма.Когато моят прадядо умрял,хората започнали да шушукат,да говорят за това.И въпреки че прабаба ми и трите й деца не отворили дума за случилото се през онзи ден,те усещали мълчаливата присъда и били изолирани от обществото.Години преди да изгубя своя приятел,изгубих баща си,който беше болен от рак.И двамата боледуваха и починаха в рамките на четиринайсет месеца,но реакцията на хората след тяхната смърт беше коренно различна.Рядко се носят цветя на гроба на самоубиец.
Едва когато книгата излезе на пазара.научих какво пише на моя собствен етикет.Аз бях "оцелелият след самоубийство".За радост има огромен брой източници,които ми помогнаха да видя смисъла в тази връхлетяла ме трагедия и да я преодолея,както има източници за всеки от нас,тинейджър или възрастен,борещ се с емоционалното бреме,с депресия,с вътрешна тревога,психическа нестабилност или се измъчва от мисли за самоубийство.
Много често емоционалното и психическо разтройство остава без диагноза,защото страдащият от тези болести изпитва срам да говори за това,защото не иска да нарани близките си или не може да разпознае симптомите.По данни на Американската асоциация по ментални болести около два милиона и половина американци страдат от биполярно разтройство,но реалният брой е два,дори три пъти по-голям.Около осемдесет процента от заболелите живеят без поставена диагноза или тя е сгрешена.
Ако смятате,че има някакъв проблем,не мълчете.
Вие не сте сами.
Вината не е ваша.
Има кой да ви помогне.

Разтърсващо,а?

Хареса ми,че всеки може да види нещо различно в тази книга.
Ти може да си момичето или момчето,което страда от депресия и не можеш да избиеш от ума си мисълта за самоубийство.
Ти може да си човека,който е изгубил близък наскоро и тепърва се учиш да живееш без него.
Ти може да си нахаканата гаднярка от съседния чин,като зад голямата усмивка безшумно крещиш зов за помощ.
Ти може да си готиното и стабилно момче,но да си толкова сляп,че да не може да усетиш,че приятелката ти се разпада пред очите ти.
Ти може да си най-добрият приятел и да си ок,че не знаеш къде се губя и изчезвам за дни и седмици.Не знаеш,но си безразличен,защото това не се случва за първи път,а е системно,което го прави "безопасно".
Ти може да си майката,която угнетена от собствените си грижи не успяваш да се грижиш за трите си деца.Не знаеш къде са,добре ли са и се залъгваш,че заученият въпрос "Как беше днес на училище" е достатъчен и ти си изпълнила своят дълг на родител.Е,не си !
Ти може да си учителя,който дава всичко от себе си,но то невинаги е достатъчно.
Може и да си родителят,който трепери над детето си,но това пак да не е достатъчно.Макар,че в повечето случаи е незаменимо и задължително.Няма значение какво казвам-ти трябва да си загрижен за мен и твоята любов е важна !
Ти може да си скитника,зубъра,изследователя...можеш да бъдеш всичко,което пожелаеш.
Ето затова харесвам тази книга.Защото тя ни учи,че всеки ден може да бъдем различни,стига да сме здрави,можем да преминем всичко!Но понякога наистина е важно да има някой "там"за нас да ни научи или просто да ни вдигне на крака и да ни покаже,че този проклет живот трябва да се живее...
Ето и един цитат,който ме накара да се почувствам доста странно,понеже предния ден бях прочела "Брулени хълмове"...


"Сядам и прочитам две глави от "Брулени хълмове".Вчера се отказах от Ан Бронтеи реших,че истината е в Емили,непокорната Емили,която се зъби на света чрез романите си.
"Ако всичко друго загине,а той остане,аз пак бих съществувала.Ако пък всичко остане,а той загине,Вселената би станала страшно непознато място."
-Страшно непознато място-казвам на себе си.-Схванала си го точно."


Ето и обещанието линове.А за край ще кажа,че през 2015 година излязоха няколко много запомнящи се заглавия и това е едно от тях.За мен винаги е било важно да има перспектива,че ако отворя книгата след пет години,тя ще ми се види различна,нова и ще открие други пътища към мен."Всички наши места"е точно такава!Открехна малка вратичка към свят,който е чужд и непознат за мен и ме накара да видя много ситуации от друга гледна точка,с други очи и се замислих...А книгите трябва да правят точно това!Да ни карат да се замисляме над нещата.




