Общо показвания

вторник, 18 март 2014 г.

Антъни Капела-"Изкушение с дъх на лимони" / Anthony Capella-"The Wedding Officer"

Издателство : Кръгозор
Страници : 392

Ревюто на Библиотеката привлече вниманието ми към тази книга.Първата ми мисъл беше,че можеш да свържеш изкушението с ягоди,праскови и други сладки плодове...но с лимони ! 
Но любопитството ми не успя да подмине тази част,която ми даде малко светлина по въпроса.


"Ако се замислите с кой плод свързвате думата „страст“ или пък „обич“, едва ли на много от вас ще хрумне да кажат лимон. Ако обаче се окажете щастливо влюбени, полегнали под някое лимоново дръвче близо до Неапол, а любимият ви човек ви поднася сочен жълт лимон и ви целува със същите устни, с които е отхапал от плода, най-вероятно и вие, като Джеймс, няма да можете да се отърсите от този ароматен спомен до края на живота си."


Затова реших сама да открия тайната на лимоните.Отсега ви предупреждавам,че от тази книга се пълнее.Докато четях за специалитетите,които Ливия приготвя устата ми се пълнеше със слюнка.Думи като Палумела,Пелечиела,Спиноза...ех,тази Италия !


"Секондото беше последвано от простичък десерт,който представляваше нарязани круши,запечени с мед и розмарин.Плодовете изглеждаха като твърда бяла маса,която напомняше за нещо,от което Милеланджело би могъл да извае една от своите скулптори,но щом ги опита , Джеймс установи че се топят в устата му като сладолед.Усещането бе като от водопад непознати вкусове,в които постепенно успя да различи отделните съставки.Първо се появи сладостта на меда,попил уханието на цветята край Везувий,с които пчелите се бяха хранили.После дойде ред на опияняващия слънчев аромат на билките и чак след това острият вкус на крушите."

Това,което успях да разбера от книгата е,че животът в Неапол си го разбират само италианците и че никой чужденец не би могъл да проумее тяхната култура.Това е град на любов,музика,хубава храна,страстни танци и суеверия.Населението живее под постоянната опасност от изригването на вулкана Везувий,но дори мисълта да се преселят някъде другаде ги ужасява.Те са едно цяло с тамошната природа и не могат дори за миг да си представят живота на друго място.


"За хората,живеещи край Везувий,се твърдеше,че животът под непрестанната заплаха от унищожение бе изострил всичките им апетити-независимо дали ставаше въпрос за вино,храна или любов."

Действието се развива през 1944 г.Запознаваме се с Ливия Пертини,която е прочута не само с красотата си,но и с готварските си умения на местната osteria.

"Ливия не помнеше кога се бе научила да готви.Агата беше заповядала да й обяснят разни неща още когато беше съвсем малка,по времето,когато трябваше да се качва на столче,за да достигне печката.Когато стана на дванайсет,длъжността й се промени от "помощничка на мама в кухнята" на "главна готвачка,когато мама е болна",като второто се случваше все по-често.Тя вече не разсъждаваше над това ,което прави,нито пък следваше някаква рецепта.Също като математиците,за които казваха,че виждат комплексните уравнения като някакви повтарящи се схеми,или музикантите,които импровизираха с мелодиите,тя знаеше инстиктивно как да извлече възможно най-добрия вкус от съответните продукти."

Тя е от малко селце,но любовта я отвежда в Неапол.Омъжва се много млада,но Втората световна война разрушава всичко, което е обичала. Младата жена разбира, че съпругът й е загинал на фронта. Няма никаква идея какво ще стане с живота й…Тя е страстна италианка,която има остър език,пламенен нрав и собствено виждане за живота.Това обаче доста често й пречи.

Окупираният от силите на съюзниците Неапол, 1944 г.

Капитан Джеймс Гулд пристига в опустошения от бомбардировките град, където процъфтяват черният пазар, венерическите заболявания и корупцията, а момичетата се продават за парче хляб и одеяло. Задачата на Гулд е да възстанови реда в града и най-вече – да спре „епидемията“ от бракове на британски войници с местни момичета…Той трябва да води интервюта,от които трябва да разбере дали момичетата искат да се омъжат по любов,или да избягат от живота на улицата.Той е млад идеалист,който искрено вярва,че във времена на война би могъл да се пребори с подкупите,проституцията,черния пазар и установения тамошен ред,който му се вижда доста хаотичен.
Джеймс Гулд наема Ливия за готвач и много скоро е очарован и изкушен не само от нейните великолепни ястия…

Но тази книга не е само за любовта и вкусната италианска кухня.На места се усеща безсилието,което те обзема,когато се сблъскаш със силата и ужасът от войната.Жертвите,които трябва да направиш.Невинността е заменена от желание и борба за живот.Границите на невъзможното са надхвърлени,а решенията,с които трябва да се примириш са потресаващи.
Ще се окаже ли любовта на Джеймс достатъчно силна,за да издържи на трудностите и превратите на съдбата?

Тук може да прочетете и ревюто на Розова захар и чаша кампари .

Няма коментари :

Публикуване на коментар