Общо показвания

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Ан Райс - "Вещиците" 1 Полунощ (Книга 1) / Anne Rice -" The Witching Hour" (Lives of the Mayfair Witches Book 1)



Името Ан Райс ми беше вече познато покрай екранизацията на
една от книгите й-"Интервю с вампир".Знаех,че книгите й са продадени в над сто милиона копия по цял свят.Самото име на книгата "Вещиците" подсказва сюжетната линия.Истината е,че очаквах малко мистерия и легенди,преплетени с голяма доза фантазия.Но книгата надмина очакванията ми и нацяло ме погълна.Не че тези неща липсваха в книгата-напротив.Бяха представени по толкова реален начин,документирани във формата на архиви,дати,данни и източници.Романът оставя в теб чувството за достоверност и разкрива възможността всичко да бъде реалност.
Озовах се в Ню Орлиънс,обгърнат от непрестанна жега,силен аромат на цветя и растителност и ухание на застояла вода носеща се от река Мисисипи,на чийто бряг е разположен градът.Моето въображение рисуваше картина на западнали и притихнали улици с разположени на тях имения,в които са живели семейства поколения наред.Плантациите за захар и памук и разположените на тях къщи с френско, испанско и негърско влияние.Баловете,които са се организирали там.Действието се развиваше в Градинския квартал (Garden District) с характерната американската колониална архитектура в класически и викториански стил.От двете страни на авеню „Сейнт Чарлз“ (Saint Charles Avenue) са разположени множество вили на богати търговци, строени през средата на 19 век. Едва ли има друго място в САЩ, където духът на разточителството на колониалната епоха е толкова силно изразен.
Ето и първите мрачни описания на къщата,която по напред в книгата и по-назад във времето ще видим в съвсем различна светлина:


 Старата къща наистина имаше бели, набраздени с жлебове колони отпред, макар че боята вече се лющеше. Наричаха този стил гръцко възраждане — дълга виолетово-сива градска къща, разположена на мрачен и сенчест ъгъл в Гардън Дистрикт. Предната й врата се пазеше от два огромни дъба. Металните парапети от ковано желязо бяха украсени с мотиви във формата на рози и богато обрасли с растения — виолетова глициния, жълта вирджиния и бугенвилия в тъмно, наситено розово.
Харесваше му да поспира на мраморните стъпала и да поглежда нагоре към дорийските капители, окичени със замайващи, ароматни цветове. Слънцето проникваше на тънки, прашни ивици през преплетените клони. Пчели пееха в лабиринта от искрящо зелени листа под олющените корнизи. Нищо че тук бе толкова мрачно, толкова влажно.
Дори самото преминаване през пустите улици го съблазняваше. Вървеше бавно по напуканите и неравни тротоари от подредени в рибена кост тухли или от сиви каменни плочи, под непрекъснатата арка на клоните на дъбовете, шарената сянка и забуленото в зелено небе. Винаги спираше до най-голямото дърво, което бе повдигнало желязната ограда с огромните си корени. Не можеше да обгърне дънера му с ръце. То достигаше чак до самата къща — разкривените му клони посягаха към спуснатите кепенци на прозорците, отвъд перилата, а листата му се оплитаха с увивните растения.
Но въпреки това гниенето тук го тревожеше. Паяци плетяха фините си сложни мрежи над желязната дантела от рози. На места желязото бе ръждясало и се разпадаше на прах при допир. Тук-там, близо до перилата, дървото по верандата бе изгнило.
Далече отвъд градината имаше стар плувен басейн — огромен дълъг осмоъгълник, ограден от каменни плочи. Беше се превърнал в блато с черна вода и диви ириси. Миризмата му беше ужасна. В него живееха жаби, които по здрач пееха своите досадни, грозни песни. Фонтанчетата от двете страни на басейна, едното от които все още изпращаше своите тънки, извиващи се струйки в мръсотията, представляваха тъжна гледка. Той копнееше да го пресуши, да го почисти, да остърже стените му, ако трябва със собствените си ръце. Копнееше да закърпи разрушените перила и да изтръгне плевелите от гъсто обраслите урни.
Дори и възрастните лели на неговата пациентка — госпожица Карл, госпожица Мили и госпожица Нанси — излъчваха някакво усещане за застояло и гнило. Не ставаше дума за сивите коси или за очилата с телени рамки. Идваше от маниерите им и от аромата на камфор, който се разнасяше от дрехите им.
Веднъж влезе в библиотеката и свали една книга от лавицата. През процепа се разтичаха малки черни бръмбари. Изплашен, той върна книгата на мястото и.
Ако имаше климатици, това място щеше да е различно. Но старата къща бе твърде голяма за това — поне така му бяха казали. Таваните се извисяваха на четиринайсет стъпки над главата му, а ленивият ветрец носеше миризма на плесен.

Историята започва точно в една от тези семейни къщи,изпълнени със семейни тайни.Колкото повече четях,толкова повече сюжетът се разгръщаше пласт след пласт,връщайки ни стотици години назад,позволявайки ни да надникнем в самото зараждане на семейство Мейфеър. Позволява ни да проследим историите подробно на Сузан, Дебора, Шарлот, Мери Бет, Жулиен и най-силната от всички - Роуан,както и много по назад във времето.Невероятната история на духът Лашър,който е в основата на разказът и влиянието му върху семейството.Запознаваме се и с Таламаска - организация, посветена на изучаването на всичко свръхестествено.


Първата представителка на този стар род,с която се запознаваме е госпожице Деидре.И ако в началото всички за нас са само имена,в краят на романа всеки придобива собствен живот.Тяхната съдба ти става някак близка.

Това е едно пътуване към миналото.Една история за семйство Мейфеър,състоящо се от вещици с техните желания,слабости,трагични съдби и способности.

Няма коментари :

Публикуване на коментар