Общо показвания

петък, 31 юли 2015 г.

Емили Бронте -"Брулени хълмове" / Emily Brontë- "Wuthering Heights"

Колкото и странно да звучи,"Брулени хълмове"е една от първите книги за "големи",която съм чела през живота си.Бях толкова малка,че почти нищо не разбрах от цялата история,но помня,че детския ми впечатлителен ум рисуваше чрез въображението ми (доста пъстро за годините ми)мрачната и далечна тогава Англия,запечатвайки в съзнанието ми определени случки и усещания.Не за първи път споменавам,че това,което ме направи страстен читател е библиотеката на баща ми.Тогава не знаех правилно ли е,препоръчително ли е или полезно да се четат книги.Просто се заравях буквално между томовете на "Конникът без глава","Тримата мускетари"и "Винету",вдишвайки този аромат на прах,мастило и магия и си играех с тях.Нареждах ги на кулички,правих си пътечки с тях,къщички и постоянно измислях всевъзможни забавления,които да запълват зимните вечери,когато не мога да бъда вън и да играя на улицата на гоненица или дама.След време любопитството ми надделя и книжките за Синбад мореплавателя и всички други с картинки и по-подходящи за възраста ми останаха на заден план и по интересни започнаха да ми се виждат тези огрооомни тогава в моите очи книги за пораснали.
Та помня,че  беше зима,вън вятъра бучеше и аз бях абсолютно омагьосана и като хипнотизирана от току що откритата сила на книгите поглъщах страница след страница,пренесена в 1801г.От тогава са минали 15-16 години и това продължава да бъде единствената книга,която препрочитам отново и отново.Има няма поне 6-7 пъти съм преживявала историята на Кати и Хийтклиф и абсолютно винаги ми се вижда различна и нова.Винаги се връщам към "Брулени хълмове" малко по-пораснала и променена и тя винаги намира начин да бръкне в душата ми така както никоя друга.Имаме си специална връзка с нея.
Нашата книга е издадена една година преди да се родя -1987 г. от Отечествен фронт,струваща тогава 2.16лв.Ехх ако и сега книгите струваха толкова!Закупена от баща ми преди толкова много време ,сега официално мога да кажа,че е моя :)
Когато дойдох да живея в Англия,нямах възможност да взема книгите си с мен и затова когато снощи мой приятел си дойде от България,натоварен с книги от Хеликон,прелетели хиляди километри над океана и накрая извади това толкова любимо томче от куфара с думите "От баща ти",ми идеше да ревна с глас,да танцувам,да пея и общо взето не можах да реша кое по-напред да направя.
И ето,че за първи път ще чета Емили Бронте през лятото.Но не се заблуждавайте,че тук е 40 градуса в края на юли.Нее...докато пиша това ревю гледам как дъжда се стича по прозорците и знам,че вън е едва 19 градуса.Затова тукашната мрачна обстановка успява да ме предразположи.
(Прекъване за два дни,в които прочитам книгата)
Ето,че "Брулени хълмове" е прочетена и ми е едно вглъбено в себе си.
Ах,Хийтклиф!Как чак сега виждам и осъзнавам,че всъщност ти не винаги си бил лош,озлобен и див.Сега проглеждам и виждам,че това,което си е вследствие на толкова много неща,оформили те в детството.Защото когато някое зъбно колелце в теб се счупи,няма как нещата да са същите.Ти няма как да си същия...И не винаги можеш да поправиш повредата и единственото,което остава е да продължиш на пред,дори и непълен.
Историята ме погълна,просмука се в мен и ме завладя.Доверих й се и тя не ме разочарова.
Дори в екранизацията участва един от любимите ми актьори- Ралф Файнс.(Не,че съм гледала филма де.Това е ако имате затруднения за визуализацията на героя.)
Сега забелязах,че в крайна сметка най-интересен ми е Хийтклиф и общо взето съм си извадила несъзнателно някакви моменти,свързани само с него.Милата Кати,не че не привлича вниманието ми,но при този прочит блесна само с този силен цитат,който се вдълба в сърцето ми:
"Великият смисъл на живота ми е той.Ако всичко друго загине,а той остане,аз пак бих продължавала да съществувам.Ако пък всичко друго остане,а той загине,вселената би останала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.Любовта ми към Линтън е като листака на гората.Времето ще я промени-много добре съзнавам това,-тъй като зимата променя дърветата.Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността-извор на малка видима радост,но необходима.Нели,аз съм Хийтклиф!


