Общо показвания

вторник, 13 май 2014 г.

Марина Фиорато-"Мадоната на бадемите" / Marina Fiorato-"The Madonna of the Almonds"

Издателство " Кръгозор
Страници : 312

След "Стъкларят от Мурано" , "Тайната на Ботичели"  и  "Дъщерята на Сиена" , Марина Фиорато ме изкуши с "Мадоната на бадемите".Обичам тази Италия,обрисувана в страниците на романите й-звуци,вкусове,цветове,имена,пейзажи и изкуство се сглобяват като парченца от пъзел във въображението ми и ме приканват да чуя вълничките,които се разбиват във Венеция или да усетя горчивият вкус на бадемите в Сароно.
Историята описва живота на млада Симонета ди Сароно ,която губи съпруга си Лоренцо по време на битка.Със смъртта му тя научава,че е разорена,като почти всички пари са били похарчени за оборудване за войниците.Започват да се натрупват дългове и младата жена няма друг избор освен да се раздели с всички мебели,рокли и прислуга.
В този тежък момент,когато парите въпреки всички жертви не са достатъчни,Симонета се обръща към евреин,обрисуван от неуките селяни като създание на мрака,обладан от дявола и с тяло на мечка.Когато се сблъскват обаче,тя е изненадана да види,че той е човек, точно като нея.Следвайки съвета му да спечели малко пари,за да успее да й помогне и той,тя се съгласява да позира за религиозна фреска в местната църква като Мадоната,изработвана в момента от Бернардино Луини,ученик на Леонардо да Винчи.Различните характери още в началото правят отношенията им обтегнати и остри,но с времето между тях започва да гори любов,изразена в една целувка на грешното място в грешното време.Бернардино е принуден да избяга в Милано,а младата жена живее в заточение в своя дом.В момент на отчаяние и самота,Симонета изследва вкуса на бадемите и успява да го съчетае с алкохол,откривайки тайната на приготвянето на ликьор Amaretto Disaronno.

Паралелно тече историята на две жени от скромно потекло,които намират ранен мъж без спомени в гората,който наричат Селваджо.Те го приютяват в домът си и се грижат той да възвърне физическото и психическото си здраве.
Двете истории са свързани по-между си е в един момент съдбите на героите се преплитат.
Това не е обикновена любовна история-тук ще усетите взрив от вкусове,палитра от цветове и подробно описание на италианският пейзаж.Описана е нетолерантността и предразсъдъците между религиите,многобройните жертви на Инквизицията,жестокостта на император Максимин,легенди за светци и грешници,за мъченици и герои,които намират израз чрез таланта на Бернардино Луини.

Марина Фиорато умело съчетава  фантастика и исторически факти.
„Много малко се знае за живота на Бернардино Луини, затова си позволих волността да добавя редица фикционални подробности към историята. Но работата му говори сама за себе си. Ако ходите в Италия, непременно се отбийте в красивата църква „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно (днес наричана „Сантуарио Беата Верджине деи Мираколи“). Но ако искате да видите истинския гений на Бернардино, прекрачете прага на манастира „Сан Маурицио“ (бившият „Монастерио Маджоре“) в Милано, чиито стенописи са 
върховото достижение на великия художник” – споделя Марина Фиорато.

„Марина Фиорато - авторът, който съумява да улови ароматите, страстта и енергията на Италия.”
Books Quarterly

„В „Мадоната на бадемите” Марина Фиорато ме накара да повярвам на всяка дума, написана от нея.”
Books are my life

„Средновековна Италия... в куфара ви.”
Italian Magazine

„Пленителна история, кипяща от страсти, изпълнена с мистерия и интриги.”
Booktime

Манастира „Сан Маурицио“ 


Откъс от книгата :


ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Амарето

– Аманте?
– Амаре?
– Амареца?
– Наистина! Защо да не вземем тогава да кръстим напитката „Манодората“? Защото не би могла да се роди, ако не бяхте вие!
Манодората поклати тъмната си глава и кадифеният шлейф на шапката му се разлюля над раменете му.
– Не става! – отсече. – Аз съм добре познат по тези части на страната, а една асоциация с евреин няма да помогне с нищо на продажбите ви! Нека по-добре се насочим към други варианти.
– Ами… старата латинска дума за бадем е амигдала…
– Което означава какво?
– Доколкото знам, сливица в гърлото.
– Ха! – изсмя се Манодората. – И това ако е подходящо име за напитка! Нещо друго?
Симонета отново опита еликсира си. Все още не се чувстваше готова да разкрие на приятеля си просветлението, което бе получила, докато приготвяше напитката, защото в нея бе дестилирала и щастието си, и болката си, родени от чувствата ѝ към Бернардино.
– Прави ми впечатление, че питието е едновременно сладко и горчиво. А думите за любов – амаре, и за горчилка – амареца, са много близки.
Манодората кимна и отбеляза:
– Би могло да се каже, че където има любов, има и горчилка, защото думата амаре се съдържа в началото на амаре-ца.
– Значи любовта завършва с горчилка, така ли? – усмихна се тъжно Симонета. – Не особено окуражаващо, не мислите ли?
– Ала вярно.
– Не и за вас. Ето, вие си имате вашата Ребека, имате си и прекрасните синове!
– Дори и най-влюбените рядко умират в един и същи ден. В крайна сметка всеки от нас остава сам, но любовта живее вечно, както вече обсъждахме с вас.
Симонета потрепери при мисълта за Бернардино. Дали още я помнеше, или вече лежеше в обятията на друга жена, където и да се намираше? Да, горчива мисъл наистина.
– Хайде тогава да наречем питието Амарето! Защото горчивината му е съвсем мъничко. И освен това имаме всички основания да вярваме, че вкусът му ще ни доставя радост поне за времето, отредено ни на тази земя!
Ето как ликьорът „Амарето“ получи името си. И от мига, в който това стана, Симонета и Манодората се задействаха светкавично. Манодората доведе цяла група еврейски работници, които да оберат бадемите и да подрежат дърветата правилно за следващата реколта. Процесът се надзираваше от господарката на замъка – тя обясни на дърварите онова, което ѝ бе обяснил Лоренцо: „Клоните трябва да бъдат разположени така, че между тях да може да премине лястовица, без да си свива крилете“. Когато това беше направено и клоните на дърветата бяха подходящо разредени, Симонета се загледа изпод сводовете на входа на дома си и действително зърна една от въпросните дребни птици да се спуска между клоните на горичката. И точно както трябваше да стане, лястовицата нямаше нужда да свива криле, за да прелети. Потрепери от лошо предчувствие – спомни си, че римляните някога бяха възприемали като зла поличба да видиш лястовица в полет. Побърза да се отърси от това чувство и влезе в кухните, където жените, наети от еврейския ѝ приятел, жужаха като огромен кошер пчели, заети да приготвят неповторимата бадемова смес.
Манодората беше помислил за всичко. Вложи пари, за да докарат буци кафява захар от Константинопол, лимони от Кипър и ябълки от Англия. Карамфилът и останалите подправки пристигнаха с корабите от Черно море и бяха донесени от вестоносци от Генуа. Казанът работеше денонощно и работливите евреи отново вдъхнаха живот на къщата, изпълвайки я с напевния си език и странните, красиви песни. Из стаите се носеха прекрасни мелодии и гърлени разговори.
От Венеция пък пристигна най-ценният товар – прозрачни бутилки от кристално стъкло, увити поединично в коприна като бебета. Когато Симонета отвори първия сандък и извади първата бутилка, ахна – бутилката беше истински образец на изкуството, ясна като огледало, бистра като вода и с елегантната форма на римска амфора, само че с плоско дъно, за да може да стои права. И всичко това се завършваше от тапа във формата на бадем, завързана с панделка в същото синьо като фамилния герб на Кастело.
Още за книгата може да прочетете тук:

Аз чета
Библиотеката

Няма коментари :

Публикуване на коментар