Общо показвания

неделя, 8 март 2015 г.

Джeфри Юджeнидис-"Мидълсекс" / Jeffrey Eugenides-"Middlesex"

Издателство : Жанет 45
Страници :702

„Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от Грос Пойнт се влюби в мен, без да знае какво съм. (Нейният брат също ме харесваше.)
Но сега, на четирийсет и една, усещам, че се задава ново рождение. След десетилетия нехайство се улавям, че мисля за споминали се пралели и прачичовци, за отдавна изгубени дядовци, за непознати пети братовчеди или – при семейство с бракове между близки родственици като моето – всички тези неща накуп. Ето защо, преди да е станало твърде късно, искам да опиша това веднъж завинаги: шеметното пътуване през времето на един-единствен ген.
О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми...”

Из „Мидълсекс”

Не съм сигурна до колко успях да вникна в книгата,дали разбрах абсолютно всичко,което Джeфри Юджeнидис се е опитал да каже ,дали усвоих всички уроци,които се е опитал да предаде чрез книгата си,дали напълно влязох в кожата на Калиопа или по-късно наречена просто Кал.Сложна и многопластова история,съхранила между страниците си един важен урок-за силата на избора.Засегнати са отношенията в семейството и доколко нашите лични битки се отразяват на околните.

На мен като читател ми беше много интересно да се запозная с темата за хермафродитите,която беше представена по много увлекателен начин.
Не мисля,че би се харесала на всеки точно заради темата,която засяга.В нея има много "кутии"и ако читателя отвори неправилната,може и да се разочарова.
Дали ми хареса?Почти,може би...Имаше моменти в които бях ентусиазирана и много "вътре"в историята.Имаше и такива,в които просто си блуждаех и "изтърпявах"заради общото благо на историята.Възхитих се на подхода на автора.„Мидълсекс”звучи като автобиография.Като една тежка и лична изповед!Но разбира се,това не е така.Идеята за романа се ражда, когато Юдженидис, самият той с гръцки произход, прочита мемоарите на хермафродита Еркюлин Барбен и решава да напише „историята, която не научава от тях".
От Смирна до Детройт,от Калиопа до Кал,от пълно себеотрицание до пълно приемане,независимо дали ще ви хареса или не,„Мидълсекс” няма да ви остави безучастни !
Романът е награден с Пулицър през 2003г.

Няма коментари :

Публикуване на коментар