Общо показвания

неделя, 5 октомври 2014 г.

Карол Рифка Брънт-"Кажи на вълците, че съм си у дома" / Carol Rifka Brunt -"Tell the Wolves I’m Home"

Издателство : Милениум 
Страници : 352


„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за тъгата – за неуловимите ѝ пипала, впиващи се в теб по всички възможни начини; за непроследимите белези, оставени от смъртта на близък; за всички онези пукнатини, появили се незнайно как и, ако имаш късмет, запълнени от някой, който те обича.

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е книга за радостта – за стотиците малки начини живота да изпълни тялото ти; за напиращата нужда да бъдем разбрани и приети и да обичаме себе си дори това да не стане; за всички онези моменти, в които някой някъде все пак успява да те разбере.
Книга за общуването и за вредите от липсата му; книга за любовта от пръв поглед и претопяването ни в другия; книга за човешката близост и нещата, които я прекършват на две. Книга за любовта като спасение. И за вълка, който се бори да изскочи от всеки от нас и да ухапе другия.

„Кажи на вълците, че съм си у дома” е историята на четиринайсетгодишната Джун и нейния свят. Джун е аутсайдер не само в училище, но и у дома. Тя е момичето, което всички подминават, защото нямат идея какво да си кажат с нея. Тя е тихата дъщеря, която не излиза с приятели и иска да живее в Средновековието, вместо да вземе поучителен пример от сестра си и да бъде красива, популярна и ученолюбива. Тя е дебеланката, която избягва образа си в огледалото с ясното съзнание, че тялото ѝ няма да стане по-фино с годините. Тя е странникът, който след училище се разхожда в гората със старовремска рокля, навлечена върху дънките, и ботуши, два номера по-големи от стъпалата ѝ. Тя е тийнейджърката, която слуша „Реквием” на Моцарт вместо някоя бойбанда. И има само един човек на този свят, който я разбира. Фин.


Знам, че очаквате Фин да е странно момче от училище, което намира нейната странност привлекателна. Но не е. Фин е вуйчо ѝ. Фин е известен художник и обича Средновековието, точно колкото Джун. Фин има уютен градски апартамент, ухаещ на портокал и лавандула и красив порцеланов чайник, който Джун обожава. Фин е хомосексуалист, болен от СПИН. И в последните си месеци решава да нарисува двете си племенници, за да бъдат те винаги заедно, както на портрета. „Кажи на вълците, че съм си у дома” – така Фин кръщава последната си картина и никой не знае защо. И когато Фин посреща смъртта си, Джун остава сама с една непосилна молба, отправена предсмъртно от него.
Четецът


Започвам с корицата, защото мисля, че за нея трябва да се говори дълго и безспирно! Черно-белите контури, всеки детайл, присъствието на палтото и разбира се вълчото негативно пространство между сестрите издават вниманието, с което е четена книгата. Ако това ми беше работата, аз щях да съм много горда от свършеното. Така че непременно искам да отбележа Ина Бъчварова и Владимир Венчарски, в духа на празниците да знаете, че адски много ви харесвам, заради това, което сте сторили! Много ми допада и начина, по който е подвързана книгата, така че да може свободно да се чете с никакви притеснения за цялостта на гръбчето и’. Въобще подробностите в това издание ми носят душевен празник! 
Левитация 
 


Това е книга за това, колко празно остава сърцето ни, когато си отиде любим човек. За това как търсим мястото си в света без него. Как времето никога не е достатъчно, за да поправим грешките си. Затова е важно да казваме истината и да се борим за нещата, които обичаме. Защото мълчанието се натрупва и само прави болката от пропуснатите възможности по-голяма.

„Кажи на вълците, че съм си у дома“ е покана за разговор. Книга като тази не се разказва. Още от първите страници тя те предизвиква да я споделяш мълчаливо. Да я дадеш на някого, когото обичаш, без думи, и когато я прочете, да те погледне по-особено, знаейки точно какво изпитваш в момента. 
Милена Ташева 

Няма коментари :

Публикуване на коментар