Общо показвания

сряда, 3 юни 2015 г.

Джош Малерман-"Кутия за птици" / Josh Malerman-"Bird Box"

Издателство :Deja Book
Страници:296

На няколко месеца веднъж излиза такова заглавие,което оставя в мен чувството,че всички го имат,четат и говорят за него.Помня,че едно от тях беше "Книжарничката на острова".Ето,че наскоро излезе друга такава книга,която беше навсякъде и това е "Кутия за птици".Та един не се намери да каже,че книгата е лоша.Всички се хвалеха как са я прочели за ден,два и то със задължителното стоене почти до сутринта.
Реших се и аз,ще я чета.Леле мале.Такова психясване не ми се беше случвало след Стивън Кинг-"То"!Както на страшните филми неусетно се навеждаш към екрана,така и аз за стотен път се усещах,че книгата ми е на има-няма педя от очите и аха да вляза вътре от емоции.
От началото на историята до края бях на тръни,с абсолютните филми,които само аз мога да си прожектирам мислено,породени от онзи първичен страх от тъмното,невидимото,непознатото и всяка една ситуация,която би могла да ме остави безсилна.Много се вживях в ролята на Малори (главната героиня)и не знам колко пъти сърцето ми пропусна ход заедно с нея.
Сега е момента да кажа едно огромно браво на издателство Deja Book,които следя с интерес още от тяхното създаване.До сега се разминавахме във вкусовете,но "Кутия за птици"е много повече от добра.Тя е брилянтна!Браво за избора,превода и перфектната корица,която е хиляди пъти по страхотна от оригинала.А това пък колко рядко се случва !Наистина си заслужава да се отбележи.
Та тази книга ти бърка в психиката,играе си с въображението ти и действа на нервите.Стягайте се и не губете време в чудене дали да я прочетете или не.Горещо препоръчвам.


Малори не е поглеждала навън от години. Двете деца, с които живее, не са поглеждали никога. Не са виждали слънце, дървета, небе, птици. Дълго се е колебала дали да не ги ослепи още докато са бебета – за тяхно добро. Не го е направила. Вместо това ги е обучавала сурово и непреклонно – превръзките на очите не се свалят никога и по никой начин, каквото и да се случва, защото иначе ги очаква гибел. Децата са готови. Научени са да се доверяват на слуха си, да разпознават настроение само по смяната на ритъма на дишане… вече съществува шанс, макар и малък, да оцелеят в свят, в който хората, осланящи се толкова силно на зрението си, вече нямат място. И са изчезнали.
    “Кутия за птици” на Джош Малерман е от ония страховити шедьоври, които те стискат за гърлото и не те пускат от началото до края. Книгата описва стегнато и сдържано рухването на човешката цивилизация след срещата с нещо непонятно и влудяващо, което обърква човешкия мозък.
   Всичко започва внезапно, без предупреждение. Ту тук, ту там хора полудяват и атакуват околните или посягат на себе си по особено жесток начин. Винаги жадните за подобни жестокости медии раздухват истерията по обичайния си маниер, но нездравото любопитство постепенно прераства в паника – опасността е безплътна, неразбираема, без логика и възможност за защита от нея. Хората виждат нещо там, навън, и губят здравия си разум. Цивилизацията бързо се разпада, хората се заключват в домовете си, покриват прозорците, излизат навън само в краен случай… но е вече твърде късно.
   Малерман проследява малка група от хора, събрани в къща с достатъчно запаси за дългосрочно оцеляване. В този социум се разиграва в умален мащаб драмата на цялото човечество, изправено пред унищожение от враг, който не бива да вижда и срещу който единствената защита е превръзката на очите. Съквартирантите следят последните медии, които заглъхват една по една, правят смели експедиции до околните къщи, въртят телефонни номера наслуки, за да открият дали има други оцелели – но отсреща дава сигнал свободно. Вътрешното напрежение е смазващо, а нуждата да се ходи за вода до кладенеца в двора се превръща в добре отработен, но рискован ритуал. Често усещат, че около тях има нещо, чуват неясни звуци, очакват всеки миг докосването, което ще предизвести смъртта. Но оцеляват, защото не поглеждат. Това обаче не може да продължи вечно, не и при непостоянни същества като хората, податливи на страхове, мании и абсурдни вярвания.
   В тази своеобразна кутия за птици, затворена отвсякъде и единствена защита срещу опасността навън, предстои трагедия, което е ясно от първите страници, когато Малерман описва как Малори е останала съвсем сама с две деца вътре. Припасите им са на свършване и удобната черупка вече трябва да бъде напусната. Наблизо има река, там чака лодка – и тримата трябва да поемат на пътешествие, което може да се оприличи на това на Одисей. По него дебнат опасности, всяка от които стократно по-страшна, защото не може да бъде видяна и срещу която няма защита. Подобно пътуване звучи невъзможно, но точно на това разчита Малерман – да изгради правдоподобна стратегия за оцеляване за същества, които не могат да използват основното си сетиво. Той ги пуска по реката и описва пестеливо, с изключително стегнат стил какво чуват и какво си представят, че се случва около тях.
Източник :Книголандия

  „Кутия за птици“ е четиво, което взривява съзнанието с натегнатата атмосфера и апокалиптичните си картини. Доста клаустрофобично усещане, сякаш непрестанно ти се иска да разкопчаеш копчето на ризата си, сякаш нещо те задушава, нещо те наблюдава отнякъде. Четях по малко няколко вечери подред, а в един момент се улових, че бродя из вкъщи на загасено осветление и се опитвам да си представя какво представлява свят, в който да погледнеш навън означава смърт. Попаднах на отзиви от читатели, които определяха края като предвидим и твърде слаб за иначе дръзкото повествование. Не съм съгласен – лично за мен краят беше помитащ, логично избухване на цялото нагнетено напрежение, което не ти дава мира от самото начало на книгата. Източник:Библиотеката

„Кутия за птици“ е мрачен, завладяващ, обсебващ психологически трилър, който по своята мащабност определено се нарежда до творбите на Стивън Кинг и Лъвкрафт. Атмосферата е вълнуваща, нажежена и сладостно изтезава ума на читателя. Напрежението расте с всяка дума. Сякаш авторът умело знае къде да постави всяко изречение, за да бъде въздействието най-силно. Сигурна съм, че за това заслуга има и прекрасният превод на Невена Дишлиева-Кръстева.
Източник:Милена Петкова



Няма коментари :

Публикуване на коментар