Общо показвания

четвъртък, 6 март 2014 г.

Анди Андрюс - "Завръщане в Сойертън Спрингс" / Andy Andrews -"Return to Sawyerton Springs"


Издателство : Skyprint 
Страници :248

Започнах да си изграждам навик преди да започна да чета определена книга,да надзърна в нечий блог,за да видя какви реакции е предизвикала тя.Не,че се доверявам толкова лесно,но си имам любими местенца на които вярвам.Този път ревюто беше на Библиотеката



Споделянето на мнение е хм ..прекалено лично.
Но точно фразата "прекалено лично" дава смисъл на прочетената книга.Всяка отделна случка,страница и глава предизвикват различна емоция във всеки.Лично преживяване,което прави книгата близка до теб-твоя.Та дори и само докато я четеш.

Затова ще споделя какво направи "Завръщане в Сойертън Спрингс" моя.
Първото ми "здравей" с нея беше заради корицата.Красива,елегантна и по мой вкус.Прочетох първата книга на  Анди Андрюс -"Проницателят" за един ден и затова вярвах,че и тази книга няма да ме разочарова.
Честичко ми се случва да пропусна бележките на автора в началото на книгата,понеже са скучни,суховати и изпълнени с благодарности.Но тук беше обръщение към читателя,а не към издателството,семейството или източници,спомогнали за написването на книгата.Имах чувството,че Анди разказваше на мен.Все едно съм попитала :
"Анди,приятелю,тази книга толкова ли е обещаваща,колкото предната?"
И той решава да ми каже едно две неща преди сама да реша дали е за мен.Да се запознаем,преди да ме допусне до съкровенните си спомени.:
"Брез годините приятели и роднини са ме наричали и оптимист,и песимист.Лепвали са ми етикетите съсредоточен и разсеян.Веднъж жена ми публично ме похвали заради способността ми да правя компромиси,а по-късно през същия ден ме нахока заради ината ми.
Тържествено признавам,че всички определения за скромната ми личност отговарят на истината.Аз съм спокоен и избухлив,наблюдателен и невнимателен,господар на емоциите си и хленчещо мрънкало.Аз съм човек,стигнал до настоящия етап от живота си,без да ходи по лекари или да попадне в затвора.Смятам се за нормален във всяко във всяко отношение.Не съм постигнал блестящи успехи,но не съм и некадърен мърляч.Щастлив съм,освен когато ме налегне тъга,енергичен,освен когато съм уморен,и търпелив с децата си...освен когато не съм.
На този етап от живота си,който мнозина наричат средна възраст,вече съм се примирил с мисълта,че съм ходещо противоречие.Понякога дори се гордея с този факт.Обаче нито за миг не се съмнявам,че съм такъв заради родното си градче.То ме превърна в сегашния Анди."...

Ако някой ме попита заслужава ли си книгата,бих казала "Да!".Много забавна,лека и истинска.Завръщане в детството.Когато проблемите са свързани с това да не попаднеш в дясното поле в игра на бейзбол.Ехоо! Та това е само за слабаците.
"Представях си как като порасна ,ще се явя на събеседване за работа и веднага ще ме отсвирят:
-За вас няма място в НАСА.В досието ви пише,че сте играли в дясното поле."

Или още по-големият ужас да те нарекат шубе:
"От хилядолетия "шубе" е начело на списъка с думи,които със сигурност биха подтикнали към действие всяко момче.То може да плаче ,може да отвърти як шамар,но наречеш ли го шубе,нещо ще се случи.Омразната дума пришпори и мен.Бих се примирил да ми лепнат етикета убиец или женчо,но не и шубе".

Но един от любимите ми моменти е когато младият герой се влюбва.Няма да издавам повече,за да може сами да се насладите на комичните решения на Анди да впечатли Шарън Холбърт.

Животът в Сойертън Спрингс е спокоен.
"Тук преобладава простодушната доброта,която отдавна е изчезнала на други места в нашия свят."

В този град няма адвокати – просто никой не се нуждае от тях. Местният вестник „Часовой“ излиза веднъж седмично и всички предварително знаят какво пише в него. На това място не са чували за компютри, Интернет, електронна поща, клетъчни телефони и микровълнови фурни. Липсват дори светофари, понеже няма достатъчно коли.Тук ще срещнете отново първата си любов и старите си приятели. Цветовете, ароматите и звуците ще отключат в сърцето ви носталгия по нещо почти забравено, а героите на Анди Андрюс ще ви подсетят къде все още можете да намерите най-скъпоценните неща в живота.


Отгръщайки последната страница открих снимка на Анди,която не бях забелязала.Текста под нея беше:
"За Анди Андрюс "Ню Йорк Таймс" твърди "Това е човекът,който незабелязано се превърна в една от най-влиятелните личности в Америка".Всички романи на Анди са световни бестселъри.Той е изнасял лекции пред огромни аудитории по изричната молба на четирима различни американски президенти ,както и пред ръководния състав на най-големите американски корпорации.
Живее е Ориндж Бийч,Алабама,заедно със съпругата си,Поли,и двамата им синове.

И разбира се отново ще кажа - подарете си 236 страници сред жителите на Сойертън Спрингс.На мен ми подействаха позитивно и освежаващо.



Няма коментари :

Публикуване на коментар