Общо показвания

петък, 16 май 2014 г.

Джоди Пико-"Домашни правила" / Jodi Picoult -"House Rules"


1)Със своите 624 страници,книгата спада към категория тухла (което за мен е изкушаващо)
2)Имаше обещание за интересна и нестандартна история,която да ме разчуства
3)Вече бях чела предишният роман на Джоди Пико "Споделен живот",който ме накара да си изплача очите
5)Издателство Ентусиаст се бяха погрижили отделните глави,разказани от различна гледна точка да бъдат с различен шрифт,като по този начин само с един поглед знаех за кого ще чета

Още в началото обаче осъзнах,че тази книга е като предната,но още не мога да преценя дали това ми хареса или не:
1)Историята е разказана от много гледни точки
2)Дете с медицинско състояние-в предната история беше промиелоцитна левкемия,а в тази синдрома на Аспергер.
3)И тук имаше член на семейството, който е забравен поради състоянието на неговия брат или сестра,като попада в някаква беда поради липсата на грижи от родителя.


Личеше си,че авторката много се е потрудила в събиране на информация относно синдрома на Аспергер.Историята подканяше за съпричастност и разбиране.Според мен една от главните думи,около които се въртеше сюжетът беше жертвоготовност-от майката и от братът Тео.
-След като е изоставена от съпруга си след раждането на второто им момченце,Ема поема цялото домакинство на плещите си.Тя трябва да изкарва прехраната,да се грижи за двете си деца,като едното е със синдрома на Аспергер и общо взето да се откаже от личен живот в името на семейството.Без човек до себе си,без приятели,без колеги,понеже работи от вкъщи,тя винаги е насреща за да бъде в помощ на сина си Джейкъб.
-Джейкъб е 18 годишен младеж,чието ежедневие е изтъкано от правила и повторения,които не трябва да бъдат нарушавани,иначе водят до тежки кризи и самонараняване.
Той не понася оранжево,не обича четните числа,шумът от мачкане на хартия,прекалено много шум,примигващи и ярки светлини и промяната в плановете.Той не пропуска серияла "Ловци на престъпници",но най-вече спазва стриктно правилата,наложени от Ема.
Домашни правила:
1.Разчиствай собствените си бъркотии
2.Казвай истината
3.Мий си зъбите два пъти на ден
4.Не закъснявай за училище
5.Грижи се за брат си-той ти е единствен.


Като много деца с Аспергер той е подчертано съсредоточен върху една тема-в неговия случай след динозаврите и кучетата идва ред на криминалистиката.Джейкъб постоянно се появява на местопрестъпленията и казва на ченгетата какво да правят и обикновено е прав.Родният му град обаче е разтърсен от убийство и ролите се разменят-сега Джейкъб трябва да отговаря на въпросите на полицията,а най големият е "Извършил ли е убийство?".
Другите гледни точки в книгата са от името на Рич(полицейския капитан),Тео(братът на Джейкъб),Оливър(адвокатът) и Хенри(бащата на момчетата,който от години има друг живот и друго семейство).
Въпреки,че книгата много ми хареса и я прочетох на един дъх не беше толкова добра,колкото първата и краят малко ме разочарова.

Няма коментари :

Публикуване на коментар