Общо показвания

неделя, 5 юли 2015 г.

Ава Дилийра -"Писма до мъртвите с любов" / Ava Dellaira -"Love Letters to the Dead"

Goodreads
 Издателство : Софтпрес
Страници:304
Дали е късмет или случайност,не знам,но от няколко месеца която и книга да започна,всяка една от тях е хубава и "Писма до мъртвите с любов"не прави изключение.Много ми напомни на "Ние,лъжците".Загуба,безкрайна болка и отчаяние се излъчват от страниците и на двете книги.И двете успяват да разбият сърцето ти,прониквайки в теб,докосвайки различни емоции.Още в началото се загатва за тайна,която разбира се бива разкрита почти на края на историята.Различното и интересно в книгата на Ава Дилийра са многото писма,които главната героиня пише на починали известни хора и нещата,които споделя с тях.Харесвам тези драми,в който героите са паднали тежко от сблъсъка си с несправедливия и понякога много жесток живот,опипвайки в тъмното,търсейки отчаяно пътя по който да се изправят отново на крака.И когато се замислиш за своите собствени битки и загуби,тези истории ти казват "Мамка му,не си сам!Можеш и ще се справиш по-своя си начин,колкото и откачен и различен да е той!"Та дори и да нямат Happy end,тези примери ни служат като учител и нашепват,че можеш да продължиш въпреки всичко и всички.Просто трябва да бъдеш себе си.Имам няколко любими цитата и тук ще ги споделя с вас:



"Дори когато те загубих(ръце любими,
весел глас),не ще излъжа,ако изрека:
изкуството да губиш е лесноусвоимо
макар и да е (Напиши го!)непоносимо."

"Онова,което ти казах за спасяването на хората,не е вярно.Може да решиш,че е вярно,защото ти се иска някой да спаси теб или пък защото искаш отчаяно да спасиш някого.Но никой друг не може да те спаси истински.Не и от теб самата.Заспиваш в края на гората,а вълкът се промъква между дърветата.Надяваш се,че някой ще те събуди.Или че ще го прогони.Или че ще го гръмне.Накрая осъзнаваш,че вълкът е вътре в теб.И тогава ти става ясно.Не можеш да му се изплъзнеш.Дори някой да те обича,той не може да убие вълка,защото той е част от теб.А този някой вижда на него твоето лице.И не би натиснал спусъка."
"Това,че хората,на които се възхищавам най-искрено,вие-тези,които уж можете да
използват тялото
си,гласа си,да надвиват страховете си-в крайна сметка не сте победили.Тези писма излизат все по трудно.Може би се дължи именно на това."
"-Според теб възможно ли е да попадаме нарочно в опасност,за да ни спасят?"


„Идеята за тази книга се роди внезапно – заглавието дойде само, заедно с образа на момиче, което пише писма на починали известни личности, за да се справи с личната си трагедия“, разказва Дилийра в интервю пред Entertaiment Weekly. „Очарована съм от поп културата и начина, по който тя ти дава чувство за принадлежност и възможност да разбереш себе си, особено за хора, които са изправени пред травма или се чувстват изолирани по някакъв начин.“

Ментор на Дилийра е не кой да е култовият Стивън Чбоски, автор на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“, а Ема Уотсън горещо препоръча заглавието на последователите си в Twitter. „Писма до мъртвите с любов“ е номинирана за Goodreads Choice Award 2014.
В сайта на писателката има създадена специална страница, където може анонимно да се споделят писма до мъртвите.
Azcheta.
Ако можеш да назовеш болката с думи и да кажеш истината, ако можеш да пишеш за чувствата си, не си чак толкова безпомощен. Да разкажеш означава да изхвърлиш болката навън, да се спасиш и да откриеш своя глас.
Цветомира Дукова


„Скъпа Ава,
книгата ти разби сърцето ми и после отново го събра. Също както Кърт, Джанис, 
Амелия и всички други, които са си отишли, но все пак са някак тук, 
„Писма до мъртвите с любов“ оставя неизличима следа.“
Гейл Форман, автор на „Да остaна ли“ и „Аз бях тук“



Ава Дилийра е родена в Лос Анджелис, но обича да казва, че един от първите ѝ спомени е за пътуването през пустинята, когато семейството ѝ се мести да живее в Ню Мексико. Започва да пише във втори клас и (доста по-късно) завършва престижна магистратура по творческо писане в Айова. През двете години, в които изучава поезия и литература, живее в чифлик, някога обитаван от Кърт Вонегът.
След като завършва, се връща в Ел Ей, където започва работа като сценарист за Стивън Чбоски. След като прочита някои от разказите ѝ, авторът на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“, заявява: „Трябва да напишеш роман“. Същата вечер идеята за заглавието се появява в главата ѝ докато чака да премине на едно кръстовище. Започва да пише същата вечер.
Днес Ава живее в Санта Моника, в апартамент с размерите на кутия за обувки, мечтае за куче и продължава да се изумява на гледката към океана, когато се прибира от работа и се изпълва с чувство за благодарност, че е тук. „Така се чувствам и за публикуването на първата ми книга, и съм особено благодарна на вас, че сте я прочели.“

Няма коментари :

Публикуване на коментар