Общо показвания

четвъртък, 14 май 2015 г.

Е. Локхарт-"Ние,лъжците" / E. Lockhart-"We Were Liars"


Издателство : Егмонт
Страници : 240

Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ.

Знаете ли какво е да си като обсебен от книгите,осъзнавайки напълно своята пристрастеност ?А случвало ли ви се е да се възмущавате на останалата част от населението,която не смята това за нещо кой знае какво?
Е,на мен ми се случва често да обяснявам и да се опитвам да запаля искрата в човека,на който казах голямото "ДА"(т.е.на най-специалния).Та интересна комбинация сме ние с него,особено щом допрем до темата с книгите.И въпреки всичко той е човекът,пред когото танцувам танцът на щастието,когато открия забележително заглавие,изслушвайки с непоклатимо спокойствие моите викове като индианец победител,знаейки в превод какво означава това без дори вече да пита.Той е човека,който обикаля книжарниците с мен,ставайки кривоглед от многото книги,които прехвърлям пред очите му като жонгльор.Той е човека,който ми купува и надписва дълго желани заглавия,който изслушва сюжета от началото до края и който знае кой е мистър Дарси,без да е чел "Гордост и предразсъдъци"...
И той беше човекът,който бърса сълзите ми когато плаках неудържимо на краят на "Ние,лъжците".Който изслуша несвързаният ми монолог какво е то хубавата книга и как ако тя е такава,ще го разбереш,ако в момента,в който я свършиш,ти се иска отново да я започнеш...на мига...за да си обясниш всииичко,защото вече ще гледаш на нещата от правилния ъгъл.
Благодаря ти мило,че отделяш място в живота си за моите книги !
Това е сигурният път към моето сърце ❤ Ти не прочете "Ние,лъжците",но определено сподели емоцията с мен.

"Бъди малко по-мил,отколкото се налага."
"Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.Никой тук не е престъпник.Никой не е пристрастен към нищо.Никой никога не се е провалял.Всички в семейство Синклер са атлетични,високи и красиви.Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите.Усмивките ни са широки,брадичките квадратни,а тенис ударите ни-агресивни.Няма значение,че разводите разкъсват мускулите на сърцата ни така,че те трябва да се борят за всеки удар.Няма значение,че парите от попечителския фонд са на свършване;че сметките за кредитните карти се трупат на кухненския плот.Няма значение,че на нощното шкафче се трупат шишета с хапчета.Няма значение ако един от нас е отчаяно,дълбоко влюбен.Толкова влюбен,че трябва да се предприемат също толкова отчаяни мерки.Ние сме семейство Синклер.Никой не е в нужда.Никой не е в грешка.Живеем,поне през лятото,на частен остров близо до брега на Масачузатс.Вероятно това е всичко,което е необходимо да знаете."
Това е първа глава от книгата.А ако знаете как се изкушавам да ви напиша последната.Нооо за нищо на света не хвърляте дори един единствен поглед!Ще развалите идеята на цялата история.Нейната сила е в незнанието и когато накрая разкриете истината на лъжците ще осъзнаете как цялата история е водила към този миг.До последно ми минаваха какви ли не мисли в главата и не че не предположих за миг,но така и не се спрях за по дълго на тази теза.Големи конспирации си фантазирах,но не останах разочарована на края.Напротив!Много тъга и сълзи имаше.В самата книга много ми харесаха и моментите,в които главната героиня разказваше своите варианти на приказки.А когато попаднах на частта,в която се споменава "Брулени хълмове"(понеже ми е много любима),Е. Локхарт напълно ме спечели като своя почитателка.
Това не е обикновена книга за богато момиче,нейната трудна тийн любов и безгрижните й лета на частният остров.Това не е и книга,която лесно ще ти разкрие своите тайни.Отворете страниците,четете между редовете и знайте,че така или иначе ще бъдете излъгани.Просто нямате шанс.

"-Знаеш ли кой съм аз за дядо ти?Кой съм бил винаги?-Кой?-Хийтклиф.От "Брулени хълмове".Чела ли си я?Поклащам глава.-Хийтклиф е циганче,което едно безупречно семейство,семемйство Ърншоу,прибира и отглежда.Хийтклиф се влюбва в дъщерята,Катрин.Тя също го обича,но в същото време го смята за прах под краката си заради произхода му.Семейството гледа на него по същия начин.-Аз не се чувствам така.-Нищо,което Хийтклиф направи,не може да промени мнението на семейство Ърншоу за него.Но той се опитва.Заминава,образова се,превръща се в джентълмен.И въпреки това,те продължават да го мислят за животно.-И?-После,понеже книгата е трагедия,Хийтклиф се превръща в това,за което го мислят,разбираш ли?Става звяр.Злото в него излиза на показ."




Добре дошли в Бийчуд, частният остров на семейство Синклер, където тримата първородни братовчеди Каданс, Мирън и Джони и приятелят им Гат прекарват всяко лято. Добре дошли в Бийчуд, където властва волята на Харис Синклер, патриархът на семейството, който раздава привилегии и отправя заплахи, остри и изненадващи като медузи, а трите му дъщери се напиват до смърт в градината.Добре дошли в Бийчуд, където Кади се завръща през лято седемнадесет – след две години отсъствие и почти никакви спомени за лято петнайсет.Кади знае, че трябва да открие спомените си, да разгадае намеците, мълчанието и тайните. Да намери пътя обратно към себе си и може би към Гат. Да разбере защо леля й Бес чисти като обезумяла, защо майка й ходи на пръсти край нея, а Кери обикаля острова по нощница. Защо страховитият й дядо е изгубил волята си за живот. Защо нито Джони, нито Мирън, нито Гат не ходят вече в голямата къща и не искат да й кажат какво се е случило през последните две години, защо не са отговаряли на писмата и обажданията й.Милена Ташева

Литературният феномен на 2014 г. е вече отличен с редица награди, сред които Goodreads Choice за най-добра тийн книга (2014), Bookworm Best Award в категорията художествена литература (2014) и YALSA за най-добра художествена книга за тийнейджъри (2015). Не случайно Джон Грийн определя романа като „вълнуващ, красив и проникновен”.

"Дръж се нормално. Веднага. Защото си нормална. Защото можеш да бъдеш."



Може би ще имате нужда от това,понеже в началото имената идват малко в повече и е възможно да мине време преди да свикнете кой кой е :




Няма коментари :

Публикуване на коментар