Общо показвания

вторник, 22 април 2014 г.

Джени Даунам-"Ти срещу мен" / Jenny Downham-"You Against Me"

Издателство : Ентусиаст
Страници : 368

"Ти срещу мен" е едно много добре подбрано заглавие.Фокусира се вниманието на въпроса за изнасилването с внимание и чувствителност в цялата му сложност.Джени Даунам ни показва,че семействата и на жертвата и на нападателя са засегнати от престъплението.
Чела съм и други книги,които се занимават със сексуално нападение,където историята е съсредоточена около емоционалното и психическото състояние на героят,който е бил нападнат,но за първи път се обръща внимание на всички образи.
Когато братът на Ели-Том,е обвинен в изнасилване,цялото семейство се сплотява около него в инстинкта си да го защити.Една нощ,докато семейството му е извън града и  само сестра му Ели си е у дома,той засича влюбената в него Карин и приятели в кръчмата и пренася купонът в скъпата си богаташка къща.Те пият много алкохол и на сутринта момичето си отива в къщи.Но 24 часа по-късно тя отива в полицията и обвинява Том в изнасилване.От този момент тя се заключва в къщи,пропуска училището,затваря се за всичките си приятели и по цял ден се крие сгушена между одеялата.Човекът до нея е брат й Майк,който жонглира между вечно пияната им безотговорна майка,по-малката им сестричка,а сега и между емоционално съсипаната Карин.Налага се да работи усърдно,да се грижи за домакинството и запази равновесието у дома.
Така че,когато Ели и Майк се срещат уж случайно,въпреки първоначално скритите им мотиви,последното нещо което са очаквали е първичното привличане,което се заражда между тях.Той се е отдал на идеята за отмъщение,а тя е важен свидетел в делото,готова да защити по-големият си брат с цената на всичко.Но любовта между тях е трудна за контролиране,особено на техните тинейджърски години.
Краят беше доста непълен,но това дава шанса на читателя сам да завърши историята според своите очаквания и принципи.Няма черно и бяло,няма отговори на половината въпроси.Книгата беше доста емоционална и мога да кажа,че я погълнах за един ден,не способна да се отделя от нея.
Но ако читателят си даде шанса да вникне в героите,ще ги открие реалистични,силни и с куп дразнещи черти.
Най-антипатичен ми беше бащата на Том,който с цялата си арогантност си въобразяваше,че всичко се купува с пари,най-вече невинност (горещо се моля това да не е така).
В началото майката беше доста плашлива,бледа сянка без правото на мнение.Усещах страхът й да застане на страната на дъщеря си и да я подкрепи.Не е лесно да разбереш,че малкото ти момченце се е превърнало в изнасилвач,който се налива с алкохол и пуши марихуана,но Ели не веднъж потърси нейното рамо,на което да се опре.Все пак тя носи отговорност и за двете си деца по равно.
Карин с нейната убеденост,че е абсолютно невинна,чакаща момента да излее гневът си върху Майк,който през цялото време се опитваше да й помогне.Все пак не той е забъркал цялата каша.
Ели,която беше толкова лесно манипулирана буквално от всеки.
Само Майк ми беше фаворит от началото до края и така и не го упрекнах за нищо.Разкъсван между толкова любими същества,остана неоценен.
Не знам защо този път най-голямо впечатление ми направиха лошите им черти,които по-принцип винаги намирам начин да оправдая.На мен гневън,агресията,безсилието,лутането и болата ми дойдоха малко в повече.
И въпреки това бях запленена от историята.И положителното и отрицателното я направиха за мен много истинска.Хареса ми,че героите не винаги правеха това което исках и смятах за редно,че имаха своите слаби моменти,което ги направи живи в моето съзнание.Разочаровах се,ядосвах се,съжалявах ги и се надявах.
"Ти срещу мен" е запленяваща.

Ето още едно мнение : Тук

Няма коментари :

Публикуване на коментар