Общо показвания

четвъртък, 25 юни 2015 г.

Гийом Мюсо-"Сентръл парк" / Guillaume Musso-"Central Park"

Издателство : Изток-Запад
Страници: 304

Истинското нещастие не е това,което годините ни отнемат,а което оставят,когато си тръгват.
Уилям Уърдзуърт


Това ми се случва за първи път от много време на сам-да си избера книга само по-корицата.Когато бях малка и се изгубвах сред историите в библиотеката на баща ми,това беше любимото ми преживяване.Да прокарам ръка по корицата,да подуша страниците и ако ми допадне видяното,да започна и ако ми хареса,хареса.Ако ли не,има още толкова много избор.Но в днешно време трудно можеш да останеш неосведомен за хубавите заглавия и затова елемента на изненадата е леко спестен.Разбира се остава личния елемент дали на мен би ми допаднала определена книга,но все пак...
И така настроена авантюристично,преди няколко дни си харесах тази изчистена корица с двама (според мен тогава)гушнати влюбени.Името на автора ми се стори много екзотично и мелодично (Гийом Мюсо) и си казах "Защо пък не?"Без проверка в Goodreads,без да се ровя в блогове...нищичко.Просто започнах да чета.
Очаквах романтична история в стил Никълъс Спаркс,а то се оказа криминален роман със сериен убиец а влюбените на пейката изобщо не били влюбени,ами оковани с белезници непознати,току що събудили се без спомени на пейка в Сентръл парк.Тя е парижка полицайка,той е американският джазов пианист.Алис предната вечер е пийнала с приятелки по „ШанзЕлизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин.Как са се озовали на това място е пълна загадка.Следващите страници само заплитат ситуацията още повече,превръщайки книгата в забързан трилър,изпълнен със загадки за решаване и много въпроси,търсещи своите отговори.



В живота има редки моменти,когато вратата се разтваря широко и ни окъпва в светлина.Мигове,когато нещо в нас се отключва.Носим се в безтегловност,пътуваме по магистралата без радари.Изборът става прозрачно ясен,отговорите заместват въпросите,страхът отстъпва пред любовта.Човек трябва да е преживял такива моменти.Траят кратко време.


Много ми допадна книжката.Стана ми симпатична още в първия момент и до края това чувство си остана и сега даже се оглеждам за други книги от същия автор,но протаквам от страх да не се разочаровам.
 И не че нещо,но нашата корица си ми хареса най много,въпреки,че не е особено лъскава.


Няма коментари :

Публикуване на коментар