Общо показвания

неделя, 26 октомври 2014 г.

Стивън Кинг-"То" /Stephen King -"It"





















Страници:541

Издателство:Бард

Има автори и книги,които знам,че си заслужават.И точно поради това знание удължавам момента на очакване и отлагам тяхното прочитане.Това е като да имате шоколад скрит в гардероба,чаша вино в събота вечер въпреки диетата или нов чифт обувки напук на стапящата ви се заплата...неее,да имаш хубава книга,която си стои и те очаква е дори още по-хубаво.Това е незаменимо.

Та Стивън Кинг и неговите ужасии беше едно от тези скрити мои козчета за борба срещу книжната криза,която ме наляга понякога и нямам какво да чета.Възползвах се от него преди близо две години с "Очите на дракона"и успях да спра чак след "Кери"и "Сейлъм Лот".
Ето че мистър Кинг се завърна в моите нощи в образа на клоуна Пениуайз(нещо средно между Роналд Макдоналд и Бозо).Затова сега казвам "-Хай-йо,Силвър,НАПРЕЕД!"и ви подхващам с "Искате ли да друснем един рок?"
Аз наистина сънувах една от нощите кошмар заради тази книга.Достатъчно съм голяма,за да вярвам в чудовището в гардероба или в неизвестното под леглото след като изгася лампата...знам,че такива неща не съществуват,но отдавна забравеният глас на моите детски страхове тихичко шепти "Дали?"
Тази книга не е за чаша топло кафе или чай в уютните следобеди.Тази книга е за чаша силно уиски в бурните зимни вечери.Тя трябва да се чете под звука на виещият вятър навън,в тихата къща с нейните естествени поскърцващи звуци.Аз и моята слаба подвластна на ужасии психика изживяхме доста бурни и емоционални 541 страници.Пожелавам го и на вас.

Докато четях си отбелязвах цитати,които ми правят силно впечатление и познайте колко силно учудена останах,когато открих,че в 99% от случаите съм се дублирала с Книжен плъх.Стана ми готино...Едно такова споделено.Да си чел една и съща книга с някой,че даже и едни и същи цитати да са ви впечатлили си е наистина едно такова...хубаво :)Та вместо да ги записвам аз,направо си Copy Paste :)


"Мисля, че със страха може да се живее, би им казал Стан, ако имаше думи. Навярно не завинаги, но дълго, много дълго. Оскърблението е онова, с което не може да се живее, защото то пропуква самото ти мислене и ако надзърнеш в пукнатината, ще видиш нейде долу живи твари с жълти, немигащи очички сред непрогледен, вонящ мрак и почваш да си мислиш, че там може да има цяла нова вселена, където в небето грее квадратна луна, звездите се смеят с хладни гласове, някои триъгълници имат четири ъгъла, други пет, а трети - пет на пета степен. В тази взелена може да растат пеещи рози. Всичко води към всичко, би им казал той, ако имаше думи. Ходете на черква и слушайте как Христос ходел по водата, обаче ако аз зърна някой да прави такива работи, ще пищя, ще пищя и пак ще пищя. Защото не бих го сметнал за чудо. Бих го сметнал за оскърбление."


"...хлапетата са страхотни майстори да се измъкват на косъм от смъртта ...и да вграждат необяснимото в живота си.Те безусловно вярват в невидимия свят.Добрите и лошите чудеса трябва да се взимат предвид,о,да,непременно,ала животът си продължава въпреки тях.Внезапният сблъсък с прекрасното или страховитото в десет часа не изключва един два допълнителни сандвича със сирене по пладне.
Но щом пораснеш,всичко се променя.Вече не лежиш буден в постелята с твърдата мисъл,че нещо се спотайва в шкафа или драска по стъклото...а когато наистина се случи нещо неподвластно на разума-системата блокира.Аксоните и дендритите прегряват.Паникьосваш се и трепериш,тялото ти друса рокендрол,въображението търчи насам-натам и пръска ужас по всички нерви.Не можеш просто да вградиш новата случка в жизненият си опит.Тя не се поддава на усвояване.Мисълта ти се връща към нея,играе си лекичко като котенце с кълбо...докато накрая полудееш или стигнеш мига,в който просто не можеш да съществуваш.
А стане ли това,помисли Бен,То ще ни спипа.Ще НИ спипа.И край."

Но щом пораснеш,всичко се променя.Вече не лежиш буден в постелята с твърдата мисъл,че нещо се спотайва в шкафа или драска по стъклото...а когато наистина се случи нещо неподвластно на разума-системата блокира.Аксоните и дендритите прегряват.Паникьосваш се и трепериш,тялото ти друса рокендрол,въображението търчи насам-натам и пръска ужас по всички нерви.Не можеш просто да вградиш новата случка в жизненият си опит.Тя не се поддава на усвояване.Мисълта ти се връща към нея,играе си лекичко като котенце с кълбо...докато накрая полудееш или стигнеш мига,в който просто не можеш да съществуваш.А стане ли това,помисли Бен,То ще ни спипа.Ще НИ спипа.И край."




"Всичко, което съм имал и имам сега, е свързано някак с онова, което извършихме тогава, а в този свят щом си получил нещо, трябва да плащаш. Може би затова Господ най-напред ни прави деца и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще плащаш, каквото си платил, става твое... и твоето рано или късно се връща при теб."


"Ако някой запиташе: ,,Бен, самотен ли си?", той би го изгледал с искрена изненада. Никога не се бе замислял дали е самотен. Нямаше приятели, но си имаше книги и мечти."


"Енергията, която тъй безгрижно прахосваш в детството и която тогава изглежда неизчерпаема... между осемнадесетата и двадесет и четвъртата ти година тази енергия отлита нанякъде, а вместо нея идва нещо много по-тъпо, нещо фалшиво като кокаиновата възбуда: може би целенасоченост, или идеали, или някоя друга глупост от речника на младоците в Търговската камара. Всичко става незабелязано, без гръм и трясък. И Ричи си мисли, че може би това е най-страшното. Че не напускаш детството изведнъж, с оглушителен взрив като някой от ония клоунски балони с идиотските надписи. Хлапето в душата ти просто изтича навън като въздух от спукана гума. И ето че един ден заставаш пред огледалото, а отсреща те гледа възрастен мъж. Можеш пак да носиш джинси, можеш да ходиш по концертите на Спрингстийн и Сигър, можеш да си боядисваш косата, но онова лице в огледалото ще си остане лице на възрастен мъж. Може би всичко е станало, докато си спал, сякаш е минала Феята на зъбките."

"Днес, скъпи момченца и момиченца, ще учим, че колкото повече се променят нещата, толкова повече се променят. Онзи, дето казал, че колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите, явно е бил малоумен."

"То пристигна тук, на Земята, и откри дълбини на въображението, които изглеждаха почти нови, почти съществени. Това богатство на въображението правеше храната невероятно вкусна. И То разкъсваше със зъби плът, набъбнала от екзотични страхове и сладострастни ужаси - тукашните същества сънуваха нощни зверове и мрачни тресавища; въпреки волята си надвесваха очи над страховити бездни."


Няма коментари :

Публикуване на коментар