Няма да се впускам в обяснения за сюжета,понеже тази класика е известна на всеки.А дори да не е,лесно може да я откриете в Google.Аз исках само да възхваля достойнствата й,и да кажа,че това е най-най-любимата ми книга на всички времена.Не защото няма по-добри от нея,а защото за мен е много лична,специална и никога няма да ми омръзне да търся себе си в нея.Ще я прочета дай боже отново след 5,10 и оше 50 години ако мога и знам,че отново няма да ме подведе.
Това не са типичните цитати,но са моменти,които са ми допаднали и хвърлили малко или много светлина върху този дълбок и тъмен характер Хийтклиф.

Ето един от моментите,които съм запомнила от първия прочит преди години:

"Тоя път си спомних ,че лежа в дъбовия шкаф и ясно чух фученето на вятъра и воя на фъртуната.Чух и еловото клонче да повтаря дразнещия си шум и го отдадох на истинската му причина.Но тоя шум толкова ми досаждаше,че реших да го спра,стига да мога;и ми се стори,че ставам и опитвам да откача куката на прозореца.Куката беше пъхната в самия пръстен -една подробност,която бях забелязал още преди да заспя,но която бях забравил после."Трябва все пак да спра тоя шум!"-промълвих на себе си,забивайки юмрук в стъклото,после протегнах ръка да хвана досадното клонче,но вместо да напипат него,пръстите ми се свиха около пръстите на някаква малка студена като лед ръка!Обзе ме странен ужас ,като при кошмар.Опитах се да отдръпна ръката си,но другата се бе вкопчила в мен и един страшно  меланхоличен глас простена:-Пуснете ме,пуснете ме да вляза!"

"Тъй стана въвеждането на Хийтклиф в семейството .Като се върнах след няколко дена(щото не считах,че са ме изгонили завинаги),научих,че са му дали името Хийтклиф.Тъй се наричал един техен син,умрял още като дете,и от тогава насам това е неговото лично и фамилно име (...)Той бе едно намусено,търпеливо дете,вероятно свикнало да се държат зле с него.Понасяше ударите на Хиндли,без да мигне или да пророни сълза,а ощипеха ли го,само ахваше и поглеждаше с широко отворени очи,сякаш се беше ударил случайно и никой не бе виновен за това."

"И тъй,Хийтклиф внесе раздор в семейството още от самото начало;и при смъртта на госпожа Ърншоу -около две години по-късно-младия господар вече бе свикнал да счита баща си за по-скоро подтисник,отколкото за приятел,и да гледа на Хийтклиф като на натрапник,отнел му любовта и предпочитанията на собствения му баща.Хиндли се тормозеше заради тая неправда и постепенно се озлоби."

"По-това време,струва ми се,той бе вече на шестнадесет години и макар да не бе нито грозен,нито умствено недоразвит,с държанието си и с външността си вече смогваше да буди отвращение,от което сега няма ни помен.На първо място по това време той бе успял да забрави почти всичко,което бе научил по-рано.Непрекъснатата непосилна работа от ранно утро до късна вечер бе убила у него и оная жажда за наука,която проявяваше преди,а също и любовта му за превъзходство пред другите,втълпено в  него още в детските му години чрез благосклонното отношение на стария господин Ърншоу,се бе изпарило.Той се бори дълго време да бъде на една нога с Катрин в учението,но накрая се отказа,макар мълчаливо и дълбоко да страдаше от това.Отказа се изцяло и напълно и нищо не можеше да го убеди да стори нещо,за да отиде по-напред,когато разбра,че трябва,волю-неволю,да изостане от предишното си равнище.Тогава и външният му вид се влоши ведно с умственото му изоставане.Той свикна да ходи отпуснато и доби отблъскваща външност.Вродената му сдържаност се изроди в някаква свръх глупава и мрачна необщителност.Изглежда,изпитваше жестоко задоволство да буди отвращение на малцината си познати,вместо да печели одобрението им."


"Не си въобразявай,че под неговата строга външност се крият дълбини от доброжелателство и нежност.Той не е някакъв нешлифован диамант,някакъв прекрасен селяк,затворен като бисер в стрида.Той е жесток и безмилостен,също като вълк."

"Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания."


"Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето е лошо."


