Общо показвания

вторник, 28 април 2015 г.

Никълъс Спаркс -"Най-дългото пътуване" / Nicholas Sparkse-"The Longest Ride"

Издателство : ЕРА
Страници : 320

Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.

София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише... ако тайната, която крие не го съсипе.

В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието...


Аз съм голям фен на книгите и филмите направени по тях на Никълъс Спаркс.Винаги са толкова романтични и емоционални.Te са моят отдих от всичко сериозно,забързано и стресиращо.Спаркс винаги успява да ми внуши едно спокойствие с всички тези стойностни и принципни разбирания относно семейството,връзките и любовта като цяло.Той просто отново го е направил!Създал е уникална и нежна история за живота или казано по-различен начин-за най-дългото пътуване.
Не знаех,че и по тази книга има екранизация и много скоро мисля да поправя този пропуск,като гледам филма.
До последно четях книгата на тръни,понеже вече съм добре запозната със слабостта на автора към драматичния край и си знам,че почти винаги някой умира.(И не,няма да издам!Искам и вие да сте на тръни до последно)
Та това е един от онези автори,които с нищо не ме изненадват и въпреки това не спирам да посягам към книгите им.И въпреки,че всеки път историята е толкова предвидима,започвам да чета с умиление,знаейки,че потъвам в свят,в който просто ми е приятно да бъда,а думите се леят и ми носят утеха и вяра в доброто.

Даа,знам,че се получи доста сладникаво ревю,но не можах да се сдържа.Просто вярвам в Happily Ever After...






Няма коментари :

Публикуване на коментар