Общо показвания

четвъртък, 16 юли 2015 г.

Нещата,които разнообразяваха времето ми след дългия работен ден.

Нещата,които разнообразяваха времето ми след дългия работен ден.
На първо място за озвучение е уникално готината песен на Years&Years-Shine   
♪ ♫ It's shaking the sky

And I'm following lightning

I'll recover if you keep me alive

Don't leave me behind...♫
Обичам тази песен и следователно съм тотално пристрастена към нея.Слушам я сигурно по 100 пъти на ден.Този къдравелко има страхотен глас !



След като уточних фона,следва да ви споделя най-важното гориво-книгите.Месеца беше изпълнен със страхотни попадения,които ще степенувам според това колко ми е харесало дадено заглавие:

1.Изобщо има ли вече някой,който да не е чул за Фредрик Бакман и какво е сътворил?Неговият герой Уве обиколи света и стигайки до България,превзе стотици сърца.Започнах книгата точно в нейният бум,когато всички говориха за нея и коментираха колко е сърцераздирателна,прекрасна и невероятна.Отказах се на десетата страница.Голяма скука ми се видя и реших,че няма да се занимавам с този крив дядо.Но след месец "Човек на име Уве"отново се наби в очите ми и реших да запълня времето като продължа от там,докъдето бях стигнала.Има ли смисъл да казвам че след час вече бях обляна в сълзи,съчувствайки на това лудо,чаровно, принципно момче,затворено вече във възрастно тяло.Сиела-благодаря,благодаря,благодаря,че направихте срещата ни с Уве възможна.Та това е моят фаворит и книга,която ще препоръчвам винаги,когато има нужда.(Очаквайте ревю)
2.Черил Стрейд-"Моето приключение в дивото: 1800 километра по Тихоокеанския хребетен 
път"
На второ място май ще сложа Черил и нейната биографична история,която ми дава надежда че дори всичко да се скапе,винаги имам варианта буквално да хвана пътя за гората.За мен това е женски вариант на Беър Грилс!Само където не си превари урината...всъщност знае ли човек.Една жена на ръба,която вместо да се предаде и да се признае за победена от живота си определя нова цел и минава и през невъзможното да я постигне.А всъщност крайната цел май не e място вън а вътре в нея.Да откриеш покой и баланс.Възхищавам се на подобни хора.Тази история ме зареди позитивно и ми вдъхна сила.
3.Елинор и Парк от Рейнбоу Роуъл-
Когато за първи път видях книгата,което беше доста отдавна и нямаше и идея да бъде преведена на нашият език,реших,че това ще е история за някакъв парк буквално.Сега вече знам,че това е име на момиче и момче,техния сложен тинейджърски живот и първата любов.Харесва ми,когато героите са истински,като например в "Един + един"от Джоджо Мойс.Много по-близки ми стават и по-бих могла да ги разбера,понеже и аз съм далеч от идеална героиня в роман.И да се върна към "Елинор и Парк".Когато си самотен,тъжен и живота ти е тотално прецакан,никога не знаеш от къде ще изкочи твоето спасениe.Има забъркан  един автобус,комикси и музикални касетки.Повече няма да ви издам за сега.Книгата си заслужава !(Очаквайте ревю)









4.Нещата, на които не ни учат в училище
Изненада !За щурмуването на книжарниците с невиждани до сега опашки от подрастващи се чу чак в Англия.Гледам аз и не мога да проумея кой е Емил Конрад и защо никога не съм чувала за него?!?Започам аз да ровя (поне нямах проблем в откриването му)из Facebook,Instagram и прочие и бързо започвам да се чувствам изолирана и изостанала.Той е много популярен,харесван и всички тинейджъри са луднали по него.Ок,може би проблема при мен е,че съм на 26 ...и освен ако не карам втори пубертет,май няма за какво да се самообвинявам за изостаналата ми информация относно кой кой е).Та по добре късно от колкото никога.В началото ми се видя доста скучновато това влогърство (ама аз и тази дума чувах за първи път,дано я пиша правилно),но сега ако ме видите как се приспивам с клиповете на Емил.Моят мъж
вече е вдигнал ръце от него,леля му и превъплащението му в жена,ама той не знае как виждам усмивката му докато слуша и си мисли,че не го гледам.Само се зачуди защо така тероризирал милата възрастна женица-леля му.Опитах се да му обясня,че то на жената й е много
готино,ама иди се разправяй.Отказах се да го агитирам,но пък аз не спирам да се забавлявам всяка вечер с нови клипове и ми е много смешно (особено когато е русокоса кифла).
-Като чуя това специфично "Здравейте" и вече съм се нахилила :D :D
Ето и един от любимите ми клипове :







