Общо показвания

събота, 15 март 2014 г.

Патрик Ротфус - “Името на вятъра” / Patrick Rothfuss -"The Name of the Wind"

Издателство : Прозорец
Страници : 800

Какво повече бих могла да кажа за "Името на вятъра" ,което да не е казано в Книголандия и Аз чета .
Обичам фентъзито,но рядко успява да ме изненада с нещо ново.Идва момент,в който се пренасищаш и новата книга само преповтаря това,което вече си чел.Но тази книга успя да ми даде много повече от магия,вълшебства и смел герой.С Квоте изживях невероятно приключение.
Понеже имам слабост към дебелите книги,тази ме привлече като магнит.Със своите 798 страници усетих как ме засърбяха ръцете да я отгърна и да се загубя в нея.

Историята започва леко и сравнително бавно като малка река,а по-средата вече ме беше погълнала като океан.Патрик Ротфус ме запозна с един съвсем нов свят,за който не спирах да се чудя от къде дойде.За да имаш всичко това във въображението си със сигурност си доста цветна и интересна личност.Изключително майсторство.Всичко ме очарова-природата,митовете,легендите,познанията за магията,новите способности и отговорността с която се борави с тях.
Квоте има съвкупност от качества,с които ме спечели.Той е невероятно силен психически,артистичен,музикален,умен,с чувство за хумор,усет за хората и не на последно място чаровен.Със своята огнено червена коса,красиви ръце (които също са ми слабост) и подход към нежния пол спечели симпатиите ми.Той е момче,което чувства книгите като магнит.Изпитва физическа нужда да бъде до тях,а когато това се случва е омагьосан.Отворен към хората,с милосърдно сърце и нежна душа се впуска в света на големите насилствено рано.
Първите години,в които той каляваше своя характер ми бяха най-тъжни.Като един Дикенсов персонаж,Квоте се разделя със своето детство много рано.И само чувството за самосъхранение и хъсът му за борба му помагат да преживее трудностите.Всеки един от периодите на живота му ни дава шанс да станем свидетели на неговото израстване.И докато той развива своите умения на арканист,паралелно с това той разгаря и своята страст към музиката.Намира верни приятели,заклети врагове и голямата любов.Как да не се насладя на описанието на автора на обекта на тази любов.Толкова пламенно,страстно и вълшебно звучат думите му.


"-Непринудената й усмивка можеше да накара сърцето на всеки мъж да спре.Устните й бяха червени.Не с онзи яркочервен цвят,за който толкова много жени мислят ,че ги прави желани.Устните й бяха винаги червени и сутринта,и вечерта.Сякаш минути преди да я видиш,бе яла сладки горски плодове или бе пила от кръвта на нечие сърце.
Независимо къде стоеше,тя се превръщаше в центъра на стаята.-Квоте се намръщи.-Не ме разбирайте погрешно.Тя не вдигаше шум около себе си,нито пък беше суетна.Гледаме в огъня,защото светлината му тупти и той излъчва топлина.Светлината е онова,което привлича погледа ни ,но онова,което кара човек да се наведе по-близо към огъня,няма нищо общо с блясъка му.Нещото,което ни привлича,е топлината,която усещаш,когато се доближиш до него."

Ето и как самият Квоте описва своята история:


"Точно затова ни харесват историите.Те ни дават онази яснота и простота,която така ни липсва в действителния живот.-Квоте се наведе напред.-Ако това беше някоя кръчмарска история,пълна с полуистини и безсмислени приключение,бих ви разказал как всеотдайно съм се посветил на учене в Университета.Научил съм вечно променящото се име на вятъра и съм тръгнал да си отмъстя  на чандрианите..-Квоте остро щракна с пръсти.-Толкова е просто.Но макар че от това щеше да излезе забавна история,тя нямаше да е истината. ...
...Но в живота ми имаше нещо повече от отмъщение-сви рамене Квоте.-Трябваше да преодолявам непосредствени и реални препетствиея.Бедност.Липсва на благороден произход.Врагове,които си създадох в Университета и които за мен бяха по-опасни от кой да е чандриан.
Той махна на летописеца да вземе перото си.
-Но след всичко казано пак ще видим,че и в най-фантастичните истории се съдържа зрънце истина,защото аз наистина намерих нещо много подобно на лудия отшелник в гората-усмихна се Квоте.-И наистина бях решен да науча името на вятъра."

Но нека не изпреварвам събитията.С няколко думи (които са крайно недостатъчни) ще кажа,че романът се развива в един непознат свят.Коте е вече мъж,който живее скромно и тихо в своята страноприемница със своя ученик.Нищо не се случва в ежедневието му,клиентите са малко и зимата чука на вратата.Всички забелязват угасналият пламък в очите му,което най вероятно е заради дните,които си приличат един с друг.
Но ненадейно се появява Летописецът,който е чул легенди за него.Тръгвайки да го търси,самият той не може да повярва на късмета си,че го е открил.И с хитрост засягайки егото му,успява да убеди Коте да разкаже своята история.


2 коментара :

  1. Наистина невероятна книга :) Почти я ,,изядох" :D

    ОтговорИзтриване
  2. Много се радвам,че ти е харесала :) Когато я четох преди повече от година помня,че бях много очарована.Продължавай със следващата част.Заслужава си :) x

    ОтговорИзтриване