Общо показвания

понеделник, 14 април 2014 г.

Захари Карабашлиев-"Кратка история на самолета"

Издателство : Сиела
Страници : 124 
„Всичко е сигурно заради джетлага. Казват, че тялото страдало, докато се адаптира към смяната на времето. Всъщност не времето е проблемът, струва ми се, а пространството. И не тялото страда, а душата. Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото. Преди два дни тя е била от другата част на земното кълбо, скитала е по стръмни улички на стари градове, пила е с приятели, посрещала е изгреви.“

"Представям ви носителя на награда “Хеликон”’09 – Захари Карабашлиев и “Кратка история на самолета”."
След гръмкото заглавие и страхотното представяне на книгата от Христо Блажев ТУК,реших да дам цвят на мрачния петъчен следобед.
Това са 15 разказа,къде автобиографични,къде не,вие сами трябва да прецените.Аз самата се изгубвах в описанията на Зак,(както го наричат на места в книгата) и умувах това сега истина ли е,не е ли ? 
Улавям се,че последните месеци съм станала доста емоционална,започна ли да чета съвременна българска литература.Сама се изненадах от реакцията си от сборника.Защо преживях толкова силно емоциите на героите си е загадка за мен,но ми стана така тъжно на моменти за тях,че чак ми се доплака.Малките моменти с подхвърлени думи ме улавяха и стискаха за гърлото.Например защо момчето трябваше да пропусне "Пинко розовата пантера" в предаването на Кеворк Кеворкян,за да прибере пияният си баща ? 
Какво е чувството да си на другият край на света и изтупвайки обувката си от камъчетата да изпада пясък от нашето Черно море.
Колко общоприето е в обществото ни да сме и "тук" и "там".Тези леки подмятания за заплатата,колата,сравняването на живота...Как се променя човек мине ли границата на страната ни-мисленето,желанията,стремежите.Как везните се люшкат между корените ни и естественото желание за материална и социална удовлетвореност.Едно дълго и непрестанно пътуване...което се чете между редовете.
Любимите ми разкази бяха "Старото злато на Синсинати"и "Къща в планината".
Неусетно прочетох книгата,петъчният следобед почти беше отминал и даже слънцето се беше показало,а аз вглъбена в книгата го видях чак като затворих последната страница.



Няма коментари :

Публикуване на коментар