Общо показвания

понеделник, 16 март 2015 г.

Татяна Дьо Роне-"Ключът на Сара"/ Tatiana de Rosnay-"Sarah's Key"

Издателство : Обсидиан
Страници : 352

Татяна дьо Роне е френско-британска авторка на 9 романа с общ тираж 5 милиона. Най-прочутият от тях -  „Ключът на Сара" - е издаден  в  38 страни. Макар и написан на английски, той се появява  първо във Франция под  заглавие „Тя се казваше Сара".  Филмът по него с участието на Кристин Скот Томас е по световните екрани от пролетта на  2011 г.


Париж. 1942 г. Десетгодишната Сара и майка й са арестувани от френската полиция подобно на хиляди други евреи през тази юлска нощ. В желанието си да предпази своето братче Сара го заключва в един шкаф, защото е сигурна, че ще се върне скоро. Дори тя да се забави няколко часа, баща й, който се крие в мазето, ще освободи малкия Мишел. Сара не знае, че баща й доброволно ще излезе от убежището си, за да бъде отведен заедно със семейството си, и твърде късно ще разбере какво е направила тя.
Париж. 60 години по-късно. Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Докато подготвя статия за масовия арест на евреите в окупирания от нацистите Париж, тя случайно разбира, че апартаментът на съпруга й, е придобит от дядо му през юли 1942 г. Историята на Сара нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.
Емоционален роман за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франция.

Преди няколко години попаднах на този пост и шестото ми чувство относно книгите се пробуди.Знаех,че искам да прочета „Ключът на Сара",оставаше само да я открия.Това се оказа трудна задача.Първата ми спирка беше библиотеката.Оказа се,че е взета преди много време и така и не е върната.Попитах във всички книжарници,но ми заявиха,че я нямат в наличност дори и в складовете.Разрових се и в Интернет и там я нямаше.И така си и остана.Периодично разпитвах за книгата,но отговорът винаги беше един и същ.Докато преди няколко седмици не я открих качена в един торент.Бях много щастлива и не можех да си намеря място от нетърпение дали наистина си заслужава.Ами ако е едно голямо разочарование?

Сега,след прочитането бавя ревюто.Притеснявам се да излея чувствата,които породи романът в мен с думи.Мисля и премислям и всичко ми звучи прекалено повърхностно.
Историята е прекалено истинска,брутална и емоционална.
Разтърси ме и ме накара да се почуствам малка и незначителна.Ама аз наистина ли имам сериозни проблеми?Не,че омаловажавам своят житейски опит и на вас,читателите,но това,през което преминава Сара през своят живот е безгранично трагично!
Изваяни с нужното внимание и цел,думите се превръщат в оръжие,като всяка една от тях е бодлива,раняваща и наелектризирана с толкова много болка.
Ще си поплачете,това е сигурно.Ще преживеете мъката на тази малка душичка,която задава най- големият въпрос "Защо ни се случва всичко това?".Защото за децата няма расизъм.За тях всички са хора и това е най-човешкото чувство,което за съжаление много от нас губят в процеса на порастването.
Радвам се,че най-накрая имах честа и удоволствието да се докосна до таланта на Татяна Дьо Роне,която ме остави зашеметена,тъжна и проклинаща цялата тази човешка злоба и лошотия.
Много много трудна книга!И нечестна,но много често живота е такъв.

Още за книгата :
Azcheta

Няма коментари :

Публикуване на коментар