Общо показвания

неделя, 24 май 2015 г.

Марк Лорънс-"Принцът на тръните"(Книга 1 от Разделената империя) / Mark Lawrence-"Prince of Thorns"(Book 1 The Broken Empire)

Издателство :ИК"Бард"
Страници: 334


"Като аргумент да живееш омразата успява там,където любовта се издънва."

„Принцът на тръните” ще ви потопи и удави. Ще ви отнеме съня.
Пазете се от Принца на тръните...
Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал...
Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово по право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра, в която няма какво да загуби.
Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи врагове с невъобразима сила?

Това е роман като острие на нож – наточен, студен, смъртоносен. Фантазия за отмъщение, заплитаща се около хипнотичния глас и нечовешката решимост на един млад принц. В тази книга всеки миг крие опасности.
Робърт В. С. Редик


Така ми е тръгнало този месец.Докато моята половинка отмаря и се наслаждава на новият сезон на "Game of Thrones",аз съм се потопила в света на фентъзито.И като един новак вместо да навляза само до глезените,аз се хвърлих в дълбокото.Имах своите предразсъдъци,но ето,че се запалих и сега не мога да спра.След невероятните първи две книги от Питър В. Брет,сега продължавам с Разделената империя.Това е втората книга след Татяна Дьо Роне-"Ключът на Сара",която чакам толкова дълго.За тази няма лична причина,просто се наблюдавахме взаимно от витрините на книжарниците и си давахме време да свикнем една с друга и аз да приема факта,че рано или късно ще е моя.Ето,че дойде момента да се порежа на остротата и тъмната сила,която се е просмукала в тази история.Зов,смъртоносен и болезнен вик за мъст струи още от корицата с всички тези черепи и тъмнина.Знаех си,че няма да е лека тази книга,но пък бях убедена,че ще се чете на един дъх.
Всеки човек рано или късно в живота си се сблъсква с някаква несправедливост спрямо него,която го кара да иска отмъщение.И ако нашето цивилизовано общество,морални ценности,възпитание или ако щете вътрешен глас ни възпират да дадем пълен глас и воля на това опустошаващо чувство,което може със силата си да пали,руши и срива всичко със земята,то Марк Лорънс ни дава нова гледна точка,която вместо да затвори портите на това неконтролируемо чувство,ги отваря и отприщва с пълна сила.Има нещо пречистващо в това да можеш да резнеш главата на всеки,който те дразни :) Да,знам,че звучи варварско и диво,но е запленяващо и това е магията,която води читателя от първата страница до последната.

Много неща ми харесаха в "Принцът на тръните".Героите се развиват непосредствено с историята.В много от ситуациите вместо клише,получаваме доза адреналин и пълен обрат.Както спокойно си четях и си казвах "Да,да,знам сега какво ще стане и бууум хвърчат глави и кръв се лее.
Не съм сигурна доколко харесах принц Йорг и неговата банда и дали мога изобщо да ги категоризирам(и дали е нужно),само знам,че прочетох книгата за два дни и продължавам с втората част -"Кралят на тръните".
Всяка една книга ни оформя като хора и ни дава по нещо от себе си.Радвам се,че "Принцът на тръните" е вече част от мен.


"Тръните ме научиха на играта.Покрай тях разбрах онова,което мрачните и сериозни чичковци,водили Войната на Стоте,така и не бяха научили.Можеш да спечелиш играта само ако разбереш,че е игра.Накарай един човек да играе шах и му кажи,че всяка пионка е негов приятел.Че офицерите са му братя.Накарай го да си спомни празничния глас на топовете в деня на голямата победа.Внуши му,че царицата е жената,в която е влюбен.И му гледай сеира как ще изгуби всички тях."


"Дълго изучавах отмъщението за сметка на всичко друго.Първата си стая за изтезания построих и оборудвах в тъмните зандани на собственото си въображение.Докато лягах на окървавени чаршафи в лечебницата,открих в съзнанието си врати,до които дори любопитните девет годишни деца по инстинкт не припарват.Врати,които веднъж отворени,не се затварят.

Аз ги отворих широко."

"-Кажи ми,учителю-попитах го.-Отмъщението наука ли е,или изкуство?"

"-Паметта е опасно нещо.Превърташ спомените си отново и отново,докато научиш релефа им наизуст,и накрая пак се намира ръб,на който да се порежеш.-Погледнах в собствения си мрак.Знаех какво е да си в капан и да гледаш безпомощно как всичко около теб се разпада.-И с всеки изминал ден спомените тежат все повече.И всеки ден те теглят все по-надолу.Увиваш ги около себе си,нишка по нишка,тъчеш собствения си саван,правиш си какавида,и вътре в нея лудостта расте.-Светлинките пулсираха под пръстите ми,прииждаха под пръстите ми,прииждаха и се отливаха с ритъма на думите ми.-Седиш си тук,а вчерашните дни са кацнали на раменете ти.Слушаш укора им и проклинаш онези,които са ти дали живот."

"Загръщаме своя жесток и непознаваем свят с измислени теории.Хвърляме хартиени мостове от религия и наука над пропастите в познанията си и вярваме,че сме наложили ред в хаоса.И през повечето време тази измислица върши работа.Плъзгаме се по повърхността в неведение за дълбините отдолу.Като водни кончета над водата на дълбоко езеро,ние следваме произволните пътечки към безсмислените си цели.И така,докато нещо не се пресегне към нас от студените дълбини.
Най-големите лъжи пазим за себе си.Играем игра,в която ние сме боговете,в която ние решаваме,а течението ни следва.Преструваме се на по-висши,издигнали се над дивото.Въобразяваме си,че държим здраво юздите на света,че цивилизацията е нещо стабилно и дълговечно,а не тънък слой декоративен лак,че здравият разум ще ни следва и в тъмните места."


"След всичко казано, трябва да се отбележи, че книгата не е за всеки. Ако трудно понасяте сексуални сцени, изнасилвания и убийства за забавление, тогава това не е вашата поредица. Ако обаче нямате проблем с това и искате нещо оригинално, играещо си с моралните ви възгледи и съвестта ви, каращо ви да се чувствате безпомощни в един истински жесток свят, разширяващо мирогледа ви и поучавайки ви почти недоловимо, е – тогава Марк Лорънс и „Принцът на тръните“ е за точно за вас. А следващите две книги са дори по-добри."
Сборище на трубадури


От дълго време търся автор, който да застане до Джордж Мартин и Джо Абъркромби, като стил, увлекателност и жестокост. Мак Лорънс напълно оправда очакванията ми и дори ги надмина. „Принцът на тръните“ впечатлява с пъстрите си и пълнокръвни герои и техните нечовешки взаимоотношения в тази кървава история изпълнена с интриги, обрати, битки, борби за признание и оцеляване. Действието буквално препуска през локви кръв, героите мрът като мухи точно когато най-малко очакваш, светът изглежда загнил и обречен. Препоръчвам я на всички фенове на Джордж Мартин, Стивън Ериксън и Крис Бънч и Джо Абъркромби. 
My fantasy experience

Доброто, трънливо фентъзи е по-ценно от теглото на ръкописа си в злато, или поне читателите си мислим така.
Книголандия









Няма коментари :

Публикуване на коментар