Много настроение,супер естествен и готин,Емил има с какво да се гордее и най-вече,че въпреки нечувания интерес към него, още си стои заземен и не е вирнал нос,което е СТРАХОТНО.Това е едно от нещата,които харесвам в него.Другото е самоиронията.Tова,че всичко е на шега,не се взема на сериозно.Влага душа в това,което прави и всичко е в името на забавлението.Та когато излезе книгата му,много хора скочиха,че то това видиш ли не било истинска книга.Прочетох я и аз за точно 40 минути и мога да кажа,че много ми хареса.Той самият в един от клиповете си казва,че няма претенции,че е Шекспир,че всичко е в името на смеха и забавата и т.н.Така че невиждам причина за критика.Той сам казва какво представлява творението му а това,че някой недочул и не разбрал...Защооо хора злобеете,без да сте запознати?Уважавам само и единствено мнението на хора,които са прочели книгата и на които не им е харесала поради ред обосновани причини,всичко друго си е празно бръщолевене на глупости.
Интересна и интригуваща ,"Нещата, на които не ни учат в училище"е моят номер четири.Стигнах до последната страница,а тъкмо бях загряла да започвам да чета.Така че Емо,дано скоро издадеш продължение,че да си подаря една две непретенциозни,но истински усмивки :)
5."Ава Дилийра -"Писма до мъртвите с любов"
"Дори когато те загубих(ръце любими,

весел глас),не ще излъжа,ако изрека:

изкуството да губиш е лесноусвоимо

макар и да е (Напиши го!)непоносимо."
Тъжна,доста мрачна и поглъщаща.Още в началото се загатва за тайна,която разбира се бива разкрита почти на края на историята.Различното и интересно в книгата на Ава Дилийра са многото писма,които главната героиня пише на починали известни хора и нещата,които споделя с тях.
6.Лорън Уилиг -"Онова лято"
Ах,издателство Софтпрес.Какво направихте това лято?Страхотна история,страхотна корица...влюбена съм.
2009 г. Нюйоркчанката Джулия Конли получава изненадващо наследство от непозната пралеля – старинна къща в лондонско предградие от началото на XIX век. Когато пристига в Лондон да подготви имота за продан, младата жена не подозира, че фамилната къща крие мрачна тайна на сто и шейсет години. Джулия се заема да я разплете, след като в гардероб с двойна стена открива пленителна картина на малко известен художник прерафаелит, изчезнал безследно през 1850 година. В начинанието й помага чаровният британски антиквар Никълъс Дорингтън, който премълчава своето минало.

 1849 г. Красивата Имоджен е прекарала десет самотни години в златна клетка, потиснала емоциите си и пренебрегвана от мъжа си – богатия възрастен търговец Артър Грантъм. Но всичко се променя, когато в къщата пристига талантливият изгряващ художник Гавин Торн, за да нарисува господарката на дома. Чувствителният портретист вижда отвъд маската на перфектна съпруга и долавя болката на Имоджен. Дългите часове, които двамата прекарват заедно в работа по картината, полагат основите на красива, но обречена любов, чийто край е обвит в тайнственост…  
7.Мистър Кинг и неговото зловещо "Възкресяване"!
Много добра книга,ама много!От началото до края нямаше един скучен момент,който да те отпусне и да се разсееш.Дори да не знаех кой е писателя,нямаше как да не се досетя в процеса на четене.Същият увлекателен и страховит стил като в "То".Не...не само страховит ами направо ужасяващ.Нямаше кой знае колко брутални моменти,но мистър Кинг успява само с едно изречение да те накара да потрепериш от студ дори и в горещ ден.Тук изречението,което ме изкарваше от кожата беше "Нещо стана"...Както всеки човек и аз знам,че не съм безсмъртна и че някой ден ще умра,но "Възкресяване"ме накара да се ужасявам от това.Докато напредвах с нея разгледах клипове с писателя в  You tube и попаднах на едно много интригуващо видео,в което Кинг изнася лекция пред студенти.Излагайки на лице от къде е черпал вдъхновение за една друга своя книга,той така се отплесна,че има няма няколко минути описва въодушевено как си е представял чупене на кости,леене на кръв,мозък на всякъде (така де,не цитирам точно,но беше в този дух).Този човек изпитваше истинско удоволствие да говори за това,но най-интригуваща беше аурата му.Въпреки,че самият той ми изглеждаше на извънземно на този клип,имаше толкова много чар и харизма,че няма как да не го слушаш в унес.Та истината е,че той наистина знае какво прави и го прави изключително добре.И за първи път главният герой за мен беше Стивън.Възприех тази книга като прозорец към личният му свят в момента и мисля,че имаше доста aтобиографични моменти,та били те и като спомен за чувства и емоции.
8.Тамара Уебър -"Лесна"
Още с първите няколко страници ми стана ясно,че"Лесна"изобщо няма да бъде чак толкова лесна и лека,колкото си мислех,но в добрия смисъл!Харесаха ми персонажите,проблемите,които се засягат и обратите,които съпътстват сюжета.Кара те да бъдеш съпричастен,като аз лично взех много навътре историята на Лукас,който ми стана любимец на мига още с първото кроше.Доста съвременна книга,която засяга належащи проблеми и въпроси,които вълнуват младите хора в момента.



