Total Pageviews

Кир Буличов-"Селцето"

Издателство : Колибри
Страници : 336

Корабът „Полюс“ катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури под минус 40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават примитивно селище. След почти 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селището са се родили деца. За остаряващите корабокрушенци е ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.


Реално погледнато тази книга изобщо не е в моят стил и по-принцип никога не бих посегнала към нея.Дори не бих се замислила дали да я чета или не.Но новата 2015 започна пусто от към заглавия,които да успеят да ме грабнат.Хващах едно,оставях го,започвах второ и трето и т.н. и все не бях доволна.Тъжна гледка.Блъсках си главата и се чудих и маех какво ще правя ако цялата година е такава.И в момент на панически книжен пристъп попаднах на това.Реших,че така и така само отварям и затварям книгите,без да успея да стигна и до 30 та страница от скука,защо пък да не.Ами така де,то се оказа че да ама не :) Попаднах на "Селцето"случайно и така случайно ме и грабна!Та чак и я прочетох за два дни.Изненадващо интересна,лека,интригуваща и различна от всичко,което съм чела до сега.Явно това,че не си падам по тези галактически и космически щуротии не попречи да се насладя изключително много на тази.А и тук не става толкова дума за извънземни,колкото за човешкото в хората.Техните отношения,инстинктът за самосъхранение,за продължение на рода и  за всичко това,което ни определя като биологичен вид.Главните герои бяха интересни и ми беше много вълнуващо да проследя какво се случва с тях.И повярвайте ми,наистина не знаех какво ще стане на следващата страница.Понякога е хубаво човек да излезе от зоната си на комфорт и на познатото.Това се оказа,че важи с пълна сила и за книгите.Обичам,когато се изненадам приятно сама себе си.



Кир Буличов (1934-2003) е популярният псевдоним на големия руски писател-фантаст, журналист, пътешественик и историк Игор Можейко. В качеството си на изтоковед той обхожда Памир, пътува из Бирма, Индия и Ирак, „сближава се“ с арктическия студ, създава ценни трудове за древни източни култури и езици. Автор е на множество научнофантастични разкази и романи, превежда редица американски книги на руски, сам пише сценарии за повече от двайсет филма. Прочути негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, цикълът „Галактическа полиция“, и филмираният детски роман „Гостенка от бъдещето“. 


No comments