Вайълет Мърки е загубила сестра си Елинор и се чуди как да преодолее болката. Започва да носи очилата на Елинор след смъртта й в опит да бъде още миг с нея. Непрекъснато подстригва бретона си, който е крив и неравен, сякаш за да понесе наказание, че не е могла да спаси сестра си от катастрофата, в която са били заедно, но само Вайълет е преживяла. Чувството за вина носи огромна тежест в нейната душа. Вайълет е апатична, тъжна, нещастна. Брои дните до своето дипломиране, когато ще отиде в колеж и ще напусне градчето, изпълнено със задушаваща мъка. Зачерква всеки един ден в календара с червен маркер, защото й се иска вече да е отминал. Не вижда смисъл отново да прави любимите си неща, да пише, да бъде себе си.
Теодор Финч е синеок, симпатичен младеж, когото наричат Шантавелкото. За едно лято е пораснал с 20 сантиметра, обича да свири на китара и има две сестри. Родителите му са разведени. Баща му ги зарязва заради друга жена. Финч брои дните, в които е буден, и същевременно мисли как да заспи завинаги: „Според мен аз умирам само когато съм буден“… Самоубийството му изглежда най-удачният изход от един свят, в който баща му неведнъж му е посягъл, майка му е затворена в себе си, опитвайки се да преживее раздялата с татко му, а съучениците му често му се подиграват. Идеята за смъртта го е завладяла напълно и той непрекъснато обмисля различни начини, по които да умре, макар че всеки ден намира причина да остане жив – въпреки всичко, което тлее в душата му.
Финч и Вайълет учат в едно и също училище. Срещат се за първи път на училищната камбанария. Той иска да скочи, тя – също. Но не го правят. Кой кого спасява е малко спорно. След тази съдбоносна среща двамата стават приятели. А един училищен проект ги сближава още повече. Те трябва да обиколят забележителностите в родния си щат, а после да разкажат в клас какво ги е впечатлило. Това пътешествие, което ги отвежда до невероятни места, сплотява двамата младежи повече, отколкото самите те са очаквали. Неусетно в дните им се прокрадва причина не само да завършат проекта, но и да живеят, да бъдат себе си. Финч и Вайълет се влюбват и тази любов е толкова нежна, красива и чиста – като езеро, което няма дъно…
Любовта между двамата не е обичайна и клиширана, а смразяваща и разтърсваща, защото тя е породена от общата им нужда да намерят/изгубят себе си. Докато тоѝ мечтае за перфектния ден, а в същото време събира информация за всеки възможен начин за самоубийство, тя по свой начин търси път към стария си начин на живот, без тъга и вина за случилото се. Обикновено бих извъртяла очи на мотива за взаимната промяна, но във "Всички наши места" героите не само преоткриват себе си, но се и повеждат по път, който на пръв път е правилен, светъл щастлив. А в края всеки достига до това, което всъщност е желал от самото начало.
Дебютният роман на Дженифър Нивън „Всички наши места“ носи световна слава на писателката. Три месеца след публикуването му в САЩ от него са продадени над 100 000 копия. В Дания само за три дни книгата се нарежда на второ място в списъка на бестселърите и е №1 в класацията по продажби на най-големите вериги книжарници. В Англия „Всички наши места“ и до този момент е най-продаваната книга за 2015 г. По романа на Нивън предстои екранизация с продуценти Паула Мазур и Мичъл Каплан, с участието на актрисата Ел Фанинг.


Въпреки че книгата излиза в поредицата Enthusiast Teen’s Books и е предназначена за подрастващите, тя би била полезно четиво и за всеки родител на тийнейджър. Освен вълнуваща съвременна история, написана по изключително увлекателен начин, в романа са засегнати много социални въпроси от всекидневието на младите – склонност към суицидни мисли, депресивни състояния и други психични разстройства, отхвърляне на различните от обществото и други. Темите звучат актуално особено днес, когато смъртността сред подрастващите вследствие на самоубийства се увеличава драстично.

(След няколко дни...)

След написването на реюто,то отлежаваше в чернова за последна проверка преди да го публикувам.Сега вече готова мога да кажа,че все още не спирам да мисля за Финч.Май колкото повече историята отлежава в мен,толкова по-силна ми се вижда.Дори преди няколко нощи сънувах много красива и дълбока река и расъждавах в съня си,че би се харесала на Финч...ето до колко героите заживяха с мен.
Не пропускайте All the Bright Places-заслужава си !!!Приятно четене от мен :)

No comments