Total Pageviews

Питър В. Брет -"Пустинното копие"(Книга 2) / Peter V. Brett-"The Desert Spear" (Book 2)

Издателство : Колибри
Страници : 584


Светлината на човечеството угасва. Нощта принадлежи на ненаситните човекоядни демони, които се надигат от Ядрото, когато слънцето залезе. Малкото оцелели човешки селища се крият зад укрепления и полузабравени защитни руни. Легендите обаче разказват за Избавителя – воин за едни, пророк за други, който преди векове обединил човешкия род и сразил демоните. Но тези времена са само легенда за повечето хора.
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.

Първата книга от Демонския цикъл,"Защитения"беше една идея по-хубава,но "Пустинното копие"е доста по-запомняща се .Сега ще си призная,че първите няколко страници ме вкараха в смут и бях почти решена,че няма да я дочета.Къде отидоха главните ми герои,къде е Арлен,къде е Хралупата на дърваря (вече Хралупата на Избавителя),Потока на Тибит...?Вместо познатата обстановка и развитие на историята,автора ме запозна с нови герои паралелно в Красия,а думите,с които бяха изпълнени страниците жужаха в главата ми,неспособна да ги разбера и деряха на гърлото ми в опити да ги произнеса (дамаджахата,Шар'Дама Ка,дама'тинга,Джардир,Амадеверам,Дамаджи,алагай,Хану Паш,шарум,дама или кхафит..).
Много объркано и неразбираемо започна втората част от историята за битката срещу демоните и с отчаяние прелиствах страниците,защото "Защитения"беше невероятно хубава книга ! Чудех се и се маех какво се случи.Сега вече от позицията на човек,прочел книгата и чакаща с огромно нетърпение третата част ще кажа -Не се предавайте ! Не само,че се ориентирах в обстановката,но и почти до средата вече бях наясно кой кой е и коя дума какво означава.
Това,което най-силно ме впечатли и остави своя отпечатък върху мен беше не точно начина на живот на пустините жители,отколкото силата,която откриват в себе си и която се учат цял живот да владеят,насочват и използват по-най добрият начин,как прегръщат болката вместо да се борят с нея,как за важните решения прошепват "иневера",оставяйки всичко в ръцете на съдбата,суеверни до болка,издигайки се над физическите закони.
Зашеметяващо добро продължение!Чак ме е яд на мене си как можах изобщо да се усъмня в Питър В. Брет след като вече бях видяла на какво е способен.


 Shadow dance много добре обобщава историята,която предхожда Пустинното копие.



"Ще започна с няколко общи думи за незапознатите с поредицата читатели, като използвам своите собствени думи отпреди година – векове ни делят от времето на първата война между хората и демоните ядрони (corelings), които се материализират сред зловонна мъгла всяка нощ и чезнат с първите слънчеви лъчи. Магията била силна и човечеството използвало т.нар. защити (wards) за да се противопостави на напастта, атакуваща от Ядрото на Земята. Велик воин, известен като Избавителя, обединява разпръснатите нации и побеждава ядроните. След столетия демоните са забравени, а хората постепенно изоставят магията и се обръщат към науката. Естествено, покрай липсата на гадове, с които да се избиват, започват да го правят помежду си. И така, до очакваното завръщане на ядроните, които хващат арогантната ни раса неподготвена и почти я унищожават. Науката e безсилна и настъпват нови Тъмни векове, а хората отчаяно се обръщат към старите руни за да се спасят. Макар частиците оцеляло знание да са достатъчни за предотвратяването на повсеместна гибел, нощта принадлежи на демоните, а човеците страхливо се крият зад своите защити. Именно в този момент започва историята на Защитения, един от по-добрите съвременни фентъзи-романи, който като че ли премина незабелязано в България. Следващите абзаци разкриват част от случилото се в него, така че ако не сте запознати с началото на сагата, чувствайте се предупредени.
Събитията в Пустинното копие са директно продължение на тези от предишната книга, с едно изключение, което е и скритият коз на романа – главите, разглеждащи младежките години на Ахман Джардир и издигането му до върховен водач на красианците. Това „надникване“ в историята и съзнанието на пустинния воин изпълнява две цели – разкрива интимни подробности за бита и психологията на тези корави хора и дава разумно обяснение за онази му постъпка спрямо Арлен Бейлс."



"Шарусахк ни учи да използваме силата им срещу тях самите,както правят защитите.Така са оцелели красианците през последните векове,докато са водели алагай'шарак всяка нощ."



Ето и един малък жокер за хората,които като мен също биха се чудили какво е то Хану Паш:



"-Не,не съм се родил така-отвърна Абан.-Пострадах,докато бях на Хану Паш.
-Хану Паш ли?-попита Лийша.
Абан се усмихна.
-Защо пък да не започнем уроците оттук-каза той,качи се на каручката и зае мястото до нея.-На вашия език би означавало "пътеката на живота".Още като малки момчетата в Красия биват отнети в шараджа на своето племе...то е като тренировъчно училище,където разбираш дали Еверам те е предопределил за шарум,дама или кхафит."

От 10,оценката ми е 9 и то само заради първоначалните ми трудности.Иначе историята е страхотна,а корицата радва окото.

No comments