Общо показвания

събота, 1 ноември 2014 г.

Людмила Филипова-"Войната на буквите"

Издателство :Егмонт България
Страници :528

Чувствам се вдъхновена и презаредена след това невероятно приключение,което ми подари Людмила Филипова с новата си книга "Войната на буквите".Горещо препоръчвам и нареждам сред любими тази невероятна история!Няколко месеца след заминаването ми от България и заживяването ми в друга страна скърбях за моята си библиотека,която оставих у дома.Тъжах за моите си книги и се зарекох,че и тук ще направя мой кът от избрани и любими заглавия.Не спирах да чувам "Купувай си заглавия на английски и ще ти бъде добре."Оставете вие тази работа.Аз може да се науча и на още пет езика да чета-знанието е сила,но моят си роден език е незаменим.

И ето че за рожденият ми ден една приказка прелетя океана,за да даде началото на желаната от мен библиотека.

Моята майка усети мъката ми по книгите.Ех,тези майки.За къде сме без тях!Гордо разнасях историята за Баян и Мария в метрото,забравяйки път,хора и всичко заобикалящо ме.Във въображението ми аз бях в една непозната за мен България-хем родна,хем толкова нереална.Силна,горда,борбена и непревземаема.Толкова много неща научих.Как не съм ги знаела до сега?Та аз съм завършила история в гимназията!Един от любимите ми периоди е този на Борис и Симеон,а сега запълних толкова празнини.Въпреки че не всичко в книгата е доказано и някои места са пришити с въображение,се е получило уникално произведение,което се запечата в сърцето ми.
Лично за тази книга прочетох толкова негативни коментари,а трябваше да си знам.Не случайно се злобее поради необясними причини срещу книгите на Людмила.Не познавам авторката,но за мен е без значение.
Нека възпитаме съзнанието си да не търси зад музиката изпълнителя,зад прекрасно написаната история автора и зад всяка прекрасна творба личното,за което да се хванем.Не,не ме интересува коя е,как изглежда и какъв е човешкият фактор в нея.Романът трябва да диша собствен живот и сам да говори за себе си !

Не искам да чета с лупа в ръката и с възторжен вик да изкрещя "Аха,ето тук има нещо недоизкусурено.Най-накрая!".
Аз усетих човек който обича родината си,който си е направил труда да отдели три години да събере на едно място факти,превръщайки ги в приказка за патриотизма,който тупти във вените на всеки българин (или поне се надявам) и за мен това е достатъчно.
Вземете тази книга,потопете се в нея и се насладете на силата,която струи от всяка нейна страница.
И ето тук ще вметна нещо,което мисля от много време,но винаги се въздържам да коментирам.Не е честно да се възхищавате,купувате и да се пристрастявате към книги като "Петдесет нюанса сиво",а да оплювате българското.Не убивайте вярата ми,че четящият човек е интелигентен,толерантен и жаден за знания.Едната книга е за забавление и няма нищо лошо в това,но другата е вашата,нашата история и е непростимо да не дадете шанс.Не да я харесате,просто да дадете шанс...Няма нищо лошо в разминаването на вкусове или една книга да не ви допадне,но да стигаш до крайности и да изгрубяваш в изказа си относно нея за мен е ужасно.Това на което съм научена от малка е,че няма лоша книга .Всяка една те учи на нещо.Дори това да не е твоето заглавие,не използвай простотия в изказа си докато го споделяш.Още повече,че не веднъж попадам на гневни коментари,оплюващи автора,а защо книгата е недостойна така и не се разбира.Но така се краде,понеже аз вече започвам дадена книга подсъзнателно с едно наум,а дори не зная какво е то.Бъдете толерантни,обуславяйте се,ако ли не,излиза,че не винаги четящият човек е интелигентен.

"Мисълта,геният и Бог нямат народност!-отвърна Баян."


"Черноризеца казваше,че всяка изписана буква се запечатва в сърцето...че книгите могат да бъдат изгорени,камъните-разрушени,но не и написаното в сърцата на хората."


Няма коментари :

Публикуване на коментар