Общо показвания

четвъртък, 19 март 2015 г.

Ар Джей Паласио-"Чудо" / R.J. Palacio-"Wonder"

Издателство : Бард
Страници : 400

"Има едно много хубаво изречение в една книжка на Джеймс Бари.Не,не е"Питър Пан",и няма да ви карам да пляскате с ръце,ако вярвате,че има феи.
Всички се засмяха.
-В една друга книжка на Бари,"Бялата птичка",той е написал така...-Започна да прелиства страниците на някакво книжле,накрая намери тази,която търсеше,и пак намести очилата.-"Да измислим едно ново правило в живота.И това правило да гласи така-винаги бъди малко по-добър от необходимото."

Ето какво се случи днес.Започнах "Чудо" и я завърших за няма и няколко часа.Още съм обгърната от атмосферата на тази прекрасна книга.Открих я случайно,ровейки се из Goodreads.Коментарите бяха,че историята е миличка,сладичка,че те разсмива и т.н.Зачетох се в анотацията и се оказа,че сюжета се върти около едно болно момче,чиято болест не мога да назова поради дългият и многоо сложен термин.Ако трябва да го обясня с прости думи,той е с обезобразено лице-без уши,с раздалечени полузатворени очи,с кожа,която се стича като засъхнал восък или все едно е оцелял от пожар ... Боожее,казах си!Ама че странен свят! Как може тази история да бъде мила или лека?Много ми стана странно и разбира се не се стърпях да разуча за какво става въпрос.А моето разучаване се състои в това да взема книгата и да открия сама отговорите си.Не знам дали ще ми повярвате,но още на първата страница избухнах в смях и то точно защото не очаквах.Ефекта беше невероятен,главният герой Оги е толкова невинен,миличък и сладичък...опа,май аз започнах да използвам тези думи.Но е така!Искам да го познавам.Сега наистина ще ми липсва страхотното му чувство за хумор.Роден на 10.10 (везничка като мен,с което ми стана още по-симпатичен),той е роден с дефекти,които са причинени от нещо с гените.Едно се е объркало с друго и в крайна сметка последиците са жестоки.Обгрижван с цялата любов на света от своите родители,сестра си Вия и кучето Дейзи,дните на малкия Оги минават между многото пластични операции и майка му,която го учи в къщи.Но ето,че планетите и звездите в тази галактика се променят и той трябва да тръгне на училище пети клас.От тук започват перипетиите на малкият борец.
Искрено се забавлявах на непринуденият и небрежен глас на Ар Джей Паласио,превъплъщавайки се в своите герои-Огъст,Вия и техните приятели.Както ти е нещо тъжно и тотално си се спекъл заради потресаващата история,някой от тях просто стоварва някой голям майтап и ти се късаш да се смееш.Примерно директора на училището се казва Дупе :D Ама сериозно :)
Други любими ми бяха аксиомите на господин Брауни.Ето най-най любимата ми (накрая на книгата са изредени всички.По една за месец.)
"Когато имаш избор между това да си прав и това да си добър,избери да си добър."
Ето в този стил си върви книжката.Как да не ви хареса:
 "Понякога Оливия ми прилича на птичка.Когато е гневна,перушинката й настръхва.но когато е тъжна,става като малко изгубено птиче,което не знае къде е гнездото му.В такива моменти вдигам крилото си,за да се скрие под него."
Още нещо силно и много добро:
"-Величието,според Бийчър,"не е в силата,а в правилното използване на силата...Величествен е този,който има силата да носи в сърцето си сърцата на най-много хора по свой уникален и неповторим начин и чар." 
Друг от главните герои в книгата е Джоузеф.Там е работата обаче,че той е от лошите.Та затова на края в "Благодарности" ми стана много готино,като прочетох това:
"Благодаря на Кейлеб и Джоузеф-моите прекрасни синове,за радостта,която носят в живота ми,за разбирането,което проявиха,когато мама трябваше да пише,и за това,че "избраха да бъдат добри".Вие сте моето чудо."
И като за край ще добавя,че според мен тази книга трябва да се изучава в училище.Ето толкова ми е добро мнението за нея. "Чудо" от Ар Джей Паласио е история,която е подходяща за малки,големи,родители,ученици,студенти,учители и т.н. 
Иска ми се веднага да седна и да я обсъдя с някой,който вече я е чел и да възкликна "Колко готино беше това с лятната маса!" или "Дупе и Буза-хаха" да знам,че човекът отсреща ще ме разбере.Все едно си говорим на наш си език.Това е то да обсъждаш някоя книга с друг човек.Много интимно и лично.Незаменимо усещане.



 Отзиви и награди:


  • Носител на наградата „Waterstone” за най-добра детска книга за 2012 г.
  •  Носител на наградата на „Ню Йорк Таймс” за 2012 г.
  •  Носител на наградите на Американската асоциация на книгоразпространителите „Е. Б. Уайт” за най-добра детска книга за 2012 г.


 "Една красива, забавна и на моменти доста тъжна история за тихата сила на преображението"
–Уолстрийт Джърнъл

"В своята дебютна изява като писател Паласио създава потресаваща, разтърсваща книга с герои, които ще аплодирате на крака."
–Ентъртейнмънт Уикли

 "Богата, запомняща се книга. Оги и приятелите му са сърцето и духът на „Чудо”, а Паласио успява да улови с поразително умение мислите и чувствата на всички деца – на момичета и момчета, на петокласници и на по-големи."
–Ню Йорк Таймс

 „Чудо” докосва сърцето по най-неочаквания и жизнеутвърждаващ начин,  Огъст Пулман е дете, което всеки ще помни завинаги. Направете си една услуга – прочетете тази книга, за да направите живота си малко по-добър"
–Николас Спарк, автор на „Тетрадката”



Няма коментари :

Публикуване на коментар