Общо показвания

понеделник, 21 април 2014 г.

Габриел Гарсия Маркес -"Любов по време на холера" / Gabriel Garcí­a Márquez-"El amor en los tiempos del cólera"

Страници : 410

Нека да започна с това,че "Любов по време на холера" се нарежда в раздел любими.Страхотна книга,която ще помня винаги.Въпреки,че нямам навика да препрочитам (освен "Брулени хълмове"),бих се завърнала към нея след години.За мен тя е от този тип книги,на които времето дава нов поглед над сюжета,предизвиквайки всеки път различни емоции според вече натрупаният опит.
Във време на епидемии и революции, когато животът е като мимолетен вятър,страстта изглежда по-сигурна от утрешният ден.Габриел Гарсия Маркес обхваща темата за любовта и я разбива на съставните й части-дълги щастливи и стабилни бракове,разврат,страст,комфорт,невъзможна,нежелана,по-детински и вятърничево отхвърлена...любов.

„Сърцето има повече стаи и от публичен дом.”

През цялото време се питах наистина ли съществува такъв мъж,или по скоро такова човешко същество,което да успее да съхрани идеята,представата и мечтата,която е изградил около желаният човек?
Няма друга дума освен любов,с която да успея да обобщя това,което е съхранено между страниците на този роман.Това дори не е любовен триъгълник,понеже до последно доктор Хувенал Урбино не разбира за огънят,който гори във Флорентино Ариса за неговата съпруга.Това е пазено,таено и съхранено от чужди очи чувство,което вместо с времето да избледнее,набира сили и става все по осезаемо и мощтно.
Няма човек,който да не е минал по този трънлив път и да не е страдал от разбито сърце.А някога представяли ли сте си в името на него да се обречете на очакване,дълго колкото цял един живот,с точност 51 години,9 месеца и 4 дни.Всичко си има цена.
Историята тече напред и назад във времето,и е умело преплетена между глави и герои .Флорентино е влюбен във Фермина Даса и всеки неин поглед,всеки неин дъх,всяко нейно отражение е безценно за него.Когато тя е наблизо целият свят спира своят ход.Той изгражда целият си живот около и за нея.Всяка мисъл,желание,порив е свързан с образа й.Но тя избира друг,а Флорентино дава в жертва всичките си години за да дочака своят момент,за да й докажа колко е грешала.
И ако досега сте вярвали,че няма незаменими хора,Маркес опровергава това.622 жени не успяват да заменят една единствена !Дали това е възможно само в книгите или и в истинския живот?Има ли как да знаем какво се таи в сърцето на другия?
И въпреки всичко ми се иска да има по-малко такива истории.Любовта трябва да се улови,да те заплени и да се изживее до край когато й в времето.Би било много тъжно ако наистина има толкова много самотници,които са пълни с любов,а няма на кого да я дарят.А това ми направи най-силно впечатление.Флорентино искаше да дари сърцето си,да пише поезия,да изнася серенади,да стигне до краят на света и да го преобърне само за една жена.
В допълнение любовта се третира в историята като вид заболяване,сравнимо с холера,с изключение,че любовта може лесно да засегне всички ни,докато холерата може да се предават само чрез заразена храна или вода,но и двете могат да бъдат еднакво смъртоносни.

Няма коментари :

Публикуване на коментар