9.Джил Хатауей-"Чужди очи"
Хубава книга с кофти край,който я постави чак на номер девет.И под кофти имам на в предвид,че авторката е творила,творила и се е получило нещо страхотно,но май накрая и е доскучало и е притупала нещата.
Но може би само на мен ми се е сторило така.Единственото,което ми идва на ум като оправдание е ,че книгата има втора част и това  е причината за доста странен завършек на тези 224 страници...дано.
Върху леглото лежи нещо. Софи. Мастиленочерната й коса обрамчва бялото й лице. Ръцете лежат безпомощно изпънати край тялото й, а на всяка китка е разцъфнал дълъг разрез...
Не е възможно.
И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие.
Вий Бел крие една доста невероятна тайна. Всички си мислят, че 16-годишното момиче страда от нарколепсия. Но вместо да заспива по време на пристъпите си, тя се вмъква в умовете на други хора и преживява събития през техните очи. Вий е свикнала с тези епизоди. Тя влиза в ума на сестра си, която преписва на тест по математика, и в този на неин учител, скрил се, за да пие, преди влизане в клас. Вий научава и най-лошото за предполагаема „приятелка”, когато се плъзва в ума й по време на училищни танци. Но нищо не може да я подготви за това, което се случва една октомврийска вечер и я изправя пред най-големия ужас в живота й. Изпаднала в поредния пристъп, тя влиза в ума на непознат, който се е надвесил над тялото на Софи, най-добрата приятелка на сестра й – притихнало, кърваво, мъртво. Властите обявяват смъртта на София за самоубийство. Вий обаче знае истината и отчаяно желае да я разкрие. Кой ще й повярва? Със сигурност не и най-добрият й приятел Ролинс, който се държи някак странно с нея, откакто прекарва повече време с новото момче в гимназията – Зейн. Да не говорим за полицията. Оплетена в ужасяваща мрежа от тайни, лъжи и опасности, без да има към кого да се обърне за помощ, Вий трябва да намери начин да разкрие убиеца, преди той да набележи новата си жертва.
Goodreads

Това са книгите,които ми правиха компания през изминалите седмици и мога да кажа с чиста съвест,че всяка една от тях си заслужаваше отделеното време.
Но не само те ми служеха за отмора.И понеже хората са казали,че с какъвто се събереш,такъв ставаш,не веднъж проехтяваше бойния вик FIGHT от Mortal Kombat,която си беше и най-чаканата в списъка.Мисля,че тук само геймърите могат да ме разберат :)




Това,което очаквам с огромно нетърпение е "Knights of the Fallen Empire | Star Wars: The Old Republic".Надявам се,че трейлъра не е една голяма заблуда и че самата игра ще бъде също толкова добра.


И не на последно място е страстта ми към хубавите филми.Запозната съм с повечето продукции,които трябва да излязат тази и следващата година и които според мен ще бъдат грандиозни.Този месец се насладих на два мащабни филма,а изживяването на IMAX е неповторимо.Разбира се,гледах и Minions,но май Despicable Me 2 си ми остава любим.Имаше и други филми,включително гледах за втори път Big Hero 6,за не знам кой път The Green Mile и вечният The Shawshank Redemption,но добрия стар Терминатор и динотата са моите дългоочаквани фаворити!

OMG,батко Арни е науморим и безсмъртен !!!













Не знам за вас,но аз не бих искала такъв домашен любимец...

Та това бяха моите последни седмици под формата на музика,филми,книги и игри.Надявам се и следващите да бъдат също толкова успешни и интересни.Сега мисля да се приспивам с това,а на вас сладки сънища и до нови срещи ..."Здравейте" :D :D :D

Няма коментари :

Публикуване на коментар