Общо показвания

неделя, 2 март 2014 г.

Джоджо Мойс -"Момичето, което бях" / Jojo Moyes-"The Girl You Left Behind"


Джоджо Мойс -"Момичето, което бях" е книга,за която казваш:
"Не мога да я опиша.Просто трябва да я прочетеш!"

Първата й книга "Аз преди теб" беше твърда и остра.Това са първите думи,които ми идват на ум когато си спомня за нея.Емоциите те прерязват хирургически изчистено и точно.Но сякаш си страничен зрител на историята.Ти си просто свидетел на случващото се в романа.
Затова очакванията ми за "Момичето,което бях"се оказаха неоправдани.Новият й роман сега след прочитането му предизвикват в мен асоциация с дълбок,а емоциите се трупат малко по малко,докато накрая не заседнат в гърлото ти преди сълзите.Двете героини Софи и Лив придобиха плътен образ в съзнанието ми,а тяхната болка струеше от страниците.
Първите страници на романът ни пренасят в малкия френски град Сен Перон,окупиран от германците.Времето е Първата световна война.Софи и сестра й са собственички на семейния хотел " Червения петел",който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери.И двете са изпратили съпрузите си на фронта.На стената на хотелът виси портретът на Софи,нарисуван от съпругът й Едуар Льофевър,но в едни по-добри времена преди войната.На картината Софи е красива,уверена,а погледът й е на жена която обича и е обичана.Почти нищо не е останало от този образ сега,когато мизериата,гладът и страхът са се настанили в душата на младата жена.Малкото информация,която получава за съпругът й е недостатъчна и стара и тя дори не е сигурна дали той е още жив.Но надеждата е това,което крепи Софи.Тя и сестра й взаимно се подкрепят.Но вниманието на немският комендант е привлечено от портрета,който го обсебва.Насред ужаса от войната все още има хора,способни да оценят красотата.Но новината,че съпругът й,Едуард е изпратен в концентрационен лагер с тежък режим кара Софи да вземе решение,което ще промени не само нейният живот,а  ще отекне през годините,засягайки и следващите поколения.Софи се обръща за помощ към коменданта...

И точно когато историята претърпява неочакван обрат се озоваваме в Англия 2006г. Тридесет годишната Лив Холстън се опитва да преодолее болката от преждевременната смърт на съпуга си Дейвид.Сили да продължава да живее и вдъхва портретът ,който Дейвид и подарява за сватбата им.Случайна среща разкрива истинската стойност на картината,нарисувана от Едуар Льофевър,и драматичната й история.
Между Франция 1916г и Лондон 2006г ставаме свидетели на решения,които младите жени взимат и след които няма връщане назад.Кое е правилно и кое не ? Черното и бялото се размиват в сиво.На моменти се ядосвах,в други се отчайвах.Задавах си въпроси а ако бях аз на тяхно място как бих постъпила ? И не на последно място романът ни учи как да оценим малките неща в живота,които имаме.Когато загубиш всичко,дори и мил жест и дума са като лъч надежда.
Подарете си 430 страници с изненадващ край.

Този роман дължи много на чудесната книга на Хелън Макфейл "Дългото мълчание:цивилния живот по време на немската окупация на северна Франция,1914-1918 година",която обхваща значителна ,непозната досега част от историята на Първата световна война.
Джоджо Мойс

Реввю:
Розова захар и чаша кампари

3 коментара :

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за прекрасното ревю.Книгата наистина е нещо изключителна,успя да влезе под кожата ми.Ако позволиш ще ти препоръчам също "Изгубената съпруга" на същото издателство.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря много.Виждала съм "Изгубената съпруга" като ревю в сайта на издателството и съм си я включила в списъка с бъдещи книги,който постоянно се увеличава :) Ще се радвам много и на бъдещи предложения !

    ОтговорИзтриване