Общо показвания

четвъртък, 2 април 2015 г.

Джулиана Багът-"Чисти" (Книга 1) / Julianna Baggott-"Pure" (Book 1)

Издателство : Егмонт България 
Страници : 488

От много време не ми се беше случвало да чета книга толкова дълго време.Часовете се превърнаха в дни,а тази история се точеше,бутах я, а все нямаше край.За втори път ми се налага да пиша негативно ревю за книга и чувството е много неприятно.А исках толкова много да харесам "Чисти",че даже я прочетох до край,а повярвайте ми,не веднъж исках да я оставя.Само мога да се радвам,че това не е първата книга в живота ми,че ако беше,не знам какво щеше да се случи с пътя ми на страстен и заклет читател.С някои заглавия просто не се получава,колкото и да ги мъчиш-ей така,от нищото.Но с първата част от тази поредица си имах ясно изразени проблеми.
Иска се да имаш много фантазия,за да влезеш в света на Джулиана Багът и да се почувстваш част от него.Въображението ми чертаеше и изграждаше картини,затрупани под пепелта,изкривени от мутации и изпълнени с агресия с цел оцеляване или поробване.Не ми хареса начина,по който ме караше да се чувствам тази история.Всичко в нея бе прекалено изопачено и негативно.

Причината да дочета "Чисти" са думите на майка ми,които няма да забравя като читател.Тя винаги ми повтаря,че независимо колко лоша е една книга,винаги има на какво да ни научи.Да,и тази ме научи какво би се случило,ако продължаваме да бъдем толкова саморазрушителни като вид.
Наистина имаше моменти,идеи и ситуации,които бяха на ниво,но цялостната картина ме натъжи и потресе.
Не успях да вникна в мислите и да почувствам близки главните герои.
Това ревю е лично мнение,което явно доста се различава от чуждото.Според Goodreads на доста хора историята на Преша, Партридж, Брадуел и Лайда се е сторила интересна и различна.Но за мен трябва да има баланс,който тук беше наклонен към негативното(и то доста).

Град в Северна Америка, девет години, след като Детонациите са разгромили света. Купола се издига величествено над отломките от останалия свят – в него живеят Чистите, чиито тела са без белези, здрави и превъзходни. Те са избрани да поставят началото на една нова, по-добра човешка раса. А долу, в града, всички останали се борят да оцелеят.
Преша почти не помни Детонациите и животът Преди. Нощем, сред отломъците на старата бръснарница, в която живее с дядо си, тя мисли за това, което е загубено. За света без паркове и кина, без майки и бащи, в който всяко тяло носи белези от апокалипсиса. На възраст, когато е задължително да се предаде на специализираната милиция, за да бъде тренирана за войник или за да бъде използван за мишена, Преша не може повече да се преструва на слаба. Тя бяга. Изгори Чист и пепелта вдишай...
Има ги и тези, които преживяват Детонациите, без да бъдат белязани. Чистите. Те живеят в Купола, който защитава техните здрави, превъзходни тела. Бащата на Партридж е сред най-влиятелните в Купола, но младият мъж се чувства изолиран и самотен. Различен. Той мисли за загубата навярно, защото семейството му е разбито – баща му е емоционално дистанциран, брат му се е самоубил, а майка му така и не е успяла да стигне до сигурното им убежище. Или може би това се дължи на клаустрофобията – чувството, че Куполът е обвит от сковани и сурови правила. Един ден случайно предположение го навежда на мисълта, че майка му може още да е жива, навън. Партридж рискува живота си, за да напусне Купола и да се опита да я намери.
Когато Преша среща Партридж, светът експлодира отново...


Няма коментари :

Публикуване на коментар