Общо показвания

понеделник, 14 април 2014 г.

Дебора Харкнес -"Аз, вещицата" / Deborah Harkness-"A Discovery of Witches" (All Souls Trilogy Book 1)


Издателство : Бард
Страници : 656 

"Аз, вещицата" е дебютният роман на Дебора Харкнес 
С толкова много магия и заклинания,сега след завършването на книгата имам чувството,че ме е омагьосала.
Комбинацията от романтика,приключения,история,развитието на героите и магия ми доставиха удоволствие. Харкнес успя да  вплете няколко сюжетни линии в романът,превръщайки го на моменти в истинска енциклопедия.
Доктор Даяна Бишъп,потомък на видно вещерско семейство попада на омагьосан алхимичен ръкопис като част от своята научна работа.Тя обръща гръб на магията след бруталното убийство на родителите й,когато е била седем годишна.Тези драматични събития я карат да свързва дарбата си с нещо нежелано и опасно,което тя предпочита да държи заключено дълбоко в себе си.Вместо това тя се позовава на силата на ума,ставайки изследовател в областта на историята на науката.Тя прекарва дните си,изучавайки стари алхимични текстове,архивирани в Оксфордската Бодлианска библиотека.Но случайното попадане на ръкописът в ръцете й променя всичко.


"Книгата, която бе отказала да пусне формуляра, беше най-отгоре. На гръбчето й имаше отпечатан златист герб на Елиас Ашмол, колекционер и алхимик от XVII век, чиито книги бяха преместени от музея му в Бодлианската библиотека през XIX век. Пресегнах се и докоснах кафявата кожа.
Лек удар като от ток ме накара да си отдръпна пръстите, но не успях да го направя достатъчно бързо. Тръпките пропълзяха нагоре по ръцете ми и накараха косъмчетата по тях да настръхнат, след това тръгнаха по раменете, а мускулите на шията и гърба ми се свиха. Усещането бързо изчезна, но след него остана чувство за неосъществено желание. Бях поразена от тази своя реакция, затова бързо се дръпнах от масата.
Дори на безопасно разстояние ръкописът ме предизвикваше — заплашваше да разруши стените, които бях издигнала, за да отделя кариерата си на учен от рожденото ми право на последната от вещиците в семейство Бишъп. Положих много усилия, за да напиша доктората си и да си спечеля професура, очакваха ме повишения и започваше наистина да ми върви професионално. Отрекох се от семейното наследство и изградих живота си върху разума и научните си способности, а не върху необясними предчувствия и магии. Бях в Оксфорд, защото работех по изследователски проект. Откритията ми, подкрепени от обширни анализи и бележки под линия, щяха да бъдат публикувани. Щяха да бъдат представени пред колегите ми — нормални човешки същества — без мистерии и без загадъчното познание, достъпно само за шестото чувство на вещиците.
Ала без да подозирам, бях поръчала алхимичен трактат, притежаващ свръхестествени сили, които не можех да пренебрегна. Пръстите ме сърбяха да го отворя и да науча повече. Но още по-силен импулс ме възпираше: дали любопитството ми беше интелектуално и свързано с научната ми работа? Или имаше нещо общо с връзките на моето семейство с вещерския занаят?"


Нейното откритие привлича към нея много същества - вампири,демони и вещици.Професорът по биохимия и неврология Матю,който е и 1500 годишен вампир, ще се окаже централно парченце от пъзелът.Събитията ще ги съберат,а забранената любов,която ще се породи между тях ще ги свърже завинаги.

Преплитат се митология,еволюция,ДНК тестове,средновековни рицари,политика,дегустация на вина,магия,история и наука.

Книгата е част от трилогия,което обещава развитие на героите.
Влюбих се в академичната среда и старата библиотека.
"Тръгнах бързо през старата част на библиотеката, построена още през XV век, преминах покрай редиците с елизабетински бюра с по три полици за книги и издраскани плотове. Готическите прозорци между писалищата насочваха вниманието на читателите към декоративните тавани, на които бе изрисуван гербът на университета с три корони, отворена книга и мотото: «Бог е моето просветление."

Наслаждавах се и на промяната на теренът-Франция,Англия и Америка.
Хареса ми замъкът на семейство Клермон и къщичката на лелите на Даяна с нейните настроения и появяващи се от нищото стаи,пълни с духове.
Единственото дразнещо нещо беше,че героите постоянно ядяха,пиеха чай или спяха.Според мен тези битовизми можеха да бъдат сведени до минимум.
А и доста се зачудих защо все пак приемайки магията като част от нея, Даяна не прояви малко повече ентусиазъм или желание да развие докрай своят потенциал.Все пак като учен поне вроденото й любопитство би трябвало да я подтикне към това.
Героите са интересни и сложни,историята е вълнуваща , без да е прекалено амбициозна или сложна .
С нетърпение и удоволствие ще започна втората част "Нощна сянка".Въпреки обемът си,книгата дори за миг не ме остави да скучая.

Няма коментари :

Публикуване на коментар