И за завършек искам само да отделя един миг,в който да поразсъждавам върху самата Емили Бронте.От къде е дошла тази история и с кого ли се оприличава самата тя ...може би с Нели Дийн или със самата Кати ?Все трябва някъде да е сложила малко повече от своята същност от колкото при другите герои.
Ето какво казва и Уикипедия:
Първоначално критиката не е във възторг от романа. Произведението е определяно като „брутално” и „мрачно”. Необходимо е да мине повече време, за да бъдат оценени напълно художествените достойнства на творбата. Единственият роман на Емили Бронте е творба, която рязко се различава от всичко останало в английската литература. Самата Шарлот Бронте не е могла да разбере напълно творението на своята любима сестра. В увода към второто издание на „Брулени хълмове” тя отбелязва, че „има известна острота в нейните силни и особени характери”, признава „мрачната и странна мощ” на книгата.
Според Вирджиния Улф Емили Бронте не дава в своя роман отговор за неговия смисъл: „Тя е виждала един свят, разделен от гигантски безпорядък, и е почувствала в себе си силата да го опише в книга. Тази гигантска амбиция се усеща в целия роман – борба полуосъществена, но придружена от настойчивото желание да каже нещо чрез характерите, нещо, което не е просто „обичам” или „мразя”, а „ние, цялата човешка раса” и „вие, вечните сили ...” – изречението остава недовършено.”

Тук може да открием малко светлина върху живота на Емили,която ми е страшно интересна!Много бих искала да я познавам и да мога да си поговоря с нея,та дори и за час. ЦЪК
Шарлот Бронте е родена в семейството на бедния селски пастор Патрик Бронте. На 15 септември 1821 г. майката Мария Бронте умира, като оставя петте си деца на грижите на сестра си Елизабет Бренуел. През август 1824 г. бащата изпраща четирите най-големи дъщери в благотворителното училище Ковън Бридж. Условията в училището, където се подготвяли гувернантки, били ужасни – в него умират от туберкулоза двете най-големи сестри Мария (родена 1814 г.) и Елизабет (1815 г.). Бащата прибира обратно в дома си болните Шарлот и Емили. Впоследствие Шарлот учи в платен пансион, а Емили и Ан получават домашно образование. Всички деца на Патрик Бронте се опитват да пишат, като синът Бренуел и Шарлот се увличат и по рисуването. След завършването на пансиона Шарлот започва да преподава в него, а сестрите и стават гувернантки в заможни семейства. През 1846 г. сестрите Бронте публикуват сборник със стихове под псевдонима братя Бел (Шарлот – Карър, Емили – Елис, Ан – Ектън). През 1847 г. под същите имена сестрите изпращат в Лондон ръкописи на романи. Романът на Емили Бронте “Брулени хълмове” и на Ан Бронте – “Агнес Грей” са приети, а романът на Шарлот Бронте “Учителят” е отхвърлен от издателството. Шарлот започва да работи над новия си роман “Джейн Еър”. На 24 август 1847 г. Шарлот Бронте изпраща на издателите Смит и Елдър ръкописа на “Джейн Еър” и на 16 октомври романът е отпечатан. Съчинението, написано с искреност и страст, покорява читателите и донася на автора му шумен успех. Слухът за това, че братята Бел не съществуват и че романът “Джейн Еър” е написан от учителката Шарлот Бронте, се разпространява бързо. Успехът на “Джейн Еър” кара издателите да публикуват повторно и романите на другите две сестри. “Брулени хълмове” на Емили Бронте също жъне успех, макар и не толково шумен, докато романът на Ан Бронте - "Агнес Грей" се продава по слабо и неговите достойнства са оценени много по късно.След публикациите на романите сестрите Бронте получават материална независимост и слава. На 24 септември 1848 г. обаче, от злоупотреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте, иначе талантлив художник. Докато се грижи за него Емили също се разболява от туберкулоза и умира на 26 май 1848 г. Няколко месеца по късно същата участ постига и Ан – тя умира на 22 декември 1848 г. Шарлот Бронте остава сама, заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. Тя започва да работи над нови романи. В края на 1849 излиза романът “Шърли”, а през 1853 г. - “Вийет”. През 1854 г. в Хоуърт, където Шарлот живее с баща си, се появява младият помощник свещеник Артър Бел-Никълъс. Той се влюбва в Шарлот и иска ръката и, но баща и е против и за да не го огорчи тя отказва брака. Но в последния момент, когато Артър, решил да стане мисионер, се подготвя да замине за Индия, Шарлот се съгласява да се омъжи за него. Техният семеен живот не трае дълго. През ноември Шарлот се простудява и разболява от скоротечна туберкулоза и на 31 март 1855 г. умира. През 1857 г. излиза романът "Учителят" заедно с книгата "Животът на Шарлот Бронте", написана от Елизабет Гаскел по молба на бащата на писателката. 

Няма коментари :

Публикуване на коментар