Total Pageviews

Харпър Ли -"Да убиеш присмехулник" / Harper Lee-"To Kill a Mockingbird"

- Защитаваш ли черни, Атикус? - попита го аз същата вечер.
- Разбира се. Не казвай "черни", Скаут. Грозно е.
- Всички в училище казват така.
- Отсега нататък ще казват така всички без един...


Издателство :Бард

Страници:384

Винаги ми е било трудно да степенувам книгите и да определям коя е по-хубава от друга.Затова съм изненадана от постигнатото единодушие със себе си в това да знам със сигурност кои са моите любими заглавия на всички времена.

На първо и неоспоримо място е и ще си остане Емили Бронте-"Брулени хълмове",след това е Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ от Луси М. Монтгомъри,"Чудо"-Ар Джей Паласио и Харпър Ли -"Да убиеш присмехулник".
Разбира се има милиони и милиарди други стойностни заглавия,които могат да завъртят така главата ви,че свят да ви се завие,но винаги има няколко сред тях,които стават лични и специални за всеки един от нас.Такива,които се настаняват в сърцето и преобръщат душата...
Имам слабост към сериозни теми,разказани през погледа на малки деца,необременени от всички ограничения,които си поставят възрастните.Децата казват това,което виждат и чувстват и за тях няма оправдания и извинения.Всичко е много по-наситено и истинско.
Обичам всичко в тази книга!Общо взето за тази класика е много трудно да се каже нещо,което вече не е казано или написано,но никога не е излишно да се преповтори и припомни качественото и хубавото.


You never really understand a person until you consider things from his point of view… Until you climb inside of his skin and walk around in it.

В "Да убиеш присмехулник" се запознах  с девет годишната Скаут,брат й Джем и приятелят им Дил и тяхното безгрижно лято,в което светът на възрастните е все още толкова далеч...но не за дълго.Ах,колко много истина има между страниците.Колко несправедлив може да бъде понякога живота.Колко сбъркано е понякога всичко и колко безсилен можеш да бъдеш в опита си да направиш нещата правилно,борейки се като Дон Кихот с вятърните мелници.Обичам героите в тази книга заради сърцата им,куража,който показват и примера,който е по-важен от всички думи и нравоучения,които един баща би могъл да предаде на своите деца.

И въпреки,че страниците са пропити с расизъм,с насилие и смърт,историята е мила и увлекателна.Не се преиграва,не се драматизира излишно.Всичко е такова каквото е и това е ...!
А краят...о,заради този край ще помня книгата вечно!
Препоръчвам я горещо и само се чудя кога ще се реша отново да я препрочета.


Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история!

„Да убиеш присмехулник" остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота.
Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана... Един роман със силно съвременно звучене.”
Тайм 



„Да убиеш присмехулник“ е роман на американската писателка Харпър Ли, издаден в 1960 година.
Сюжетът се развива в американския юг и третира сериозни теми като смъртта, изнасилването и расовата дискриминация, погледнати през очите на няколко деца.
Книгата е една от класиките в американската литература и едно от най-добрите произведения на XX век. Печели награда Пулицър в 1961 година, а в следващата година по книгата е направен едноименен филм.Обявен е за най-добрия роман на XX век от американското списание Library Journal и за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.Историята и персонажите са донякъде базирани на живота на авторката, семейството и съседите ѝ, както и на събитията в нейния роден град в Алабама, когато тя е дете. 

No comments