Общо показвания

вторник, 20 януари 2015 г.

Харуки Мураками-"Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване"/Haruki Murakami-"Shikisai o motoanai Tazaki Tsukuru to, kare no junrei no toshi"

Издателство : Колибри
Страници : 384


Още от сега предупреждавам,че това ще бъде едно много объркващо ревю,от което няма да стане много ясно тази книга хубава ли е,заслужава ли си четенето и изобщо харесала ли ми е.Защо,ще попитате?Ами защото и аз не знам.
Радвам се,че запознанството ми с Харуки Мураками е чисто и необременено.Така и не прочетох нито едно ревю за негова книга и не поисках чуждо мнение.Но пък при посещения в книжарници (извън страната),библиотеки и дори на плакати на автобуси все виждах неговото име.Струваше ми се,че само интелигентните,умни и възпитани хора могат да четат този автор.С две думи голяма хапка за моята уста и доста над моите възможности.Дали самото му име предизвика някакъв респект или в мен се е зародило едно такова усещане,че японците не могат да пишат леки романчета между другото,но си представях все професори и учени с "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" под мишница,бързащи за поредната бизнес среща.
Оказа се,че греша.Книгата наистина е дълбока,сериозна и дава много плод за размисъл и разнищване на подтекста,но не е и това,което аз си мислех.

Проблемът ми с историята за Цукуру Тадзаки не беше че не е интересна.Напротив.Сюжета беше уникален,увлекателен и изненадващ на моменти.Запознанството с японската култура също.Мисля,че разминаването дойде от там,че атмосферата като цяло беше доста мрачна и потискаща.Може би нямах нужда точно от това в студените мъгливи дни на януари.А и едно такова да ти стане от всичкото това изоставяне и самота,описани между страниците.Тъкмо малко щастие,и автора бърза да го елиминира и да компенсира с двойна тъга.
Но със сигурност ще прочета още нещо от Мураками.Няма как да има повторение с тази книга,в това съм убедена.И много ми е интересно какво ли ще ми представи в някой от другите си романи.
Като цяло поуката за мен е в недоизказаното.Борба му е майката и мълчиш ли отдаден на болката,примирен с решението на околните само ще страдаш.Разминаванията се случват постоянно,а болката от изгубеното не минава и след 20 години.А след това ни да я излекуваш,че ще те е яд за изгубеното време,ни да си траеш.Ама и колко прикрити са хората.Гледаш го,един тих човека,а вътре в него истинска буря."От човека по-скрито покрито няма."

А сега под секрет ще ви призная,че много се гордея с Мураками в моят читателски опит.И още утре ако някой заговори  за него,аз ще кажа "Кой,Мураками?Охооо,аз когато го четях... :) :)" Ето едно обещание към мен за 2015 година-да не се страхувам от определени книги.Не и преди да съм опитала и дала шанс!


Ето какво пише и Христо Блажев (след прочитането на книгата си наваксах със страничната информация-признавам,беше ми много любопитно).
 Цукуру Тадзаки се приема като безцветен човек, скучен, праволинеен, ненужен за човешкия социум, малък самостоен атом, който се движи в своето бавно, нестихийно и небрауново движение, избягва сблъсъците с други частички и следователно траекторията на всекидневието му е предвидима. В живота му е имало само един щастлив период – в който е бил част от петчленна компания приятели, между които е съществувала тясна и красива връзка. Този приятелски кръг е бил съвършенството за него, устойчиво състояние, отвъд което нищо друго не е нужно, а взаимният баланс е давал така нужното за Цукуру усещане за стабилност. Има само едно нещо, което го отличава от останалите – в неговото име няма цвят, – но това дълго време не е от значение. В светлината на тази простичка цветна символика Цукуру е остракиран от групата внезапно, рязко и необяснимо – като прокажен той е изоставен, без никакви обяснения четиримата му най-близки хора отказват да го видят и чуят, изрязват го като гангренясал крайник, за да спасят застрашеното цяло. Останал без опора, той залита към пропастта на смъртта, но се задържа на самия ѝ ръб и оцелява… но остава там, вперил поглед в нищото. С обичайния си маниер на четец на човешки души Мураками описва опустошения му живот, който продължава на автопилот, по линията на най-малкото съпротивление, без амбиции, без изгреви и залези, само едно монотонно, примирено, осакатено съществуване. Цукуру Тадзаки се възприема като човек без цвят и превръща живота си в такъв – в личен, професионален, сексуален дори план той няма ясна окраска, а мимикрията му като обикновен, незабележим с нищо човек е съвършена. В хранителната верига той излиза от брънките на хищници и жертви и се превръща в малкото камъче, на което никой не би обърнал внимание.Мураками обаче не го оставя така. Той въвежда в живота му един мъж, който внася объркване и раздвижва затлаченото му примирено съзнание, а след това и една жена, която го подтиква да търси отговорите на въпросите, които преди 16 години не е посмял да зададе: а именно защо четиримата му приятели внезапно го изоставят. По пресъхналите вени внезапно пак потичат струйки кръв и Цукуро поема на странстване вън от твърдо установените си коловози – дошло е времето да се срещне със своите приятели и да научи истината. Книголандия

Няма коментари :

Публикуване на коментар