Общо показвания

сряда, 7 май 2014 г.

Джоджо Мойс-"Последното писмо от любимия" / Jojo Moyes-"The Last Letter From Your Lover"

Издателство : Хермес
Страници : 432
"Сблъсък между онова,което искаме,и онова,което ни е разрешено."
Емоционална и прекрасна история,която на моменти ме караше да възкликвам "О,не!Отново ли?".Знаех,че едно писмо разделя влюбените от щастието им и ми се искаше на моменти да мога да им го напиша аз.Както когато гледаш страшен филм и се провикваш на актрисата на екрана "Бягай!".
Една от установените силни страни на  Джоджо в писането е начина,по който свързва миналото с настоящето,преплитайки живота на предмети със ситуации и драматични съдби.След "Аз преди теб" напълно бях забравила за тази авторка,която се върна в живота ми с абсолютният триумф на "Момичето,което бях".И ето,че и в "Последното писмо от любимия" стилът е същият-запленяващ.Предметът,който свързва двете поколения на Дженифър и Антъни през 1960 г. и Ели и Рори през 2003г. е едно писмо,забравено и захвърлено сред архивите.
По голямото внимание е отредено на далечната 1960г.,когато двама души се срещат и на пръв поглед изобщо не се харесват.Красивата,популярна Дженифър е омъжена за Лорънс,успешен,самостоятелен,небрежно жесток бизнесмен,който управлява мини в Африка.Когато една нощ бляскавото семейство дава вечеря,звездното момиче среща пълната противоположност на своя студен съпруг.Антъни е журналист,разведен,с наклонност към алкохола и доста буен характер и без мерило за думите си.Липсват му богатство и социален статус,но  в последствие Джен е привлечена от него като магнит.Въпреки,че той се чувства недостоен за нея поради общественото си положение,любовта ги залива като придошла река суха земя и двамата осъзнават колко специална е връзката помежду им .Тяхната забранена любов е толкова нежно и романтично изразена в красивите писма на Антъни към нея,че когато той й предлага да избягат заедно,младата жена е готова да загърби богатият си живот,съпруг,родители и приятели,но съдбата е срещу тях.Коварна катастрофа попречва на Джен да стигне на срещата им,а последвалата амнезия изтрива всеки скъп спомен,но не и чувството за празнота.



Точно когато историята беше в своята най-въздействаща точка,авторката ме пренесе от 1964г. в 2003г. и просто нямаше как да оставя книгата не прочетена до сутринта.
В Лондон 2003г., тридесет и две -годишната Ели се оказва в любовна афера с Джон,женен мъж с две малки деца и не бързащ да напусне жена си.Ели не вижда това, което е точно пред нея, докато не се препъва в писмо,завладяващо с чувствата,които съдържа.Тя се стреми да разберете повече за една история, случила се толкова отдавна.
Мойс поставя героите си в трудни положения, без винаги да им дава възможност да намерят лесен изход.
Пленяваща и завладяваща,"Последното писмо от любимия" е трогателна история за човешките взаимоотношения и силата на любовта.

Романът „Последното писмо от любимия“ е преведен на 27 езика. Любопитното е, че всяка глава от книгата започва с нечие последно писмо, имейл или друга форма на кореспонденция от истинския живот.

Едно от писмата на Антъни :

Любима моя,Не пожела да ме изслушаш и си тръгна много бързо, но не те виня. Ти беше толкова далеч от истината, че едва го понесох.Ето истината: ти не си първата омъжена жена, с която имам връзка. Знаеш обстоятелствата от личния ми живот и честно казано, такива отношения ми харесват. Не желаех да съм близък с никого. Когато се запознахме, реших, че ти няма да си по-различна.Но когато дойде в стаята ми в събота, изглеждаше прекрасна. А после ме помоли да разкопчая това копче на гърба ти. И докато пръстите ми докосваха кожата ти, осъзнах, че ако правя любов с теб, това ще е катастрофа и за двама ни. Нямаш представа какво е да си толкова двойствен, скъпа моя. Ти си чисто, очарователно създание. Сега може и да не го съзнаваш, но човек изпитва удоволствие от своята почтеност. Не бих искал да съм мъжът, който ще ти го отнеме.А аз? Още в мига, щом ме погледна, знаех, че ако го направим, ще съм изгубен. Нямаше да мога да те отблъсна, както правех с останалите. Нямаше да мога да кимам дружелюбно на Лорънс, когато се разминаваме в някой ресторант. Никога нямаше да се задоволя да имам само част от теб. Заблуждавах се, когато мислех другояче. Тъкмо това е причината, любов моя, поради която отново закопчах онова проклето копче на врата ти. Това е причината, поради която лежа буден последните две нощи и се мразя за единственото почтено нещо, което съм направил.Прости ми.Б. 

Няма коментари :

Публикуване на коментар